Решение № 6023 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6023 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100503349 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3349/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Н. Д. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. **** срещу решение №19347 от 27.10.2025 г постановено по гр.д.№52451/2024 г на СРС , 29 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди Е. В. Б. – И.а ЕГН ********** от гр.София да му заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД 10 095 лева представляваща недължимо преведена сума от Н.

Д. Н. по банкова сметка на Е. В. Б. – И.а с платежно нареждане № ****/26.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2024 г. до окончателното плащане ; както и въззивникът е осъден да заплати на Е. В. Б. – И.а сумата от 1750 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Първоинстанционният съд не е дал надлежни указания на страните по доказателствената тежест , включително , дали при оспорване на кореспонденцията по „Вайбър“ ищецът трябва да доказва , че не е автор на съответните съобщения , които му се приписват . Липсват и указания във връзка с правоотношения между ищеца и съпругът на ответницата В. И. и дали има извънсъдебно признание на факт . СРС е следвало да даде пълни указания какви точно факти трябва да докаже ищеца , за да е основателен иска му . СРС е „смесил“ процесното правоотношения с правоотношения между ищеца и трети лица . Ответницата не е доказала , че в кореспонденцията по „Вайбър“ има съобщения изхождащи от ищеца и кои са ползвателите 1 на двата номера на мобилни телефони , между които има разменени съобщения по „Вайбър“ . Неправилно се кредитират изцяло показанията на св.В. И. , който е съпруг на ответницата и е пряко заинтересован от изхода на делото.Трябва да се кредитират показанията на св.С.Ч. .

Юридическо лице „В&Е мебел“ не съществува , а първоинстанционният съд е бил длъжен служебно да следи за нищожността на договора . Ответницата не е доказала основание да получи и задържи процесната сума . Възнаграждението за изработка и монтаж е било само 9000 лева , ответницата не е била овластена да получава каквито и да е суми за сметка на съпруга си . СРС не е бил сезиран да се произнася дали договорът за изработка и монтаж на мебели е бил изпълнен точно .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с извършените от СРС процесуални действия и мотивите на решението му . В случая е налице основание ответницата да получи и да задържи процесната сума . Ищецът е сключил със съпруга на ответницата договор за изработка и монтаж на кухня за сумата от 15 400 лева , както и анекс към него . СРС законосъобразно е съобразил , че кореспонденцията по „Вайбър“ е оспорена от ищеца бланкетно . Неоснователни са твърденията на ищеца , че цената на изработката и доставката на кухня била само 9000 лева . Докладът на СРС е пълен , а твърденията на ищеца , че не познава ответницата са категорично опровергани по делото . Показанията на св.Ч. няма доказателствена стойност , защото свидетелят не е присъствал на разговорите между ищеца и съпруга на ответницата .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.11.2025 г и е обжалвано в срок на 08.12.2025 г /по ел.поща/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа страна по делото е установено следното :

СРС е отделил като безспорни между страните обстоятелствата, че на 26.06.2024 г. ищецът е превел по банковата сметка на ответницата сумата от 15 000 лева, а на 07.08.2024 г. ответницата е превела по банковата сметка на ищеца сумата от 4905 лева. Според платежно нареждане за кредитен превод реф. 000PFWO241781340 на 26.06.2024 г. ищецът Н. Д. Н. е превел по банковата сметка на ответницата Е. В. Б. – И.а сумата от 15 000 лева, а като основание за превода е посочено „захранване на сметка“.

Според договор за услуга от 21.04.2024 г между В. Л. И. – като изпълнител, и Н. Д. Н. – като 2 възложител, възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил срещу възнаграждение да извърши услуга, наименувана в договора като „кухня“, в срок до 03.06.2024 г. Между страните е уговорено, че при точно изпълнение на възложената услуга възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на 15 400 лева без ДДС, като цената се заплаща от възложителя в срок до 3 работни дни от приемането на договора в брой или по банкова сметка. Според посоченото в чл.2, ал.2 от договора, цената по предходната алинея – т. е. сумата от 15 400 лева без ДДС, се заплаща по следния начин: капаро 60 % - 9 000 лева, при доставка – 30 % , при монтаж 10 % . Съгласно чл. 3.1, ал. 2 от договора приемането на изпълнението на услугата се удостоверява с подписването на двустранен приемопредавателен протокол. Съгласно уговореното в чл. 4.4, при промяна от страна на възложителя на вече изготвен проект, допълнителните разходи се поемат от него. В горната част на първата страница от договора е поставено лого на „B&E мебел“. Договорът носи саморъчно положен за Н. Н. подпис, чиято автентичност не е оспорена .

Според Анекс към договор от 21.04.2024 г. Н. Н. и В. И., като представител на „В&Е мебел“, са постигнали споразумение, че сумата от 9000 лева е предадена в брой на В. И. като капаро за изработка на кухня. Анексът носи саморъчно положен за Н. Н. подпис, чиято автентичност не е оспорена . В становище от 06.12.2024 г. ищецът оспорва доказателствената стойност на посочения документ и неговата относимост към предмета на настоящото дело, но не оспорва същият да е подписан от него. Според СРС този документ обективира „извънсъдебно признание“ на ищеца относно наличието на договорни отношения между него и В. И. и следва да бъде ценен при формиране на фактическите и правни на съда относно осъществяването на наведеното в срока по чл. 131 ГПК основание за получаване и задържане на процесната сума.

С писмения отговор на исковата молба по делото е представено извлечение от електронна кореспонденция, осъществена посредством мобилното приложение „Вайбър“ на дати 17.06.2024 г., 18.06.2024 г., 05.08.2024 г., 06.08.2024 г., 07.08.2024 г., 08.08.2024 г. и 09.08.2024 г., между потребители с имена „Н. Н.“ и „B&E мебел“ . Ответницата навежда твърдения, че кореспонденцията е водена между ищеца и съпруга й В. Л. И..

В становище от 06.12.2024 г. ищецът оспорва приложената вайбър кореспонденция, навеждайки възражения, че от същата не се установява между кои лица е водена, неотносима е към предмета на делото, тъй като не се твърди да е водена между ищеца и ответницата, както и се оспорва нейното съдържание. Според СРС за вайбър кореспонденцията са приложими ЗЕДЕУУ – в този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 116 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 790/2023 г. на ВКС, III ГО. Приложението „Вайбър“ се използва за електронна кореспонденция, като всеки неин потребител регистрира свой профил, чрез посочване на телефонен номер. Изпратеният по нея в електронен вид документ има характера на електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ, и макар и да не носи електронен подпис – неподписаният документ също представлява документ, а подписът само служи за доказателство за неговото авторство. По принцип представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му, предпоставя, че фактът на писменото изявление 3 и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му. В случай, че такова оспорване не е направено в срока по чл.

193, ал. 1 ГПК, съответно в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, за представилата документа страна „не възниква задължение“ да ангажира други доказателства.

Според СРС представеното и прието като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно изявление на една от страните, адресирано до насрещната, което не е подписано с квалифициран електронен подпис . Съгласно чл.184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая такова искане не е направено от ищеца, поради което е достатъчно приобщаването на електронната кореспонденция на хартиен носител като препис.

Според СРС в случая в срока по чл.193, ал.1 ГПК, ищецът не навежда конкретно оспорване на авторството на приложената електронна кореспонденция и конкретно, че той не е неин автор, поради което трябва да се приеме , че ищецът е автор на изявленията в нея, изходящи от потребител с имена „Н. Н.“. Наведеното в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК общо възражение на ищеца, че съществува неяснота относно лицата, между които е водена приложената кореспонденция следва да бъде преценявано в контекста на цялата събрана доказателствена съвкупност, вкл. и приетата електронна кореспонденция. Относно на разпечатката от разменените вайбър съобщения на 17.06.2024 г , според СРС е недоказано възражението на ищеца , че съществува неяснота относно лицата, межди които е водена кореспонденцията.

Според СРС електронната кореспонденция и писмените доказателства съдържат изявления на контрахентите по договора за услуга от 21.04.2024 г., вкл. и такива, касаещи размера на дължимото в полза на изпълнителя по него възнаграждение, с посочване на начина на неговото формиране и начин на плащане – по банков път, на конкретно посочена банкова сметка. Тези изводи се подкрепят и от извънпроцесуалното поведение на ищеца, извършил плащане именно по посочената в кореспонденцията банкова сметка, при посоченото в нея основание за превода – „захранване на сметка“.

Според СРС в случая извършеното от ищеца плащане на 26.06.2024 г. има характер на признание на неизгодния за него факт, че му е указано плащанията във връзка с изработката и монтажа на кухнята да бъдат извършени по банковата сметка на ответницата Е. В. Б..

Кореспонденцията съдържа признание на този неизгоден за ищеца факт, а именно в частта, в която в съобщение от 05.08.2024 г. е заявил „Превел съм 15 000 лв на жена ти по договора за мебелите на 26.06.2024 г.“. Според удостоверение за сключен граждански брак № 4121233333 се установява, че на 23.06.2023 г. е сключен граждански брак между В. Л. И. и Е. В. Б., като съпругата след брака съпругата е приела да добави фамилното име на съпруга си, като носи фамилното име Б. – И.а.

Според разпитания пред СРС свидетел И. Т.а , същата познава страните по делото, тъй като през лятото на 2024 г. съпругът на ответницата – В., с когото тя имала договорни отношения 4 във връзка с проектирането на мебели, които той изработвал, я извикал в апартамента на ищеца, за да обсъдят с последния и съпругата му детайли по дизайна на мебелите за тяхното жилище. Свидетелката изработила 3D дизайн на мебелите в цялото жилище на ищеца и съпругата му, направила необходимите корекции и изготвеният от нея проект бил одобрен и финализиран. Уговорката била за така изготвения проект да й бъде заплатена сумата от 3000 лева. Посочва, че възнаграждение не й е било заплатено, вкл. и към настоящия момент.