Определение № 2500 от 13.09.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2500 гр. София, 30.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20231100604921 по описа за 2023 година

Подаден от Софийската районна прокуратура (СРП) частен протест по чл. 377, ал.2, вр. гл. XXII НПК е станал повод за извършената от СГС въззивна проверка на Разпореждане № 9154/25.07.23 г. за прекратяване на съдебното производство (чл. 249, ал.4, т.1 НПК) по н.а.д. № 4934/23 г. на СРС (НО, 18 с.).

Основание да върне делото на прокурора Районният съд е съзрял в липсата на подпис от разследващия орган в последния протокол за разпит на обв. Б. Б. (л.64 от д.п.), мотивирайки, че порокът е съществен, доколкото (като резултат) води до липса на такъв разпит – теза, която СРП оспорва като проява на „техническа грешка“, „ненужен формализъм“ и „недоумение“ (все оценки, словесно залегнали в частния протест).

Според СГС, оспореното с протеста разпореждане следва да бъде потвърдено и то – именно заради заложеното в Т.р.2/02-ОСНК, на което иначе голословно прокурорът се е позовал.

Ако за СРП „недоумение буди фактът“, че първата инстанция не била разбрала „принципните постановки“ в посоченото тълкувателно решение, то – за въззивния съд недоумението е още по-сериозно, но произтича от написаното в протеста. В него, например, изобщо не се прави разлика между базови процесуални понятия, като се твърди, от една страна, че разпореждането е „неправилно, необосновано и незаконосъобразно“ (при положение, че необосноваността и незаконосъобразността са две различни разновидности на родовото понятие „неправилност“ – вж. Павлов, Ст., „Наказателен процес на Р. България. Ос.ч.“, изд. „Сиби“, С., 1997 г., с.239-257) и в същото време – като многократно се изтъква, че съдебният акт е постановен от „съдията“, при условие, че негов автор, всъщност, е съдебният състав, макар и едноличен (съобр. употребения в чл. 377, ал.1 НПК израз „съдът“).

Иначе, конкретно по доводите в протеста - отговор от СГС може да бъде даден с директно позоваване отново на Т.р.2/02-ОСНК: първо – защото точно там е указано, че „ липсата на изискуемата от закона процесуална форма “ е равнозначна на неизвършване на съответното действие, а част от формата на протоколите за действията по разследването е именно подписването им от компетентния орган (чл. 129, ал.2 НПК) ; второ – защото 1 липсата на протокол означава и липса на действието, което е трябвало да бъде отразено в него (а непровеждането на разпит вече попада и в безусловните нормативни основания по чл. 249, ал.4, т.1 НПК, защото е свързано с правото на обвиняемия да „дава или да откаже да дава обяснения“); и трето – защото дори пропускът с подписа да е “техническа грешка“, за каквато го е обявил прокурорът, той именно е следвало да предприеме действия по нейното отстраняване в стадия по чл. 242 НПК, ползвайки аргументи от вече утвърдения в практиката алгоритъм – „ако пропускът е от чисто техническо естество, няма пречка да бъде валидно отстранен чрез последващо подписване преди внасянето на делото за разглеждане в съда“ (раздел 4.1. към Т.р.2/02-ОСНК).

И не на последно място – когато обвинението се разглежда по реда на гл. 28 НПК, нуждата разпитът на обвиняемия по време на разследването да е законосъобразно проведен е още по-съществена, защото в тази процедура съдът може да се позовава директно на досъдебните му обяснения (по арг. от чл. 378, ал.2 НПК).

Така, споделяйки аргументите на първата инстанция и - приемайки частния протест на неоснователен, съобразно чл. 345, ал.2 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9154/25.07.23 г. по н.а.д. № 4934/23 г. на СРС (НО, 18 с.).

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2