Решение № 18189 от 09.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18189 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110132761 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 167987/14.06.2023 г., уточнена с молба с вх. № 201755/14.07.2023 г. о т „----“ ЕАД, ЕИК ------, представлявано от А- - Изпълнителен директор и -председател на УС с която са предявени следните обективно и субективно съединени осъдителни искове, както следва

1. срещу Л. С. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С1. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 383,84 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. , ведно със законната лихва от 14.06.2023г. (дата на подаване на исковата молба ) до изплащане на вземането

2. вр. с чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 75,68 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 18.05.2023 г., изчислена върху главница от 383,84 лева 3. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 11,57 лева - главница за периода м.04.2020 г. до м.04.2021 г., представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната лихва от 14.06.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до изплащане на вземането

4. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на 1 ищеца сумата 3,17 лева - лихва за периода 15.06.2020 г. до 18.05.2023 г., изчислени върху главница от 14.99 лева за имот ID номер -, номер на инсталация ---, абонатен номер ---.

2. срещу М. С. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С-, чрез законния му представител Е. В- Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С-:

5. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 353,84 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. , ведно със законната лихва от 14.06.2023г. (дата на подаване на исковата молба ) до изплащане на вземането

6. вр. с чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 75,68 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 18.05.2023 г., изчислена върху главница от 353,84 лева 7. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 11,57 лева - главница за периода м.04.2020 г. до м.04.2021 г., представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната лихва от 14.06.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до изплащане на вземането

8. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3,17 лева - лихва за периода 15.06.2020 г. до 18.05.2023 г., изчислени върху главница от 11,57 лева за имот ID номер -, номер на инсталация ---, абонатен номер ---.

В исковата молба и нейното уточнение са изложени твърдения, че С. М.

С., ЕГН ********** е собственик на топлоснабден имот в гр. София, --, поради което е клиент на ищцовото дружество и потребител на топлинна енергия. Твърди се, че същият починал и като наследници е оставил ответниците по делото, които придобили качеството клиенти/потребители на топлинна енергия. Излагат се твърдения, че за процесния период и имот е доставяна топлоенергия от ищеца, а наследодателя и ответниците на се платили. Ето защо исковите претенции са насочени към неговите наследници, които са приели наследството. Твърди, че ответници не платили задълженията си.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците не подават отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът „Т---“ ЕАД, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли съдът да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

2

Ответникът Л. С., призован по реда на чл.41, ал.1 ГПК не се явява лично. В първото по делото о.с.з. чрез адв. К- в о.с.з. ищецът прави искане за възстановяване на срок. При възстановяване на срок, ответникът прави възражение, че имотът се е ползвал само от другия ответник. Позовава се на договор за доброволна делба. Предявява иск срещу другия ответник, за това че не е изпълнил задължението по чл. IV от Договора, а именно да заплати кумулираните разноски за апартамента. Търси обезщетение за вреди от неизпълнение на договор. Размерът, който предявява и за сумата по уважения иск на Топлофикация спрямо него в това производство. Възстановяването на срок е отказано от настоящия съд и същото е потвърдено от въззивния съд.

Ответникът М. С., редовно призован, чрез неговия законен представител Е. Г., не се явява и не се представлява.

Третото лице – помагач, редовно призовано не се явява и не се представлява. Изпраща писмена молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Предявени са осъдителни искове, с които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на „Т---” ЕАД, ЕИК ------, гр. София, ул. „---, процесни суми представляващи стойност топлинна енергия и услуга по дялово разпределение

3

За да бъдат уважени исковете с правно квалификация чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи 1) възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което 2) е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на 3) уговорената цена в претендирания размер, както и 4) че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което 5) ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По исковете с правно квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По облигационната връзка

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От представения и неоспорен нотариален акт се установи, че С. М. С. има учредено право на строеж в дворно място в УПИ IV------ в гр. С-, с площ от 1 233 кв. м.. Правото на строеж включва апартамент 20 заедно с мазето към 4 него, от монолитната масивна жилищна сграда в УПИ (л.10-11 от делото).

По делото е представено заявление – декларация от С. С., от което е видно, че иска да се присъдени към топлопреносната мрежа и да му бъде открито партида (л.13-14 от делото).

От тези факти, съдът направи извод, че е налице извънсъдебно признаване на С. С. и акт за собственост върху жилище, от които е видно, че същият е собственик на процесния апартамент и има качеството на клиент като такъв за процесния имот.

От представения от ответника договор за доброволна делба се установи че до 05.06.2023 г. ответниците са били съсобственици на процесния топлоснабден имот – виж. Т.2.1 от договора за доброволна делба.

Следователно при това положение, се доказа, че ответниците са съсобственици при равни квоти (л.114-121 от делото) От направената справка в НБД и акт за смърт, се установи, че С. М. С. е починал на 29.11.2020 г. и като наследници е оставил като наследници двете си деца – Л. С. С., ЕГН ********** и М. С.о С., ЕГН **********, който се представлява от майка си Е. В- Г., ЕГН ********** (л.12,42 от делото).

Съгласно чл.5, ал.1 ЗН всеки един от тях получава по една втора (1/2) от имуществото на своя праводател, т.е. от активите и пасивите (задълженията) от процесния апартамент.

Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. По делото не се установи и не се доказа от ответниците, че не са приели наследството или са го приели по опис, поради което е налице законовата презумпция, че са наследници (Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., ).

Следователно, като наследници двамата ответници отговарят за процесния имот при отговорност от 1/2.

С оглед изложеното съдът приема, че ответниците са собственици на процесния апартамент. Ответниците имат качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Ето защо ответниците са има качеството на клиенти на топлинна енергия те са страна по 5 продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.

С оглед техния обем от права като собственици, съдът приема, че ищецът правилно е разпределил тяхната отговорност като собственици, поради което всеки един от ответниците отговоря за задълженията от имота, съгласно техните квоти на собственост. Същите правилно са изчислени от ищеца.

По размера на задълженията и доставка на топлинна енергия По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която съдът напълно кредитира като пълна, достоверна и обоснована. От нейното заключение се установи, че за процесния период и имот, ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в твърдението от него количество. Установи се, че за имота е имало фирма, която извършва дялово разпределение. Доказана е и втората и четвъртата предпоставка за уважаване на иска (л.90-98 от делото).