Решение № 37 от 16.05.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр. Д, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Т. Димитрова

Членове:

Атанас М. Каменски

Деница Кр. П. при участието на секретаря Сибел Бедел като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20213200600286 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда № 260020 от 27.04.2021г. по н.ч.х.д. № 469/2018г., Районен съд - гр.Д е признал подс.Д. В. М. с ЕГН – ********** за НЕВИНОВЕН в това, че:

На 23.02.2016г. в гр.Д разгласил публично и разпространил по друг начин позорни обстоятелства за Р. П. А.. с ЕГН – **********, като с неверни твърдения в Жалба с рег. № Ж - 6/23.02.2016г. в Община Дка, изразяващи се в: „Господин П., имам дворно място, наследство от баща ми, намиращо се в с.Д. /Войсил/ до моето място в съседство има друг имот, намиращ се в кв.12 или кв.15, парцели VI, VII и VIII. Преди няколко дни ходих на село и видях, че в съседното дворно място има построена къща, гаражи и стопански постройки. До преди две години, там имаше само една дървена барака, която беше може би около 20 кв.м. Моля, да бъде извършена проверка за необходимите документи като разрешително, проект, скица за строеж в дворното място, собственост на Р.П. А.“, сезирал Община Дка за извършване на проверка, за което Р.П. А. узнал на 19.10.2017г., поради което и на осн. чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.

Признал подс.Д.В. М. за НЕВИНОВЕН в това, че:

На 23.02.2016г. в гр.Д разгласил публично и разпространил по друг начин позорни обстоятелства за Л.. Б. А.. с ЕГН – **********, като с неверни твърдения в Жалба с рег. № Ж - 6/23.02.2016г. в Община Дка, изразяващи се в: „Господин П., имам дворно място, 1 наследство от баща ми, намиращо се в с.Д. /Войсил/ до моето място в съседство има друг имот, намиращ се в кв.12 или кв.15, парцели VI, VII и VIII. Преди няколко дни ходих на село и видях, че в съседното дворно място има построена къща, гаражи и стопански постройки. До преди две години, там имаше само една дървена барака, която беше може би около 20 кв.м. Моля, да бъде извършена проверка за необходимите документи като разрешително, проект, скица за строеж в дворното място, собственост на Р. П. А..“, сезирал Община Дка за извършване на проверка, за което Л.Б. А. узнала на 19.10.2017г., поради което и на осн. чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.

ОТХВЪРЛИЛ предявените от Р. П. А.. и Л.. Б. А.. граждански искове срещу подсъдимия Д. В. М. в общ размер на 7 000 лева /по 3 500 лева за всеки един от двамата/, ведно със законната лихва от датата на деянието и при условията на евентуалност от 19.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, съставляваща причинени от частните тъжители неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.

На осн. чл.190 ал.1 от НПК осъдил Р. П. А.. и Л.. Б. А.. солидарно да заплатят на подс.Д. В. М. сторените от него по делото разноски в размер на 5 000 лв.

Осъдил Р.П. А. и Л.. Б. А.. солидарно да заплатят по сметка на ДРС сумата от 504,98 лв., представляващи сторени по делото разноски.

Недоволни от така постановения съдебен акт останали частните тъжители Р. П. А.. и Л.. Б. А.., които са подали бланкетна жалба чрез своя повереник, в която излагат оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на присъдата, която била постановена при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Впоследствие е подадено и допълнение към тази жалба, с което по същество се оспорват фактическите изводи на съда относно деянието на подсъдимия, както и правните изводи на съда относно съставомерността на деянието. Отправя се искане присъдата да бъде отменена, както и да им бъдат присъдени сторените разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателите се представляват от повереника си адв.Ж.Ж. - ДАК, който настоява първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло във всичките части, включително разноските по делото.

Защитникът на подсъдимия навежда доводи за изтекла абсолютната давност и счита, че производството по делото следва да бъде прекратено. Моли и за възлагане на сторените по делото разноски.

Подс.Д. В. М. не се явява лично в съдебно заседание, но е депозирал молба лично подписана от него, в която заявява категоричното си становище, че желае воденото срещу него наказателно производство да бъде прекратено, както и, че не желае същото да продължава. Претендира за възлагане на частните тъжители разноските по делото, включително и заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

Дкият окръжен съд, като прецени наведените в жалбата доводи, доказателствата по 2 делото, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание и след цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно разпоредбите на чл.313 и чл.314 от НПК намери за установено следното:

Подадена е тъжба рег. вх. № 7743 от 17.04.2018г. пред Районен съд гр.Д от Р. П. А.. с ЕГН – ********** и Л.. Б. А.. с ЕГН – ********** от с.Д. срещу Д.В. М. от гр.В. с ЕГН – **********, с която са повдигнали обвинение срещу него за извършено деяние по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл.147 от НК, въз основа на която е образувано н.ч.х.д. № 469/2018г.

С разпореждане № 674 от 03.05.2018г. съдия-докладчика по делото е оставил без движение така депозираната тъжба, тъй като същата не отговаряла на изискванията на чл.81 ал.1 от НПК и предоставил седемдневен срок, да бъдат изправени описаните в разпореждането нередовности на тъжбата. Впоследствие, с разпореждане № 1089 от 18.07.2018г. наказателното производство по делото е било прекратено на осн. чл.247а ал.2 т.2 вр. с чл.250 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.5 т.2 от НПК, тъй като тъжбата не отговаряла на изискванията на чл.81 от НПК. С решение № 9 от 11.02.2019г. по в.ч.н.д. № 348/2018г.

Окръжен съд гр.Д отменил изцяло разпореждане по н.ч.х.д. № 469/2018г. по описа на ДРС, като върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщането на делото от ДОС, с разпореждане на съдия - докладчика от 05.03.2019г. е даден ход на депозираната тъжба, като е прието, че извършеното деяние от подс.Д. В. М. съставлява такова за евентуално извършено от него на 23.02.2016г. престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.147 ал.1 от НК. Проведени са множество съдебни заседания, с оглед събиране на доказателства, изясняване на фактическата обстановка и установяване на истината относно твърдяното в жалбата, като с цитираната по-горе присъда от 27.04.2021г. ДРС е признал подс.Д. В. М. за невиновен и оправдал по повдигнатото обвинение. Със същата присъда са отхвърлени предявените от частните тъжители Р. П. А.. и Л.Б. А. граждански искове. Същите са осъдени солидарно да заплатят на подс.Д. В. М. сторените по делото разноски в размер на 5 000 лв., както и солидарно да заплатят по сметка на ДРС сумата от 504,98 лева, представляващи сторените по делото разноски.

Съгласно чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл.147 ал.1 от НК се предвижда наказание „глоба“ в размер от 5 000лв. до 15 000лв. и „обществено порицание“. Видно от представените по делото материали се установява, че подс.Д. В. М. е признат за невиновен и оправдан за деяние извършено на 23.02.2016г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок който надвишава с ½ срока, предвиден в чл.80 от НК. Както бе посочено по-горе предвидените наказания по цитираните по-горе текстове от закона са глоба от 5 000лв. до 15 000лв. и „обществено порицание“, което означава, че съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК предвидената давност е три години. Увеличена с ½ тази давност става четири години и 3 шест месеца от датата на деянието, което означава, че абсолютната давност за деянието е изтекла на 23.08.2020г.

Срокът по чл.81 ал.3 от НК, необходим за абсолютната давност е преклузивен и щом като започне да тече от момента на извършване на деянието, не може да бъде прекъсван или спиран с извършване на процесуални действия. С неговото изтичане наказателното производство се прекратява. Наказателното преследване се изключва когато е изтекла абсолютната давност, т.е., когато от извършването на престъплението до постановяване на съдебния акт, с който се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия е изтекъл срок, надвишаващ с ½ срока, предвиден по чл.80 ал.1 т.5 от НК. Спирането или прекъсването на давността с извършване на действия по реализирането наказателната отговорност, включително и постановяване на съдебен акт, който не е влязъл в сила преди изтичане на абсолютната давност, не може да удължава срока по чл.81 ал.3 от НК.

Към момента на произнасяне на първоинстанционната присъда, условията за прилагане на абсолютния давностен срок вече са били налице, но съдът е игнорирал това.

По време на разглеждането на делото пред въззивната инстанция, настоящият съдебен състав констатира, че от извършването на деянието до започване разглеждането на делото пред първата инстанция първоначално не са били настъпили обстоятелствата изключващи наказателното преследване, но към момента на постановяване на първоинстанционната присъда, същите вече са били налице. Безспорно такива са налице, защото деянието за което е бил оправдан подсъдимия е извършено на 23.02.2016г., а абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е четири години и шест месеца, т.е., към момента на последното съдебно заседание пред ДРС – 27.04.2021г. са изтекли повече от четири години и шест месеца, като са били налице условията за прекратяване на делото.

Следователно, в конкретния случай действително е изтекла предвидената в закона абсолютна давност по чл.81 ал.3 от НК, независимо от това, че през този срок давността е била прекъсвана с извършване на процесуални действия в съдебната фаза на процеса, а това е така, защото този срок е преклузивен и щом като започне да тече от момента на извършване или довършване на деянието, не може да бъде прекъсван или спиран с извършване на процесуални действия, както по-горе бе вече посочено. В разпоредбата на чл.79 от НК са предвидени предпоставките при които наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват, една от които е поради изтичане на предвидените от закона срокове, т.е., по давност. Законодателят е предвидил погасително действие, при условие, че по време на нейното протичане не е била спирана или прекъсвана, но в чл.81 ал.3 от НК е установена т.нар. “абсолютна давност”. Независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срокът, предвиден в чл.80 от НК, от което следва, че спирането и прекъсването на давността имат само относително значение – в рамките на увеличения с една втора обикновен давностен срок. Спирането или прекъсването на давността не може да удължава срока по чл.81 ал.3 от НК и след изтичането му 4 наказателното преследване се изключва независимо от стадия, в наказателното производство. който се намира

Настоящият съдебен състав констатира, че по време на разглеждането на делото пред ДРС, че от извършването на деянието до произнасяне на процесната присъда по делото /даже и няколко заседания по-рано/, са настъпили нови обстоятелства които изключват наказателното преследване. Безспорно такива са налице защото деянието е извършено на 23.02.2016г., а абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е четири години и шест месеца, т.е., към момента на последното съдебно заседание – 27.04.2021г. е изтекъл по – голям от този срок. Така също, без значение е обстоятелството, че давността за наказателното преследване многократно е била прекъсвана. Изтичането на абсолютната давност съставлява безусловна пречка за продължаване на наказателното производство, при което прокурорът или съдът са длъжни да прекратят наказателното производство, независимо от това, в коя фаза на процеса е констатирано това обстоятелство. Абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 от НК е безусловна, тя изключва възможността за наказване на дееца винаги и независимо от настъпването на каквито и да е други обстоятелства и междувременното и изтичане дори и при образувано наказателно производство, води до погасяване на наказателната отговорност на дееца.