Решение № 47 от 28.04.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Бургас , 28.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20212100500351 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „КАР 1БГ“ ООД , чрез адвокат Мария Овагемова срещу Решение № 260003/04.01.2021г. по гр.д.№ 10262/2019г. по описа на РС-Бургас в частта, с която ответното дружество/ настоящ въззивник, е осъдено да заплати на „ОМНИКАР Рент“ ООД суми както следва: 529. 50 лева, представляваща допълнително възнаграждение, дължимо по Дългосрочен договор за отдаване на автомобили под наем от 27.04.2018 г. – за пробег на лек автомобил марка "Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. № СА 6766 ХМ, над уговорения за него максимален такъв, а също така и обезщетения за причинените през време на ползването от вещите, предмет на същия договор, вреди, както следва:

- 838. 95 лева за лек автомобил марка "Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. № СА 6766 ХМ;

- 991. 94 лева за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № СВ 5423 ВМ;

- 1 107. 80 лв. за лек автомобил марка "Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. № СА 0630 ХН;

- 839. 40 лева за лек автомобил марка "Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. № 1

СА 0662 ХН;

- 1 074. 42 лв. за лек автомобил марка "Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. № СА 0631 ХН;

- 2 374. 48 лв. за лек автомобил марка "Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. № СВ 7046 АС;

- 1 777. 87 лева за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № А 9670 МТ;

- 713. 96 лева за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № А 7084 МТ;

- 1 567. 84 лева за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № А 8055 МТ;

- 2 218. 48 лева за лек автомобил марка "Renault", модел "Captur", рег. № СВ 4349 МН;

- 1 701. 98 лева за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № А 8054 МТ;

- 1 562. 14 лв. за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № СВ 1021 АК; и 1 492. 73 лв. за лек автомобил марка "Dacia", модел "Lodgy", рег. № СВ 1018 АК, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.12.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумите 1 597. 30 лв. разноски по делото и 1 306. 21 лв. платено адвокатско възнаграждение.

На първо място във въззивната жалба се твърди, че по отношение претенцията от 529,50 лева, представляваща допълнително възнаграждение, дължимо по Дългосрочен договор за отдаване на автомобили под наем от 27.04.2018 г. – за пробег на лек автомобил марка "Renault", модел "Clio IV Grandtour", рег. № СА 6766 ХМ, съдът не е разгледал възражението на ответника по чл.90 ЗЗД, поради което се моли съдът да се произнесе за едновременното осъждане на страните за главницата от 529,50 лева за заплащане от страна на ответника след издаване на фактура от ищеца, както и за отхвърляне на иска за присъждане на лихва върху тази сума поради упражнено от ответника право на задържане.

На второ място се изтъкват подробни и обстоятелствени доводи за отхвърляне от БРС в противоречие с материалния закон на възражението на ответника за липса на претърпени от ищцовото дружество вреди. Сочи се, че отговорността за вреди не може да води до неоснователно обогатяване на страна по договорно правоотношение, в която връзка се изтъква, че ищецът следваше да докаже по делото обстоятелството- че ремонтът на собствените му автомобили е извършен за негова сметка,като се извършва анализ на доказателствата по делото. Заявява се, че съдът не е отчел възраженията на ответника за липса на доказателства относно стойността на ремонтните работи, твърдяни от ищеца, в която връзка се излагат подробни доводи и съображения. Сочи се за неправилен извод на БРС за това, че бил основателен отказът на застрахователя да заплати застрахователно 2 обезщетение за наетите автомобили; извършен е анализ на законовите разпоредби, сочи се съдебна практика, обсъдени са доказателства по делото. Въззивникът намира, че освен заради обстоятелството- че ищецът не е претърпял имуществена вреда от неизпълнение на договора между страните от ответника, исковата претенция е неоснователна и тъй като липсвало неизпълнение от страна на ответника, което е предпоставка за търсене на отговорност по договора за наем с ищеца, в която връзка е извършен анализ на разпоредби от Договора за наем между страните .Въззивникът изтъква, че по отношение на четири от автомобилите е налице и допълнително основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение , а именно: по отношение автомобил рег.№ СВ 1018 АК; автомобил рег.№ СВ 1021 АК; автомобил рег.№ А8055 МТ и амтомобил рег.№ А 7084 МТ, за което излага съображения и доводи. Моли за отмяна в обжалваната част на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което исковете бъдат отхвърлени; претендират се разноските пред двете съдебни инстанции. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивника- адвокат О., поддържа въззивната жалба и моли уважаването й ;претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, за което представя списък.

По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемия „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД, предявен чрез пълномощник адв. Теодора Кантутис, в който се излагат доводи, аргументи и съображения по всяко едно от възраженията във въззивната жалба; моли се потвърждаване на решението изцяло; моли се присъждане на разноските по делото.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски в размер на заплатен адв. хонорар от 1100 лева.

Отговор по въззивната жалба е постъпил и от третото лице-помагач на страната на „КАР 1 БГ“ ООД , а именно: ЗАД“АРМЕЕЦ“ чрез пълномощник-юрисконсулт Иван Христов Йорданов , в който отговор се твърди неоснователност на въззивната жалба и се излагат доводи в тази насока ; моли се потвърждаване на първоинстанционното решение. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание третото лице-помагач не се представлява.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Предявените искове са с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 232,ал.2 ЗЗД и чл.233,ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността на решението е обвързан от оплакванията във въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

3

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт съобразно разпореждането на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в настоящия случай касаят единствено положителната част от решението на първата инстанция.В останалата част, в която исковете на „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД са отхвърлени, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от БРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда, изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи и съображения следва да се отбележи само следното:

Между страните е безспорно сключването на Дългосрочен договор за отдаване на автомобил под наем, по силата на който ищцовото дружество „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД е предоставило 61 автомобила под наем на ответника „КАР 1БГ“ ООД съгласно описприложение №1 към Договора.

Съгласно т. 1. 2,пр.3 от Дългосрочен договор за отдаване на автомобил под наем, наемната вноска включва 3 000 км. среден месечен пробег на автомобил; при надвишаване на максимално договорения пробег за всеки един от автомобилите, отдаден под наем,наемателят дължи допълнителна такса в размер на 0. 10 лв. /км. без ДДС, за превишените километри.

Страните не спорят, че така уговорения среден месечен пробег е бил надхвърлен за лек автомобил марка "Renault" модел "Clio IV Grandtour", с рег. № СА 6766 ХМ, което е отразено в подписан от представители на двете страни приемо-предавателен протокол.От него се установява, че МПС е получено от наемателя на 01.05.2018 г. и е върнато на наемодателя на 01.11.2018 г., като за целия период с него са изминати общо 23 295 км., т. е. с 5295 км. повече от уговорените 18 000 км. /6 месеца х 3 000 км. /. Дължимата за превишението цена, съгласно цитираната клауза от договора, е 529. 50 лв. без ДДС.

Ответникът признава дължимостта на сочената сума, но заявява, че не е извършил плащане поради отказ на ищцовото дружество да издаде счетоводен документ/ в случая фактура по ЗДДС/, като предаде екземпляр от тази фактура на ответника- получател на услугата.

Позовава се на нормата на чл. 90 ЗЗД, според която разпоредба ако длъжникът има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.

Възражението по чл. 90 ЗЗД представлява средство за защита срещу неизпълнение на насрещното изискуемо задължение от същото правно отношение, т. е. способ за едновременно изпълнение и за осигуряване на реално изпълнение на насрещното 4 задължение. За да възникне обаче това право, безспорно е да съществуват между едни и същи лица две насрещни вземания, които представляват част от едно двустранно правоотношение, като двете вземания следва да са изискуеми /освен в хипотезата на чл. 90, ал. 2 ЗЗД./.В случая публично-правното задължение за издаване на фактура от регистрирано по ЗДДС лице не представлява „изискуемо вземане от същото правно отношение“,позволяващо право на задържане по смисъла на чл.90 ЗЗД за изправната страна, с оглед на което това възражение се явява неоснователно.Претендираната от ищеца паричната сума е дължима от ответника, до който правилен извод е достигнал и районния съд.

Съгласно т.2.1 от сключения между страните Договор, автомобилът се предава на НАЕМАТЕЛЯ в изправно техническо състояние, с принадлежности и документи съобразно изискванията на действащата нормативна уредба, с добър външен вид, измит и почистен и с действащи застраховки „Гражданска отговорност“ и „Каско“, съгласно приемо-предавателен протокол, неразделна част от договора В случай, че в приемо-предавателния протокол не е отбелязано друго, приема се, че Автомобилът е приет от НАЕМАТЕЛЯ без възражения.

Съгласно т.2.2 от Договора ,след изтичане на договорения срок или при предсрочно прекратяване на договора НАЕМАТЕЛЯт се задължава да върне на НАЕМОДАТЕЛЯ автомобила в състоянието, в което го е приел съобразно нормалното износване на автомобила за периода, окомплектован с всички принадлежности и документи. Времето и състоянието, в което се връща автомобила, се констатират в приемо-предавателен протокол, подписан от страните.

От представени от ищцовото дружество с исковата молба приемо-предавателни протоколи се установява, че при връщането на автомобилите страните по договора са констатирали увреждания по 13 от тях,които увреждания са описали в съответните приемо-предавателни протоколи.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че за процесните автомобили е имало сключени застраховки "Пълно Каско" между ищеца „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД и третото лице помагач на страната на ответника – ЗАД "Армеец". Видно от представените по делото 32 броя застрахователни преписки по щети, пред ЗАД „Армеец“ са заявени искания за заплащане на застрахователни обезщетения за уврежданията по процесните 13 МПС. По всички искания ЗАД“Армеец“ е отказал да изплати застрахователните обезщетения на основание т. 14. 8 и т. 14. 17 от Общите условия за застраховка "Каско" по съображения, че описаните вреди са настъпили на място, по време и при обстоятелства, различни от декларираните, както и че същите се дължат на нормалната експлоатация на автомобилите.