Решение № 70 от 08.03.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Велико Търново , 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Евгений Пачиков

Лилия Ненова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20214100500047 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. Й. Х., подадена чрез адвокат Й.Х. от ВТАК, срещу Решение № 876 от 17.12.2020 г. по гр.дело № 1603/2020 г. на Великотърновския районен съд, с което като неоснователни са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ОДМВР гр. Велико Търново искове за признаване уволнението му, извършено със Заповед № 3663-1236/19.05.2020 г. на Директора на ОДМВР гр. Велико Търново, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „техник, механик/технически контрол на МПС“ в Група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им и водачи“, Сектор „Пътна полиция“, Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР гр. Велико Търново и за заплащане на сумата от 9 472,08 лв. за периода от 19.05.2020 г. до 17.11.2020 г., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 300 лв.

В жалбата се заема становище за неправилност на решението и постановяването му при нарушение на процесуалноправни и материалноправни разпоредби. Оспорва се установената от първостепенния съд фактическа обстановка, която според жалбоподателя противоречи на доказателствата по делото и се възразява срещу приетото от съда от правна страна. Заема се становище за недоказаност на компетентността на ст.инспектор А.Л. да издаде Технологичен ред № ... от 25.09.2015 г., като се възразява този акт да има вътрешноведомствен характер, както и че 1 въз основа на неговите разпоредби следва да се развива административното производство по регистрация на автомобили. Освен това страната счита, че този акт не съдържа технически и технологични правила по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. На следващо място се оспорва преценката на първостепенния съд относно задължението на работодателя да спази преклузивните срокове за налагане на дисциплинарни наказания. Възразява се срещу извода на първоинстанционния съд за допуснато от ищеца нарушение на Технологичния ред при регистрацията на товарни автомобили с рег.№ и № ВТ **** КР, като се релевират доводи за липса на доказателства автомобилите да са се намирали в чужбина. Оспорва се и извода на съда, че ищецът като служител на работно място (РМ) 2 не е изпълнил задълженията си да провери за точното попълване на заявлението, отпечатано на РМ1 и съответно на данните с тези в чуждестранното свидетелство за регистрация на МПС, като не е уведомил и инспектора по регистрацията за тези нарушения и се изтъква липсата на изискване към служителите от Група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им и водачи“ да владеят чужд език, за да могат да извършват преценка за съответствие между представените документи и данните в системата на КАТ, както и липсата на разписан ред и правила дали ако в наименованието на модела или марката привидно липсва символ или символ е написан с главна или малка буква, или има добавена или липсваща цифра, това е индикация за различен модел.

Изтъква се, че обратно на приетото от първостепенния съд, проверка от служител на РМ3 спрямо задълженията на ищеца по регистрация и идентификация на превозните средства е извършена, което било удостоверено с подпис и персонален печат на съответния служител, като при проверката липсвали установени несъответствия при действията на ищеца, доказателство за което била и липсата на корекция на следващите работни места. Сочи се още, че при спазване на разпоредбите на АПК и принципа на служебното начало администрацията предприема действия по корекция на данните по регистрация в случай на установени несъответствия, а в случая такива действия липсват. Възразява се срещу извода на съда, че в един и същ работен ден ищецът е изпълнявал функции едновременно на РМ2 и РМ4 без изрично възлагане и при утвърдена практика за работа на едно от двете работни места, като се заема становище за липса на доказателства в тази насока, както и за бездействие и липса на изпълнение от страна на работодателя на задълженията по пряк контрол, което според страната прави налагането на дисциплинарно наказание за недопустимо и несъобразено с критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ. На следващо място се изтъква, че нито от трудовия договор, нито от длъжностната характеристика към него произтича задължение за ищеца да поставя регистрационни табели на автомобилите, поради което последствията от неизпълнение или лошо изпълнение на такава функция не следва да се вменяват във вина на ищеца. Сочи се също, че видно от показанията на св. Монов работодателят е създал организация служителите от РМ2 да поставят и регистрационни табели, без това изрично да е предвидено в длъжностна характеристика и без наличието на изисквания за изпълнение на тези задължения. Изтъква се, че от показанията на св. Върбанов се установявало, че при заместване на служителите се съставят нарочни графици, а по делото липсвали такива графици и доказателства ищецът самоволно да е сменил работното си място, както и за отсъствието на титулярите или невъзможността им да изпълняват задълженията си. Оспорва се извода на съда, че ищецът е признал умишленото допускане на нарушенията на трудовите си задължения, като се изтъква влиянието на съществуващите с работодателя отношения на власт и подчинение, срокът за представяне на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ и липсата на запознаване с административните преписки, както и обстоятелството, че многократно ищецът е давал обяснения по случая и по повод на образувано досъдебно производство срещу „Ш-М.Б.“ ЕООД. С тези доводи и възражения се моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – ОДМВР гр.

Велико Търново, чрез гл.юрисконсулт С.Г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Заема се становище за липса на конкретно посочени в жалбата пороци на първоинстанционното решение, като страната счита, че същата представлява интерпретация на процесуалния представител на насрещната страна на установените по делото факти. Релевират се доводи, че оспореният Технологичен ред е изготвен от компетентен служител, както и че технологичните правила, касаещи регистрацията на ППС следват разпоредените Правила за 2 дейностите по регистрация и идентификация на ППС с рег.№ ОА-1821/20.02.2012 г. Изтъква се липсата на сочени от страна на жалбоподателя конкретни аргументи за неспазване на преклузивните срокове за реализиране на дисциплинарна отговорност, както и на конкретна дата, от която тече този срок, като се развиват доводите за спазване на предвидените в закона срокове за налагане на дисциплинарно наказание. Страната се позовава на представени по делото справки от информационната система на МВР АИС-граничен контрол и от камерите на АПИ и заема становище за доказаност на обстоятелството, че товарни автомобили с рег.№ .... и № ВТ **** КР към момента на регистрацията си са се намирали в чужбина. Подчертава се, че моделът на МПС, номерата на рамата и на двигателя представляват комбинация от цифри и букви, за разпознаването на които не е нужно владеене на чужди езици, още повече че ищецът е дългогодишен служител и никога не е срещал затруднения при работа на РМ2 и РМ4. Изтъква се, че на три от работните места, през които е преминала процедурата по регистрация на превозните средства, собственост на „В“ ЕООД, са работили ищецът и лицето М. Х.а, родители на управителката на юридическото лице, като се сочи, че евентуално допуснатите от трети лица дисциплинарни нарушения нямат отношение към наложеното на ищеца дисциплинарно наказание. Оспорва се АПК да дава право на административния орган самоволно да променя данни на вече регистрирани МПС. Страната счита за правилен извода на първостепенния съд за допуснато нарушение от страна на ищеца, изразяващо се в изпълнение на работа, която не е възложена на РМ2 и РМ4, като се аргументира с анализ на доказателствения материал по делото. Възразява, че законът не предвижда задължение дисциплинарно-наказващият орган да „предявява“ материалите от извършената проверка, още повече че в хода на проверката на служителя била дадена възможност да се запознае с преписките, по които са констатирани несъответствия, ищецът не бил заявил желание преди депозиране на обясненията си в тази насока, а същият имал и достъп до всички административно-информационни системи на МВР и е можел да извърши справките, които го интересуват. С тези доводи и съображения ответникът по жалба моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и присъждане на юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от адвокат Х., която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ú. В хода на устните състезания и в представената писмена защита заема становище за липса на доказателства жалбоподателят да е извършил посочените в заповедта нарушения. В допълнение сочи отсъствието на процедура, която да следват служителите при монтирането на регистрационни табели на автомобилите. Представя списък по чл. 80 от ГПК и претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Въззиваемата страна не изпраща представител. С изпратена преди заседанието молба заявява, че поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Подновява искането за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от страна, имаща право и интерес от обжалване, като се атакува подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Това обуславя възможността за произнасяне по правилността 3 на решението, като съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК и задължителните указания по приложение на нормата, дадени с т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС , въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно кумулативно съединени искове на Н. Й. Х. срещу ОДМВР – Велико Търново с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ../19.05.2020 г. на Директора на ОДМВР – Велико Търново, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „техник, механик/технически контрол“ в Група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им и водачи“, Сектор „Пътна полиция“, Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради уволнението, в размер на 6 480 лв.