Решение № 516 от 12.04.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. София, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20201000503526 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 3007/14.05.2020 г. по гр.д. № 13719/2017 г. на СГС, I-13 състав са отхвърлени предявените от И. П. И., П. И. Т. и П. В. С. против „Ню Бояна Филм“ АД, искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху Урегулиран поземлен имот VІ- 9 7 , находящ се в местността „Национален киноцентър” Бояна гр. София, целият с площ от 3 800 кв.м, съставляващ съгласно скица копие от неодобрен кадастрален план имот пл. № 97, нанесен в кадастрален лист № 600, 661, с идентификатор ***, при граници на имота съгласно Скица от Агенция по кадастъра: Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор *** и Поземлен имот с идентификатор *** , като неоснователни.

Отхвърлени са и предявените от И. П. И., П. И. Т. и П. В. С., против „Ню Бояна Филм“ АД, правно основание чл. 73 изр.1 от ЗС /евентуално на основание чл.59 ЗЗД/ за заплащане на обезщетения за ползването на процесния имот/за обогатяване на ответника за периода от 10.07.2017 г. до 24.10.2017 г. в размер за първите двама от по 1750 лв. и от 3500 лв. за третия ищец, като неоснователни.

Ищците И. П. И., П. И. Т. и П. В. С. са депозирали въззивна жалба вх. № 68710/13.07.2020 г., с която обжалват изцяло първоинстанционното решение, което намират за неправилно и незаконосъобразно. Поддържат, че от приетите по делото писмени доказателства се установявало, че са придобили собствеността върху процесните имоти по установения от закона ред. Освен това свидетелските показания на свидетеля М., както и установените с други доказателства извършвани от тях действия, доказвали, че ищците необезпокоявано и без противопоставяне от страна на ответника владели процесния имот. Съдът допуснал процесуално нарушение, като при 1 разпита на свидетеля М. в залата присъствал и доведения от ответника свидетел, всъщност той присъствал по време на цялото заседание, което било недопустимо и водело до постановяване на незаконосъобразно решение. Поддържа, че приети от съда изводи са неправилни и вътрешнопротиворечиви. Излага доводи по същество на спора.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Ответникът „Ню Бояна Филм“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в която излага доводи за нейната неоснователност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба И. П. И., П. И. Т. и П. В. С. са твърдели, че са съсобственици на недвижим имот, представляващ УПИ VI, находящ се в местността „Национален киноцентър“ Бояна гр. София, целият с площ 3800 кв.м., съставляващ съгласно скица копие на неодобрен кадастрален план имот пл. № 97, нанесен в кадастрален лист №№ 6001 661, а съгласно Скица на поземлен имот № 15416708/24.08.2016 г. на АГКК Поземлен имот с идентификатор ***, с площ съгласно данните от Агенцията по кадастър от 3 828 кв.м., при граници на имота по скица: от две страни имот на „Ню Бояна Филм“ АД и от една страна улица Боянска.

УТочнили са, че собствеността върху имота придобили чрез сделки по покупкопродажба, а именно:

П. И. Т. и И. П. И. придобили общо ½ от имота по силата на договор за покупкопродажба, сключен под формата на нотариален акт № 221 т. I, рег. № 1708, дело № 24 от 2001 г. на нотариус В. К. с район на действие СРС.

И. Н. С., наследодател на В. П. С. и П.В. С., закупила 1/8 ид.ч. от същия имот с договор за покупко-продажба, сключен под формата на нотариален акт № 28, т I, рег.

№ 1873, дело № 31 от 2001 г. на нотариус В. К. с район на действие СРС.

И. С. била призната за собственик на 1/2 ид.ч. от имота с нот. акт № 5, т. I, рег.

№ 2295, дело № 40 от 2001 г. на нотариус В. К. с район на действие СРС, от които 3/8 ид.ч. придобити по наследство и 1/8 ид.ч. – чрез покупко-продажба.

По-късно, пред 2007 г. към имота по силата на изменение в дворищна регулация, били придадени 70 кв.м. от имот без номер от кв. 1 по плана на гр. София, м.

„Национален киноцентър“, собственост на „Бояна филм“ АД.

Ищците са твърдели, че ползват необезпокоявано имота от 2001 г. като същият е заграден, в него засадили дръвчета, поддържат растителност, косят го и др. Ползват го за излети и пикници, редовно плащат дължимите се за него данъци. По тяхна инициатива била проведена процедура по регулация, като със Заповед № РД-09-50327/30.03.2001 г. било одобрено частично изменение на ДРП на кв. 1 за създаване на парцел УПИ VI-97. Твърдели са още, че от момента на придобиване на имота 2 упражняват непрекъснато добросъвестно давностно владение, поради което и на това основание са придобили собствеността върху имота, като се позовават на кратката 5годишна придобивна давност (молба от 27.02.2018 г.) Посочили са, че при посещение в имота през 2010 г. с цел неговото трасиране установили, че ответното дружество „Ню Бояна Филм“ АД е затворило вратата в оградата, която ограждала имота и през която те осъществявали влизане в имота.

Дошла охраната на дружеството и ги изгонила с аргумента, че влизат в чужда собственост. Понастоящем дружеството продължавало да не ги допуска до имота с твърдения, че той е част от техен имот. През 2017 г. ищците отправили писмена покана за преустановяване на действията на ответника, но той не само не сторил това, а и започнал насипни и строителни мероприятия там. Предвид това са предявили иск за установяване правото им на собственост върху процесния имот и за осъждане на ответника за предаване владението върху него, както и иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, като в молба от 19.03.2018 г. са уточнили, че претенидират обезщетение за периода 10.07.2017 г. до 10.03.2018 г., като И.И. претендира по 500 лева месечно или общо 4000 лева, П. И. Т. – по 500 лева месечно или общо 4000 лева и П. В. С. по 1000 лева месечно или общо – 8000 лева.

С молба, депозирана в о.с.з. на 12.12.2019 г. ищците са увеличили исковете си относно месечното обезщетение, но са намалили периода на претенцията на 10.07.2017 г. до 24.10.2017 г., като И.И. претендира по 750 лева месечно или общо 2 625 лева, П.

И. Т. – по 750 лева месечно или общо 2 625 лева и П. В. С. по 1500 лева месечно или общо – 5250 лева

По-късно, с молба от 27.02.2019 г., ищците са уточнили, че П.Т. и И.И. са придобили ½ ид.ч. от имота от С. З. Й., който от своя страна го е придобил по наследство от З. З. Й.. П.С. пък придобила собствеността на ½ ид.ч. от имота по наследство от Н. А. Щ.. З. Й. и Н. Щ. придобили собствеността върху ½ ид.ч. от имота всеки по силата на Нотарален акт за продажба № 196, т. IX, рег. № 1796/ 04.07.1941 г. на I нотариус при СОС от И. С. А..

Процесният имот бил отчужден от държавата от З. Й. и Н. Щ. по реда на ЗОЕГПНС (отм.) с ПМС № 71/04.08.1949 г. и актуван с АДС № 1448/30.09.1949 г.

Впоследствие собствеността върху него била възстановена в полза на правоимащите със Заповед № РД-09-34/03.02.1999 г. на Министъра на културата чрез намаляване капитала на „Бояна филм“ АД със стойността на дялове, съответстващи на стойността на правото на собственост на процесния имот. На следващо място се твърди, че собствеността била възстановена и по ЗВСОНИ съгласно чл. 1., ал. 1 от този закон, като били налице всички предпоставки за това. Ищците инициирали административна процедура по възстановяване на собствеността и получили Протокол с решение на министерство на културата от 29.09.1998 г. за възстановяване на собствеността. От този протокол се установявало, че имотът е отчужден по ЗОЕГПНС (отм.) и че същият следва да се възстанови по реда на чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ, тъй като същият може да се обособи в самостоятелен парцел. На база на този протокол областният управител издал две заповеди – Заповед № РД.570315/11.10.1999 г. и Заповед № РД-57-318/12.10.1999 г., с които разпоредил имотът да се отпише от актовите книги. Посочен бил имот пл.№ 285, но той бил идентичен с имот пл. № 97, което било удостоверено от СО.

На следващо място ищците са поддържали, че дори да се приеме, че процесният имот е бил отчужден по реда на Закона за приложение на общия градоустройствен план на Столична голяма община от 1941 г., то този закон повелявал, че имот не може да бъде завзет преди на собствениците да е изплатено съответно обезщетение, а такова обезщетение на наследодателите на ищците не било заплатено. Отчуждителният му 3 ефект бил отпаднал по силата на Закона за планово изграждане на населените места, влязъл в сила на 9.07.1956 г., тъй като до тази дата имотът не бил завзет фактически за реализиране на отреденото с плана мероприятие.

Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба,в който оспорва исковете. Поддържа, че не ищците, а дружеството е собственик на процесния имот, който е придобит чрез включването му в капитала на дружеството по реда на чл. 17 ЗППДОБП (отм.). Пояснил е, че процесният имот е част от терен, който става държавен по силата на Заповед № 2139/19.04.1948 г. на министъра на комуналното стопанство, с която се утвърждава подробен регулационен план, съобразен с общия градоустроствен план за филмов център – Българска кинематография, на основание Закона за приложението на общия градоустройствен план на СГО от 1941 г.

Отчуждаването на имота ставало по силата на самите подробни регулационни планове.

Правата на собственост на държавата се упражнявали от ДП „Българска кинематография“. По-късно, видно от АДС № 4613/1970 г., с който бил актуван имот, част от който е процесният, същият представлявал част от материалните дълготрайни активи на Студия за игрални филми „Бояна“. С РМС № 3/18.01.1995 г. било разпоредено преобразуване на СИФ „Бояна“, Студията за анимационни филми „София“ и ДП „Обработка на филми“ в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Бояна Филм“ ЕАД, като с акта на преобразуването имотът преминал в собственост на дружеството. Това обстоятелство било пречка за реституция, съгласно §6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.).

На следващо място ответникът е поддържал евентуално основание за придобиване на процесния имот – давностно владение с твърдение, че от създаването на Киноцентърът ответникът упражнява непрекъснато, явно и несмущавано владение върху целия терен, част от който е процесният имот, като е развил и експлоатирал имота. Изтеклият давностен срок не бил прекъсван.

Ответникът е оспорвал фактическите твърдения на ищците относно отчуждаването на процесния имот, относно липса на плащане на обезщетение при отчуждаването, както и относно осъществявано владение върху същото.

Ищците са оспорили твърденията на ответника, че праводателите им са били обезщетени за отчуждения имот, че имотът се включва в терена, собственост на ответника, както и че ответникът е придобил имота по давност, тъй като считат, че ответникът е могъл да владее най-рано от 22.12.2006 г., когато собствеността му е призната с констативен нотариален акт, а ищците придобили собствеността по давност още на 17.05.2006 г. На следващо място ищците са твърдели, че са прекъсвали давностното владение на ответника с множество действия – трасиране на имота на 01.11.2009 г., сигнал до прокуратурата на 01.07.20010 г. и водено административно дело за имота.