Решение № 369 от 07.07.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Велико Търново, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН Д. при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН Д. Административно наказателно дело № 20234110200540 по описа за 2023 година за да се произнесе взема предвид :

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят „********“ ЕООД, ЕИК:******** със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“********“ № 81, бл.********, вх.2, ет.1, представлявано от управителя П. Д. Й., чрез пълномощник адв.К. Х., оспорва електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) - гр. София, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 3б, вр. с чл. 187а, ал. 2, т.3 от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Излага доводи за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Прави възражение за изтекли давностни срокове по по чл.34 от ЗАНН.

Моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В допълнителна молба, процесуалния представител на жалбоподателя – адв. К.

Х., поддържа подадената жалба на посочените основания. Претендира присъждане на съдебните разноски съобразно представен договор за правна помощ в размер на 550 лева.

Въззиваемата страна, представлявана от ю.к. К., поддържа електронния фиш, като правилен и законосъобразен. Намира, че нарушението е безспорно доказано от събраните по преписката доказателства генерирани в електронната система. Претендира заплащане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Развива доводите си в писмена защита. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за 1 установено :

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** , на ******** ЕООД, за това, че е регистрирано нарушение № D9620D2FD30A363EE053021F160A717F, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС 1828 АКСОР, регистрационен номер ********, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, в община Полски Тръмбеш, за движение по път I-5 км 68+946, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна толдекларация за преминаването на осн. чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.

Указано е задължението за заплащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП, в размер на 450,00 лева.

Видно от снимковия материал, приложен към електронен фиш и доказателствения запис от електронната система на 22.02.2022г., в 06:09:50 часа, е заснет автомобил, с рег.№ ********.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение за изтекла давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В процеса по установяване на административното нарушение по реда на чл.189 ж от ЗДП, е недопустимо да се прави аналогия с етапите на общото производство, нито да се приравнява електронния фиш с АУАН или НП. Процедурата касаеща установяването на обективните признаци на нарушението, неговия автор и/или отговорното лице са изчерпателно регулирани с нормите в чл.189 ж от ЗДв.П, като сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, са неотносими.

Налице е обаче друго, грубо процесуално нарушение, което опорочава изначално производството и издадения електронен фиш.

Разпоредбата на чл.189ж от ЗДП е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес и предвижда особен ред за санкциониране за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДв.П, установено и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3 от ЗДв.П.

Нормата изрично и лимитативно определя случаите, в които е приложим реда за санкциониране, чрез издаване на електронен фиш – само в хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДв.П – за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в 2 обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.

1, т. 1 от Закона за пътищата. Цитираният състав на нарушение предвижда само възможност за налагане на санкция - глоба в размер 300 лв.

Според съда, по отношение на останалите състави на административни нарушения, в които попада и процесната хипотеза на чл.179, ал.3б от ЗДв.П, е приложим само общия ред за установяване и санкциониране, чрез АУАН и НП – по аргумент от чл.189е, ал.1 от ЗДв.П.

Подходът на законодателя е неслучаен, а цели облекчен ред за санкциониране на нарушения, за които се предвижда сравнително по-лека санкция. Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание и различен обхват, като първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.

1, т. 1 от ЗП, докато втората санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Налице са съществените различия между двете норми – относно субектите на административнонаказателна отговорност /водач или собственик/, правно дължимото поведение /заплащане на такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 или заплащане на такса за изминато разстояние тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 и регламентираните санкции /в размер на 300 или 2500 лева/. Недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия.

Изричното посочване, че приложимостта е само за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДв.П, не може да се преодолее от разширително тълкуване, предвид посочената възможност, в нормата на чл.189ж от ЗДв.П, за налагане на имуществена санкция, каквато възможност по чл.179, ал.3 от ЗДвП, не съществува.

Констатирания процесуален порок е съществен и препятства възможността за преценка по същество.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, въззиваемата страна, следва да бъде осъдена на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК да заплати на жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.

Направеното от представителя на въззиваемата страна, макар бланкетно възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като по делото е оказано съдействие за изготвяне на жалбата и е осъществено процесуално представителство от адвоката в качеството му на пълномощник в хода на процес, макар и писмено. Възнаграждението от 550 лв. с ДДС, е определено на минималния размер, според правилата на чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери 3 на адвокатските възнаграждения и не се явява прекомерен.

Отговорността за разноски следва да се понесе от бюджета на органа издал отменения ел. фиш - АПИ.

Воден от горното и на осн. чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) - гр. София, с който на жалбоподателя„********“ ЕООД, ЕИК:******** със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“********“ № 81, бл.********, вх.2, ет.1, представлявано от управителя П. Д. Й., за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 3б, вр. с чл.

187а, ал. 2, т.3 от ЗДвП, по реда на чл.189ж, ал.1 от ЗДв.П, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр.София, бул.“Македония“№3, ДА ЗАПЛАТИ на „********“ ЕООД, ЕИК:******** със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“********“ № 81, бл.********, вх.2, ет.1, представлявано от управителя П. Д. Й., СУМАТА от 550 лева / петстотин и петдесет / лева, деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните, пред Вeликотърновския административен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4