Решение № 97 от 02.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000174 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София, срещу решение №96/02.03.2026 г. постановено по т.д. №447/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е уважил исковата претенция на В. И С., ЕГН ********** срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, като е осъдил застрахователното дружество да й заплати сумата от 33 233,97 евро /равняващи се на 65 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 15.01.2025 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 31.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът обжалва решението в частта за разликата над 21 000 евро до присъдените 33 233.97 евро - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 15.01.2025 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 31.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства и съдебна практика.

Основното оплакване е за неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД. При определяне на справедливия размер на обезвреда съдът се е отклонил от задължителните указания на ППВС № 4/68, което е довело до присъждането на завишено по размер обезщетение за неимуществени вреди. Навежда доводи за неправилен извод касателно обема, интензитета и продължителността на търпените вреди от пострадалата, доколкото са били данни за заболявания предхождащи процесното застрахователно събитие, които са повлияли на оздравителния процес. Счита, че е допуснато нарушение от съда при приложение нормата на чл.51, ал.2 ГПК, като излага съображения за доказаност на стореното от застрахователното 1 дружество възражение за съпричиняване. Моли съда да отмени решението в частта, с която исковата претенция на В. И С. е уважена за разликата над 21 000 евро до присъдените 33 233,97 евро – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), причинени вследствие на ПТП настъпило на 15.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата, като постанови друго, с което да отхвърли иска за неимуществени вреди в индивидуализираната част, респ. за съставляващата разлика от 12 233.97 евро, ведно със всички законни последици от това. Не се прави искане по доказателствата.

В срока по чл.263 от ГПК ответната страна В. И С. е депозирала писмен отговор по жалбата, с който оспорва изцяло същата като неоснователна и необоснована. Счита оплакванията за нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД за бланкетни и необосновани, с подробно изложени съображения. Оспорва твърденията за допуснато нарушение нормата на чл. 172 ГПК, доколкото гласните доказателства кореспондират с останалите доказателства в процеса – същите са ясни, подробни и непротиворечиви. Счита за недоказано по делото наличието на съпричиняване. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертно заключение се установява, че въззиваемата С., в резултат на произшествието е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на колянна капачка /патела/ на ляв крак с разместване на фрагментите и кръвонасядане на горна устна.

Във връзка с получената травма, пострадалата е била на настанена за лечение в клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е извършено оперативно наместване на капачката и фиксиране с телени серклажи, които по-късно са били отстранени оперативно. С оглед възрастта на пострадалата и наличната остеопоророза, обичайният период на възстановяване е около шест месеца, който в случая е продължил подълго, като понастоящем въззиваемата може да се придвижва самостоятелно, но използва помощно средство - патерица.

От показанията на И В С. и С А Ш, които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че при постъпване в болницата, цялата лява страна на въззиваемата е била много силно натъртена, което дълго време я е ограничавало допълнително в движенията. Както при престоя в болницата, така и около месец след изписването, въззиваемата е била изцяло на легло, трябвало е да се обслужва с памперси, изпитвала е страх да става, да сяда, отказвала да се храни и нямала никакъв апетит. В резултата на преживяния стрес е загубила около 50% от косата си, като и към момента изпитвала паник-атаки и не смеела да излиза сама навън, загубила изцяло социалния си живот,

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за 2 определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 33 233.97 евро, представляващи равностойността на 65 000 лева.

Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.

В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица други.

Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели.

Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от ВОС обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии.

Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от деликтния състав, съдът намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).

Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Доколкото доказването на това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на ответника по предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, то по силата на чл.154, ал.1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде и непълно, а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията на главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на част от събраните в производството доказателства.

Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че въззиваемата С. не се е движила по тротоар, че не се е огледала за приближаващи се автомобили и не е съобразил поведението си с даващия на заден ход автомобил, че е навлязла внезапно на платното за движение и е попаднала в опасната зона за спиране на автомобила, че ненужно е удължила пътя и времето за пресичане и не е пресичала по най-краткия възможен начин, с което е удължила престоя си на пътното платно.

Това е така, доколкото от анализа на събраните по делото доказателства, не се установява наличието на противоправно действие или бездействие от страна на пострадалата, което да се квалифицира като нарушение на задълженията на пешеходеца, 3 визирани в ЗДвП. От заключението на вещото лице по назначената САтЕ, както и от обясненията дадени в съдебно заседание се установява, че причината за настъпване на ПТП са неправилните технически действия на водача на товарния автомобил А. А.ов, който е предприел движение на заден ход, без да може да наблюдава непрекъснато пътя зад автомобила и без да спре, за да пропусне преминаващата зад автомобила В. С.. Водачът е имал възможност своевременно да забележи пешеходеца и да спре без сблъсък с него, в случай че е осигурил видимост към пространството на пътното платно за движение зад товарния автомобил. Пешеходецът е бил в непосредствена близост зад автомобила и не е имал възможност да възприеме и да реагира своевременно на опасността от сблъсък. Според заключението, пешеходецът не е навлязъл внезапно на пътното платно, а е предприел пресичане, преди автомобилът да потегли и тъй като паркираният л.а. в този момент е бил в покой, не е представлявал опасност за него. Опасната зона за спиране на автомобила в случая не може да бъде отчетена, тъй като при тръгване на автомобила с равноускорително движение, водачът е имал възможност да контролира непрекъснато скоростта и да спре във всеки момент на движението.

Следва да се посочи, че водачът на лекия автомобил от своя страна е нарушил както разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, тъй като е започнал движение назад, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, така и разпоредбата на чл.40, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не е осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Последното в случая безспорно е било необходимо, тъй като автомобилът технически не е разполагал с обзорно централно огледало за обратно виждане, нито е имал прозирни врати на товарното проостранство.