Решение № 396 от 27.07.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Дупница, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510103412 по описа за 2025 година

Д. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу К. С. Т. , ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 11.09.2024г. сключили с ответника Договор за заем, по силата на който му предоставил в заем сума в размер на 9000.00 лв. Уговорили се, че заемната сума следва да бъде върната в срок до една година, с възнаградителна лихва в размер на 1% годишно.

Тъй като ответникът не изпълнил задължението си в срок, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 9000.00 лева, представляваща незаплатено задължение по сключения между страните Договор за заем, възнаградителна лихва в размер на 1% от главницата за периода от 11.09.2024г. до 12.09.2025г. (падежа на задължението), ведно със законната лихва считано от падежа до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника. В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че не оспорва, че е сключил с ищеца договор за заем, както и че е получил от него сумата от 9000.00 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С исковата молба е представен договор за заем от 11.09.2024г., подписан от страните, като подписите са заверени от Нотариус с район на д-вие СРС, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сума в размер на 9000.00 лв., с уговорката заемната сума да 1 бъде върната в срок до една година, с възнаградителна лихва в размер на 1% годишно.

Ответникът признава както сключването на договора за заем, така и получаването на сумата от ищеца, като нито твърди, нито доказва да е върнал сумата или част от нея.

Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да я върне. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. За уважаване на иска за връщане на сумата, съгласно чл. 154, ал. 1, ГПК ищецът носи главна и пълна доказателствената тежест за установяване на релевантните факти: съществуване на заемно правоотношение между страните, предаване на паричната сума от заемодателя на заемателя, изискуемост на задължението за връщане. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено и други факти съобразно характера на въведените възражения срещу иска /в този смисъл Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о./.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 128 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5372/2016 г., III г. о., Решение № 123 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 959/2011 г., III г. о., Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о. и др., съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението "да върне", а не "да даде" нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването. Представеният писмен договор за заем на парична сума, сключен между страните и подписан от тях, в тази част представлява разписка, която е частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и тогава този документ има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /чл.

180 ГПК/.

С оглед гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца както дължимата главница по сключения договор за заем в размер на 9000.00 лв. (с равностойност 4601.63 евро), чиято изискуемост е настъпила преди датата на предявяване на иска, така и уговорената възнаградителна лихва в размер на 1% или сума в размер на 46.02 евро.

2

Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от падежа на задължението-12.09.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производство в размер на общо 650.00 лв.

(332.34 евро), от които: 600.00 лв. (306.78 евро)-платен адвокатски хонорар на упълномощения адвокат 50.00 лв. (25.56 евро)-платена държавна такса при завеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.79, ал.1, вр. чл.84, ал.1, изр.1 и чл.86, ал.1, изр.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Д. В. Д., ЕГН:

**********, с адрес: ***, сума в размер на 4601.63 евро (четири хиляди шестстотин и едно евро и шестдесет и три цента), с равностойност 9 000.00 (девет хиляди) лева, представляваща главница по договор за паричен заем, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите между страните на 11.09.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от падежа на задължението-12.09.2025г., до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 46.02 евро, представляваща уговорената възнаградителна лихва върху главницата в размер на 1%.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.79, ал.1, вр. чл.84, ал.1, изр.1 и чл.86, ал.1, изр.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Д. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените разноски в производството в размер на общо 332.34 евро (триста тридесет и две евро и тридесет и четири цента), от които: 600.00 лв. (306.78 евро)-платен адвокатски хонорар на упълномощения адвокат 50.00 лв. (25.56 евро)-платена държавна такса при завеждане на делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

3