Решение № 178 от 05.12.2025, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. З., 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100184 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК от ищеца „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес: гр. С. п.к. ***, р-н Т., бул. „Б.” № * В, представлявано от управителите П.В. и Х.М., срещу Ж. М. К., ЕГН ********** с адрес: З., ***, УЛ. „А.“ №7 с искане, съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца „АСП Б.Б.“ ЕООД суми, съгласно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 133/2025 г., РС - З., а именно сумата в общ размер от 878.71 лева, формирана както следва: главница в размер на 497.31 лева; договорка възнаградителна лихва върху главницата в размер на 31.47 лева за периода от 18.10.2019 г до 18.10.2020 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 349.93 лева за период от 18.04.2020 г. до 26.03.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Ищецът, чрез пълномощника си сочи, че във връзка с връчено възражение от длъжника по ч.гр.д. № 133/2025 г. по описа на РС - З., получено на 21.05.2025 г., са уведомени, че длъжникът Ж. М. К., ЕГН 1

********** (ответник по настоящото дело) е депозирала възражение срещу издадената заповед и в законоустановения срок, ищецът упражнява законовото си право да предяви настоящия иск, с който да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по ч.гр.д. № 133/2025 г. по описа на РС - З. и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Пълномощникът моли, при разглеждане на настоящото производство, съдът да приемете от фактическа страна, че на 18.10.2019 година, Длъжникът Ж. М. К. (ответник по делото) е сключила Договор за потребителски кредит № 574952 със „С.-К.“ АД, по силата на който е получила сумата от 800 лева, срещу което се е съгласила да върне 6 броя вноски в по 228.73 лева в срок до 18.04.2020 г., когато е падежирана последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Приложени са и Общи условия и Договор за паричен заем № 574952 на 18.10.2019 г., които по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Сочат разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, която регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било 2 уговорено „С.-К.“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на е-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Твърди се, че горепосоченият договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

По-нататък, сочат, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 22.03.2024г. г. „С.-К.“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. п.к. 1404, бул. „Б.“ № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено на посочения от потребителя имейл адрес от страна на ищеца, като пълномощник на заемодателя.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Пълномощникът сочи, че с оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Сочи още, че Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Алтернативно моли да се приеме за надлежно връчването на 3 уведомлението, извършено с исковата молба (сочи съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., 11 т. о., ВКС; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС; Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. Второ т. о. ВКС).

Обосновава се, че с оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът Ж. М. К., дължи на ищеца „АПС Б.Б.“ ЕООД, парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 133/2025 г., а именно сумата в общ размер от 878.71 лева, формирана както следва: главница в размер на 497.31 лева; договорка възнаградителна лихва върху главницата в размер на 31.47 лева за периода от 18.10.2019 г до 18.10.2020 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 349.93 лева за период от 18.04.2020 г. до 26.03.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Пълномощникът сочи, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника Ж. М. К., че дължи на ищеца „АПС Б.Б.“ сумата в общ размер от 878.71 лева, формирана както следва:

1) главница в размер на 497.31 лева;

4

2) договорка възнаградителна лихва върху главницата в размер на 31.47 лева за периода от 18.10.2019 г до 18.10.2020 г. и

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 349.93 лева за период от 18.04.2020 г. до 26.03.2025 г.

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Моли да бъде осъден ответникът, да заплати гореописаните и сторени от дружеството-ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 133/2025г. по описа на РС - З. и по настоящото производство на обща стойност от 210,51 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ж. М. К., чрез адв. Симеон Д., с който оспорва предявените искове от „АПС Б.Б.“ЕООД срещу нея, като неоснователни и недоказани, вкл. и поради изтегла погасителна давност на заявените претенции, за които излага подробни съображения за това, а именно:

Оспорват доводите на ищеца, че Ж. К. е подписала процесният договор за потребителски кредит със „С.-К.” АД, както и извършената цесия в полза на ищеца, доколкото не са налице обстоятелства и доказателства за това.

Твърдят, че Договор за паричен заем 574952 от 18.10.2019 г. не е сключван от ответницата.

Оспорват твърдението, че Ж. К. е получила заемната сума от 800 лева като договорена такава по договора за кредит, като считат, че са налице поредица нарушения на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и на Закона за потребителския кредит при сключване на процесните договори между ответника и „С.-К.” АД.

Допълнително навеждат се доводи за недействителност на представеният договор и приложенията към него, при противоречие с императивните изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Липсват данни за това как се формира лихвеният процент по договора, възнаградителната лихва, както и годишният процент на разходите.

Сочи се, че липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив.

5

Адв. Д. твърди още, че посоченият размер на годишния процент на разходите (ГПР) е незаконосъобразен и не съответства на изискването на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Налице е заблуждаваща търговска практика от страна на кредитора по договора.

В договора за потребителски кредит е посочена само абсолютната стойност на ГПР от 42, 58%. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя изчислени към момента на сключването му, като размерът на тези разходи не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р. Б. - така чл. 19, ал. 4 ЗПК. За да бъде спазена горепосочената разпоредба, следва в процесния договор да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят ще направи и които са отчетени при формирането на ГПР, но така посочения размер от 42,58% не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойка, която е уговорена в чл. 20 от Договора за потребителски кредит, сключен между потребителя К. и ЗАЕМОДАТЕЛЯ, която следва да се включи в общите разходи по кредита.

Счита, че уговорената неустойка в чл. 20, която е и включена в погасителния план като част от месечната вноска към кредитора, също е разход свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В подкрепа на изложеното е разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, където е посочено, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Годишният процент на разходите е част от 6 същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него.