Решение № 30 от 07.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Велико Търново, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500314 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 243 от 22.06.2022 г. постановено по гр.д.

№ 487/2021 г.

Великотърновският окръжен съд е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. А. К. сумата от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди - физически и психически страдания, последица от пътнотранспортно произшествие на 29.10.2020 г.; сумата от 72,95 лв. обезщетение за имуществени вреди от същото произшествие, ведно със законната лихва върху всяко от вземанията, считано от 17.11.2020 година до окончателното им заплащане на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Със същото решение е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на И. В. М.-Г., адвокат от гр. Велико Търново, сумата 1 732 лв., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Осъдил е ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на Великотърновски окръжен съд сумата от 1 696.87 лв. държавна такса върху уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ответника ЗК „Лев Инс“ АД, чрез адв. Х. К.. Жалбоподателят счита, че предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание, но не и по размер, с оглед на което следва да бъде отхвърлен за сумата над 20 000 лв. Сочи, че при определяне размера на обезщетението, съдът следва да съобрази конкретния събран по делото доказателствен материал, очертаващ подробно физическото състояние на пострадалия – към настоящия момент и в перспектива. Счита, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен и несъответстващ на реално претърпените болки и страдания от ищеца, както и на икономическата обстановка в страната и съдебната практика в сходни случаи. По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди жалбоподателят счита, че в тежест на ищцовата страна е да докаже причинно-следствената връзка между направените разходи за лечение и процесното ПТП. Видно от събраните по делото доказателства, тази връзка е останала недоказана, поради което искът за неимуществени вреди следва да бъде 1 отхвърлен изцяло. Оспорва решението, и в частта, в която е определена началната дата на дължимост на законната лихва за забава - 17.11.2020 г. (датата на предявяване на застрахователната претенция). Излага аргументи, че същата се дължи от изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията пред застрахователя.

Жалбоподателят моли, решението на окръжния съд да се отмени в обжалваната част, и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв., както и да бъде отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди изцяло, като недоказан, ведно с направените разноски пред двете съдебни инстанции.

От ответника по въззивната жалба К. А. К., чрез адв. И. М.-Г., е постъпил писмен отговор, в който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна.

Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивната жалба оплаквания и данните по делото, приема за установено следното:

Пред Окръжен съд Велико Търново са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД. Ищецът - К. А. К. в исковата молба излага, че на 29.10.2020 г., около 18:30 ч., на главен път I – 5 км. 77 + 500 в с. Петко Каравелово, претърпял транспортно произшествие. При опит да завие наляво, бил ударен от изпреварващия го неправомерно автомобил, вследствие на което е настъпил процесния пътен инцидент, при който е пострадал ищеца. Веднага бил приет в МБАЛ „Юлия ВревскаБяла“ ЕООД, където са му направени множество изследвания, от които се установява, че К.

А. К. е получил: фрактура на шиен прешлен, увреда на нерва на дясната ръка, прорезна рана, кръвонасядане на дясното коляно, охлузване на лявото, травма на гръден кош и корем, довели до продължителни страдания. Предвид фрактурата на шиен прешлен, ищецът е приет за лечение в отделението по хирургия на МБАЛ „Юлия Вревска-Бяла“ ЕООД за периода от 29.10.2020 г. до 06.11.2020 г. Освен гореописаните болки и неудобства, ищецът преживял тежко произшествието и в емоционален план (не можел да спи, нямал апетит, изпитвал постоянна тревожност). Ищецът посочва, че виновният за пътния инцидент водач – Теодоси Тихомиров Станчев към датата на произшествието е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ЗК „Лев Инс“ АД.Твърди, че на 17.11.2020 г. е отправил писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество, на основание чл. 380 от КЗ, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, по която и до настоящия момент няма отговор по заведената щета.

Отправено е искане, да се постанови решение, с което да бъде осъдено ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. А. К. сумата от 40 000 лв. – търпени неимуществени вреди от процесното произшествие и сумата от 72.95 лв. - имуществени вреди, представляваща направени разходи във връзка с пътния инцидент, ведно със законната лихва върху всяко от вземанията от 17.11.2020 г. (датата на предявяване на застрахователната претенция) и направените разноски по делото.

С отговора на исковата молба, ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковете по основание и размер; вината на водача на л.а. „Фолксваген Голф“; причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и последиците от него; описаният механизъм на процесното ПТП в исковата молба; вида и интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди; претендираните имуществени вреди, както и началния момент на законната лихва за забава.

Също така е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради липса на поставен колан.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представен Констативен протокол за птп с пострадали лица, че на 29.10.2020 г., около 18:30 ч., на главен път I – 5 км. 77 + 500 в с. Петко Каравелово, ищецът, управлявайки л.а. „Дачия“, след своевременно подаден ляв пътепоказател, предприел маневра завой наляво, когато бил засечен от изпреварващия го автомобил „Фолксваген 2 голф“ с рег. № ВТ 77****, вследствие на което настъпил удар между двата автомобила, при който пострадал К. А. К.. За изясняване причините на произшествието е образувано ДП № 319 зм-169/29.10.2020 г. по описа на РУ-Полски Тръмбеш.

Между страните не е спорно, че по отношение на л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № ВТ 77****, към датата на процесното ПТП, е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество, обективиран в застрахователна полица № BG/22/120000657723 със срок на валидност от 04.03.2020 г. до 03.03.2021 г.

Не се спори, че на 17.11.2020 г. ищецът е отправил писмена застрахователна претенция до ЗК „Лев Инс“ АД за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която липсва произнасяне.

От заключението на назначената от първостепенния съд съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице С. И. се установява: механизмът на процесното ПТП, каква е била пътната обстановка по време на ПТП-то, какви са характеристиките на пътния участък, където е реализирано ПТП-то, къде е вероятното място на удара, каква е вероятната скорост на движение на л.а. „Фолксваген“ и л.а. „Дачия“ в момента на реализирането на удара между двете МПС-та. Вещото лице посочва, че вероятната скорост на движение на л.а. „Фолксваген“ в момента на удара с л.а. „Дачия“ е около 90 км/ч., или около 25 м/сек.

Вероятната скорост на движение на л.а. „Дачия“ в момента на удара с л.а. „Фолксваген“ е около 30 км/час, или около 8.3 м/сек. Вещото лице Иванов заключава, че водачите на л.а.

„Фолксваген“ и на л.а. „Дачия“ не са имали технологично време да възприемат, че техните траектории на движение ще се пресекат след около 0.36 сек. Експертизата дава заключение, че основна причина за реализиране на процесното ПТП от техническа гледна точка се явява неправилното предприемане на маневра „изпреварване“ от страна на водача на л.а.

„Фолксваген“, на изпълняващия в същото време маневра „завой наляво“ от водача на л.а.

„Дачия“. Посочва се, че водачът на л.а. „Фолксваген“ е предприел тройно изпреварване, като е навлязъл в източната лента за насрещно движение. Установява се, че водачът на л.а.

„Дачия“ К. А. К. по време на птп-то е бил с поставен обезопасителен колан.

От заключението на съдебномедицинска експертиза, назначена от първоинстанционния съд, изготвена от вещото лице д-р Д. Г., се установява, че при процесното пътнотранспортно произшествие на 29.10.2020 г. пострадалият К. К. е получил следните травматични увреждания: закрито счупване на спинозният израстък C6 (шести шиен прешлен; разкъсно-контузна рана на дясната длан на ръка с охлузвания около нея и охлузна рана в областта на дясната ушна мида; състояние след травматична увреда на задния сноп на „плексус брахиалис“ в дясно след направено ЕМГ (електромиография) на 10.03.2021 г. след персистиращи оплаквания от продължаваща намалена двигателна и селективна активност на горния десен крайник. На ищеца е оказана своевременна медицинска помощ-откаран е в МБАЛ „Юлия Вреска“ град Бяла, където в бил настанен за болнично лечение за периода 29.10.2020 г. до 06.11.2020 г. Ищецът е продължил лечението си в домашни условия с носене на шийна яка за период от шест месеца (през този период се е оплаквал от болезнени движения в шията и намалена мускулна сила при флексия и екстензия с китката и пръстите на дясната ръка). Проведена е последваща физиотерапия и рехабилитация. Към датата на прегледа 29.10.2021 г. ищецът продължава да се оплаква от намалена двигателна активност и хватателна функция на горен десен крайник, което според вещото лице е последица от шийната травма.

Като свидетел по делото е разпитан Т. С. –участник в процесното ПТП. Същият посочва, че в колата са били три момчета. Шофирал С. Й., собственика на автомобила.

Свидетелят заявява, че се е возел на предна дясна седалка в колата. Предприели маневра за изпреварване. В същия момент ищецът (водачът на л.а. „Дачия“) бил пуснал ляв мигач и те решили, че той тръгва да изпреварва движещият се пред него тир, а всъщност той е искал да 3 се престрои за извършване на маневра „завой на ляво“. Всичко се е случило много бързо, свидетелят видял мигача и стоповете на другата кола, когато вече е настъпил удара.

Произшествието се случило в с. П. Каравелово, на главен път в посока град Русе, където изпреварването не е разрешено. Свидетелят си спомня, че ищецът не е излязъл от колата. От съседен дом дошли хора, които го извадили. Извикали линейка. Медицинският екип, който дошъл на място, първо прегледал ищеца, откарали го и после се върнали да прегледат и останалите участници в ПТП-то.

От свидетелските показания на Х. Т. се установява, че с К. К. са от едно село. От три години живеят в Бяла. Тя живее сама, той с майка си. За катастрофата узнала от комшиите в блока. Отишла в болницата и видяла К. в коридора с яка на шията и нещо превързано на ръката. Трудно говорел, чувствал се още замаян. В болницата бил около 10-15 дни.

Оплаквал се, че няма чувствителност в дясната ръка и не може да си върти главата. Бил много отчаян. Казвал, че го боли ръката и врата. Свидетелката Т. установява, че помагала за къщната работа на К. К. и майка му (която била на хемодиализа) за период около три месеца – през това време К. не можел да си движи врата без да извърти цялото си тяло настрани.

Свидетелката няма информация ищецът да е вземал лекарства.

При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните правни изводи:

Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на ПТП-то е уважен за сумата от 20 000 лв. е влязло в сила, като необжалвано.