Решение № 2807 от 13.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2807 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20241110204689 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН:

Образувано е по жалба на „********“ КД, ЕИК ***** срещу наказателно постановление № 754800-F749455 от 08.02.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.127и, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.8, ал.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 6133 лева на основание чл.278б, ал.3 от ДОПК.

С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на производството, както и липса на извършено деяние. Сочи се и непропорционалност на размера на имуществената санкция с тежестта на нарушението.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа изцяло жалбата и изложените в нея основания за отмяна на издаденото НП.

Заявява, че имало издаден уникален номер на превоза (УНП) с дата 21.10.2023 г.

Поддържа твърденията за непропорционалност на размера на имуществената санкция 1 с тежестта на нарушението. Претендира разноски.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата. Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Посочва, че нарушението било доказано по категоричен начин, а представеният УНП от 21.10.2023 г. не касаел този превоз. Заявява, че случаят не бил маловажен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 20.10.2023 г. в 17:41 часа била извършена проверка на фискален контролен пункт ГКПП Видин-Дунав-мост 2 от органи по приходите на транспортно средство марка „*****“ с рег. № на МПС ****** и peг. № на ремарке ***** с водач ******, като бил съставен протокол за извършена проверка № 050902798938_1/20.10.2023 г. и било поставено техническо средство за контрол на същото.

На 22.10.2023 г. в 10:05 часа била извършена проверка на адреса на разтоварване на стоката - село *****, обл. ******, ул. „*******“ № 1, където се намирала база на „********“ КД. При проверката било установено, че транспортно средство марка „*****“ с рег. № на МПС ****** и peг. № на ремарке ***** с водач ******, превозвало стока от списъка на стоки с висок фискален риск: Картофи, пресни или охладени: Други с код по КН: 0701 90 90, с тегло 9800 килограма. Стойността на стоката с висок фискален риск била 7840 евро, с левова равностойност от 15 333 лева по фиксиран курс на БНБ. Получател на стоката бил „********“ КД. Движението на превоза било от Франция за България. За проверения превоз на СВФР не бил представен Уникален номер на превоза (УНП). Направена била проверка от органите по приходи в ИСФК ВОП и проверки в страната с УНП, при което било установено, че липсвали данни за УНП. Видът на стоката бил определен на място при разтоварване и от придружаващите стоката документи - международна товарителница, стокова разписка и Проформа фактура № DU/18.10.2023 г. За извършената проверка на мястото на разтоварване на стоката с висок фискален риск бил съставен протокол № 050902798938_10/22.10.2023 г.

На база тези констатации проверяващите приели, че при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз и завършва на територията на страната, получателят не е декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната, с което задълженото лице „********“ КД е нарушило 2 чл.127и, ал.1 от ДОПК. Бил съставен протокол за извършена проверка № 050902798938_10/22.10.2023 г., като било прието, че нарушението е извършено в гр.

София, съгласно чл.48, ал.2 от ЗАНН, на 20.10.2023 г. - датата на влизане на транспортното средство в страната.

На 19.12.2023 г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № F749455. Нарушението, описано в АУАН, било квалифицирано по чл.127и, ал.1 от ДОПК, вр. чл.8, ал.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен на упълномощено лице, което го подписало без възражения.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление № 754800-F749455 от 08.02.2024 г., с което за нарушение на чл.127и, ал.1 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.8, ал.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 6133 лева на основание чл.278б, ал.3 от ДОПК.

Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетеля С. С., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят С. подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея, като показанията му са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно, а от друга страна те изцяло кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен материал.

В съдебно заседание защитата представи УНП от 21.10.2023 г., който беше предявен на свидетеля С. и той категорично заяви, че представеният УНП не касаел процесната доставка, защото количеството на стоката било различно – 7000 килограма, а не 9800 килограма; мястото на доставка също било различно – село ***, обл. София, а не село *****, обл. ******, като единствено съответствали превозното средство и ремаркето. Освен това превозното средство по настоящия казус било влязло в страната на 20.10.2023 г. през ГКПП Видин-Дунав-мост 2, а представеният в съдебна зала УНП бил с дата 21.10.2023 г., поради което нямало как да се отнася за този превоз.

От изложеното до тук може да се направи извод за категорична доказаност на описаните по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са 3 издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити описано е нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. Актът е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в двугодишен срок от извършване на нарушението, понеже се касае за данъчно нарушение. Наказателното постановление е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.127и, ал.1 от ДОПК: „при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване“. Според чл.8, ал.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България:

„при всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната. Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48“. По делото категорично се доказа от обективна страна, че при превоз на стока с висок фискален риск (картофи с тегло 9800 кг.), който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз (от територията на Франция), и завършва на територията на страната (на територията на Република България), получателят „********“ КД не е декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната на 20.10.2023 г. За превоза на СВФР не е бил представен Уникален номер на превоза (УНП) и липсвали данни за УНП. С оглед на това от обективна страна е налице нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК, вр. чл.8, ал.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск 4 на територията на Република България.

Неоснователни са възраженията, че за превоза имало издаден уникален номер на превоза (УНП) с дата 21.10.2023 г., който се представя по делото. От разпита на актосъставителя и от прегледа на писмените доказателства става ясно, че представеният УНП от 21.10.2023 г. не касае процесната доставка, защото количеството на стоката е различно – 7000 килограма картофи, а не 9800 килограма картофи; мястото на доставка също е различно – село ***, обл. София, а не село *****, обл. ******, като единствено съответстват превозното средство и ремаркето. Освен това превозното средство по настоящия казус е влязло в страната на 20.10.2023 г. през ГКПП Видин-Дунав-мост 2, а представеният в съдебна зала УНП е с дата 21.10.2023 г., поради което няма как да се отнася за този превоз, защото според чл.127и, ал.1 от Д О П К данните за превоза трябва да се декларират предварително до влизане на транспортно средство на територията на страната, а същото е влязло в Република България на 20.10.2023 г., което е преди момента на издаване на представения в съдебна зала УНП.

Представената от защитата резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка също е неотносима към настоящия казус, защото във визираната в резолюцията хипотеза е имало издаден УНП за превоза, но е било налице несъответствие между предварително декларираното и установеното, тоест тогава е имало деклариране на неверни данни, а не въобще липса на предварително деклариране на превоза, като установените там от АНО нарушения при съставянето на акта и неясното описание на нарушението не се наблюдават в настоящия казус.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не е необходимо да бъде изследван въпросът за субективната страна на нарушението и евентуалното наличие на вина. Достатъчно е единствено да е налице нарушение от обективна страна. Без значение са също така причините и мотивите, довели до извършване на нарушението, тъй като те също спадат към субективната страна на деянието. Нарушението е било извършено поради бездействие на служителите на дружеството, но то е следвало така да организира дейността си, че да не допуска нарушение на ДОПК.