Решение № 198 от 29.05.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Петрич, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230201011 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба Й. М. Г., с ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.“ № ** против Наказателно постановление № 22-1116-002343 от 27.10.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР, Б., Сектор „Пътна полиция“, Б., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания : „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат множество доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Иска се неговата пълна отмяна.

Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание, но се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Й., който поддържа жалбата и навежда допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление. Иска същото да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, не взема участие и не се представлява от упълномощения юрисконсулт. В придружителното писмо, с което е изпратена преписката, прави възражение за прекорменост на разноските.

1

Районна прокуратура - Б., Териториално отделение - гр. П., редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна.

На 16.08.2022 г., в 10:32 часа, в гр. П., по ул. „Ц. Б.“ в посока гр. С., пред ж.п прелеза жалбоподателя Й. М. Г. управлявал собствения си товарен автомобил „Камаз 5511“, с рег. № Е **** ВХ. Същият бил спрян за проверка от полицейските служители, свидетелите В. М. и Я. П., които при извършена проверка установили, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е със служебно прекратена регистрация от 23.11.2021г. във връзка с чл. 143, ал.10 от ЗДвП. С оглед констатираните въз основа на справката обстоятелства свидетелят М., в присъствието на свидетеля П. и на жалбоподателя Г. съставил на последния АУАН, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на АУАН - П., както и от жалбоподателя без възражения, като на същия е бил връчен и препис от АУАН срещу подпис. Дадена била възможност на нарушителя да попълни на място пред актосъставителя писмени обяснения които са приложени по административнонаказателната преписка, в които заявил, че не е бил наясно със служебното прекратяване на регистрацията.

Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от административнонаказващия орган по компетентност на Районна прокуратура – Б., ТО - П., с оглед данни за престъпление. С постановление от 28.09.2022 г., прокурор при РП – Б., ТО П. е отказал да образува досъдебно производство по преписката е изпратил същата на административнонаказващия орган за произнасяне по компетентност.

След връщане на материалите при административнонаказващия орган, същият издал обжалваното Наказателно постановление № 22-1116-002343 от 27.10.2022 г., издадено от Началник ГРУПА в ОДМВР, Б., Сектор „Пътна полиция“, Б., с което на Й. М. Г. с ЕГН ********** от гр. П. ул. „П.“ № **, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания : глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

По делото е представено писмо рег. № 1115р-1490,екз.№2/16.02.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“, Б., ведно със справка АИС „Регистрация на МПС и собственици“ – 2листа, копие на уведомително писмо и копие на приемо - предавателен протокол, от които е видно, че на 23.11.2021г. е прекратена регистрацията на товарен автомобил с рег. № Е **** ВХ по чл.

143, ал.1 от ЗДвП, след уведомление на 21.11.2021г. от ГФ без „ГО“. До жалбоподателя е изпратено писмо рег. № 111600-2428/16.12.2021г., с което го уведомяват на основание чл. 18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45/24.03.2000г. и 2 чл. 143, ал.10 от ЗДвП за служебно прекратена регистрация на МПС с рег. № Е ****ВХ, във връзка с получено уведомление от Гаранционен фонд от 22.11.2021г. С приемо -предавателн протокол Опис № 111600530/11.01.2022г. за изпратени на 12.01.2022г. явна кореспонденция на дирекция МВР- Б., „Пътна полиция“, обикновени пратки без товарителници, в който протокол под № 111600-24281-769 е посочено името на жалбоподателя Й. М. Г. от гр. П.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, подробно описан в съдебните протоколи. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетелите М. и П., които добросъвестно, макар и доста лаконично разказват това което си спомнят за случая. И двамата свидетели са категорични, че жалбоподателя не е знаел, че регистрацията е прекратена. Няма данни за някакви техни предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателя, които да поставят под съмнение тяхната обективност при разказа за действията и извършените от тях справки осъществени при изпълнение на служебните им задължения с оглед проверката на автомобила. Казаното от тях се потвърждава изцяло и от събраните писмени доказателства.

С особена значимост за установяване на фактите от предмета на доказване са съдържащите се в административнонаказателна а преписка документи относно регистрациите, респ. дерегистрациите и основанието за това, на процесното МПС, в които е посочено кой е собственикът на процесното МПС и колко пъти и на какво основание са променяни регистрациите, съответно кога е извършавана служебна дерегистрация. С особена значимост за изясняване на фактите са също така приетите като доказателство по делото документите във връзка с уведомяването на лицето за служебната дерегистрация на МПС-то.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законовия срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с право на жалба и е допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в указаните срокове. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Както в съставения акт, така и в наказателното постановление нарушението е описано с фактическите му признаци, обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението е описано 3 ясно и точно, както в АУАН, така и в наказателното постановление.

Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП : „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От друга страна разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал.6 от Кодекса за застраховането или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Аналогично е и съдържанието на чл. 18б, ал.1, т.8 от Наредба № Iот 24.03.2000г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал.10 от ЗДвП се извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, като според ал. 2 на същата разпоредба при прекратяване регистрацията по ал.

1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.

От ангажираните по делото гласни доказателства – показанията полицейските служители М. и П., се доказа по категоричен начин, че макар и формално на процесната дата и на процесното място, жалбоподателят Й. Г. е управлявал собствения си товарен автомобил марка „Камаз 5511“, рег. № Е **** ВХ, който се движел в гр. П. по ул. „Ц. Б.“, с посока към гр. С., който автомобил е имал регистрационни табели, но е бил със служебно прекратена регистрация от 23.11.2021г. В случая не е спорен факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил към датата на проверката е бил със служебно прекратена регистрация, видно от приложената справка от сектор „Пътна полиция“, Б., поради което от обективна страна е нарушена забраната по чл.

140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Но от доказателствата по делото също така безспорно се установява, че жалбоподателя, който е собственик на процесното МПС не е бил уведомен и не е знаел, че регистрацията на автомобила му е била прекратена служебно, по административен ред, което обуславя извод, че жалбоподателят Й. Г. не е осъществил от субективна страна разглежданото административно нарушение. Независимо, че жалбоподателят Г. е бил длъжен да съзнава предвидените с чл. 574, ал.11 от Кодекса за застраховането последици за прекратяване на регистрацията на автомобила, когато не е била сключена задължителна застраховка, не са налице основания от същия или от ползвателя на ППС да бъде изисквано да знаят конкретната дата, на която посоченото уведомление е получено от органите на МВР, а оттам и да са наясно за момента на прекратяване на регистрацията. Именно заради това, че собственикът на автомобила няма как да узнае кога ще постъпи това уведомяване, респективно ще бъде прекратена регистрацията на автомобила му, законодателят с разпоредбите на чл. 143, ал.10 изр. 1 от ЗДвП и чл.18б, 4 ал.2 от Наредба № I – 45 от 24.03.2000г. е предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент за него е ясно, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Именно при наличие на последното, като предпоставка за ангажиране на административната отговорност на собственика на автомобила за управлението му при прекратена регистрация, би могло да се презюмира, че това знание е налично и у ползвателя несобственик на този автомобил, което би обусловило аналогично и надлежното ангажиране на административнонаказателната му отговорност при управление на това МПС с прекратена регистрация. В случая наказващия орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил по съответния за това начин, че жалбоподателя като собственик на процесното МПС към дата на извършване на деянието е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила.

Действително по делото се представиха от страна на административнонаказващия орган доказателства, че до жалбоподателят е било изпратено уведомление под формата на писмо с рег. № 111600-24281/16.12.2021г. (л. 45 от делото), което е било изпратено с Български пощи, с Приемо-предавателен протокол № 111600-530/11.01.2022г. (л.46-48 от делото), но не се представиха доказателства, че същото му е било връчено лично или чрез трето лице, което да е поело задължение да му го предаде. Напротив от самия протокол е видно, че пратката е изпратена до адресата, чрез пощенски оператор, но с обикновена пратка, без товарителница, т. е самия пощенски оператор не е бил длъжен да го връчи на адресата, чрез документ, на който ясно да бъде отразено, че пратката е получена от лицето, съответно не се представиха доказателства в тази насока. Обстоятелството, че жалбоподателя не е знаел за служебната регистрация на процесния автомобил се потвърждава и от показанията на свидетелите по делото - полицейските служители, които са категорични в дадените пред съда показания, че жалбоподателя не е знаел за прекратената регистрация на МПС-то. По преписката се съдържа и писмено обяснение от жалбоподателя от дена на проверката, в което отново е посочил, че не е знаел за прекратената регистрация, тъй като не бил уведомен за това.