Решение № 199 от 22.07.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Габрово, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Галина Косева

Ива Димова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20254200500340 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег. № 133 от 27.03.2025 г., постановено по гр.д. № 999/2024 г., Габровски районен съд е осъдил „*****: *****“ АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр. София, район *****, ж.к."*****", бул. „*****“ №1, да заплати на И. Р. И., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „*****“ № 14, вх. А, ет. 4, ап. 12, сумата 2 284,40 лв., представляваща незаплатен остатък от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – щети по собствения му лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“ с peг. № *****, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 24.11.2023 г. в гр. Габрово, вследствие виновно и протИ.правно поведение на водача на лек автомобил „Субару Импреза“ с рег № *****, който е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „*****: *****“ АД да заплати на И. Р. И. сумата 1 791,40 лв., представляваща направени разноски в производството по настоящото дело и по ч.гр.д. № 407/2024 г. на Районен съд -Габрово. Осъдил е, на основание чл. 77 от ГПК, „*****: *****“ АД да заплати по сметка на РС -Габрово сумата 150 лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.

Недоволен от постановеното решение е ответника по иска, който в законния срок е подал въззивна жалба, с която го обжалва изцяло. Счита, че решението е постановено при нарушение на процесуалните плавила, както и като незаконосъобразно, необосновано и неправилно изцяло за пълния размер на сумите, които е осъдено да заплати с решението.

Сочи, че съдебното решение е неправилно в частта относно механизма на произшествието и вината за настъпването му, тъй като съда неправилно е приложил относимите към случая разпоредби от материалния и процесуалния закон. Неправилно не е отчетено възражението за съпричиняване, като по този начин е допуснал нарушение на процесуалния закон, доколкото не е отчел изобщо поведението на водача застрахован при ищцовото дружество. Счита, че безспорно е налице съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „Субару Импреза, с рег. № *****, който нарушавайки разпоредбите на 1

ЗДвП и ППЗДвП и несъобразявайки се с интензивността на движението е съпричинил вредоносния резултат. Счита, че при условията на пълно и главно доказване не са доказани безспорно нарушенията извършени от страна на водача, застрахован при ответното дружество, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата му претенция, определеното от съда за справедлИ. обезщетение е следвало да бъде отхвърлено или поне намалено наполовина. Твърди, че от събраните доказателства не се е доказало по безспорен начин механизма на процесното ПТП и изключителната вина на водача, застрахован при ответника. Сочи че има съществени протИ.речия между ДКП и свидетелските показания, които водят до извода, че този документ не удостоверява обектИ. фактите такива, каквито са съществували към момента на настъпване на процесното ПТП.

Моли да се отмени обжалваното решение и претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който молят да се остави без уважение предявения иск и считат постановеното решение за правилно, обосновано, законосъобразно и мотивирано. Налице е валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към дружеството ответник, който след завеждането на щетата е изпратил доброволно 1876,30 лв., което представлява извънсъдебно признание на застрахователно събитие. Сочи, че е доказан механизма на ПТП със събраните по делото доказателства, който е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на водача делинквент. Настъпилите увреждания по автомобила на ищеца са подробно описани в представените протоколи между страните и няма спор относно вида им, а такъв има по отношение на техния размер. Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД по смисъла на чл. 386, ал. 2 от КЗ. По отношение на размера на причинените щети съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по ч.гр.д. № 407/2024 г. по описа на ГРС, като за изготвянето му вещото лице извършило проучване на пазарната стойност на автомобилните части и заплащането на ремонтните дейности в региона на гр. Габрово и е оценил вредите по средни пазарни цени от 4160,70 лв. Недоказани са възраженията на ответника за съпричиняване от страна водача на МПС „Алфа Ромео“ за допринасяне на вредоносните последици. Процесното ПТП е настъпило само и изцяло по вина на водача на лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. № *****- А. Ц.. Моли да се остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания. Въззивният жалбоподател поддържа подадената въззивна жалба, а ответника по нея я оспорва.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, чрез постановилия го съд. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства в хода на производството пред районния съд, доколкото във въззивната фаза на процеса не са представени такива, настоящия съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд – гр. Габрово е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 429 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД. Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото протИ.правно действие лице е сключил договор за 2 застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.

Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увредено лице, обхваща следните материални предпоставки: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с протИ.правното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 24.11.2023 г., около 9,20 ч. на бул. „*****“ в гр. Габрово, лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *****, управляван от сина на ищеца Р.

И., който се е движил с предимство е претърпял ПТП, като е ударен от лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. № *****, управляван от А. Ц., след отнемане на предимство.

Изготвен е констативен протокол от 24.11.2023 г., като виновен за инцидента е посочен водача на лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. № *****. В следствие на възникналото произшествие са нанесени имуществени вреди, за което е бил уведомен застрахователя на увреждащото МПС, настоящия ответник. Образувана е щета № 0801-008213/2023-01. По банкова сметка е била преведена сумата от 1 876,30 лв., който размер е бил крайно занижен.

За нуждите на настоящото производство е било образувано ч.гр.д. № 407/2024 г. по описа на ГРС за обезпечение на доказателства- изготвяне на съдебно автотехническа експертиза за стойността на нанесените щети с отчитане на остатъчната стойност на автомобила, която е определена на 4 160,70 лв.

Останал недоволен от заплатеното обезщетение, ищецът претендира да се осъди ответника да му дозаплати сумата от 2 284,40 лв. за нанесените имуществени вреди по автомобила.

В отговора на исковата молба, ответното застрахователно дружество оспорва предявения иск по основание и размер. Признава съществуването на застрахователно правоотношение с делинквента и заплатената извънсъдебна претенция в размер на 1 876,30 лв.

Изготвена е съдебно автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства, възоснова на които е постановен съдебния акт.

За да се произнесе първоинстанционния съд е приел, че отразените в протокола обстоятелства, събраните гласни доказателства и заключението на изготвената по делото САТЕ безспорно се установяват, че процесното ПТП е реализирано на кръстовище, регулирано с работеща светофарна уредба. Съгласно чл. 6 т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, а съгласно чл. 7 ал. 2 от ЗДвП, когато има несъответствие между светлинните сигнали и пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със светлинните сигнали. Преминаването на водач при сигнал на светофара, който не разрешава това е административно нарушение, наказуемо по чл. 183 ал. 5 т. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната нормативна уредба и описаните от вещото лице механизъм на функциониране на светофарната уредба на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „*****“ в гр. Габрово, както и механизъм на протичане на процесното ПТП, настъпването му се намира в причинноследствена връзка единствено с поведението на водача на л.а. „Субару Импреза“ с рег. № *****. Това е така, тъй като непосредствено преди сблъсъка светофарната уредба е предоставяла предимство на водача на увредения лек автомобил, св. Р. И., да премине през кръстовището. Като е навлязъл в кръстовището при червен по отношение на него сигнал на светофара, водачът А. Ц. е нарушил както горепосочените разпоредби на ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 50 от ЗДвП, съгласно която е трябвало да пропусне движещия се по път с предимство л.а. „Алфа Ромео 147“ с peг. № *****. ПТП е настъпило в светлата част на деня, с оглед на което видимостта на водача А. Ц. не е била ограничена и същият е могъл да възприеме движещите се по булевард „*****“ превозни средства, поради което е приел за неоснователно направеното в съдебните прения възражение за случайно деяние. При наличието на разрешаващ преминаването сигнал на светофара за водача на увредения автомобил се явява неоснователно и възражението за съпричиняване на инцидента.

Свидетелят И. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди описаното протИ.правно навлизане 3 в кръстовището на автомобил от ул. „*****“ и тъй като този автомобил не е представлявал предвидимо препятствие за него, то водачът на л.а. „Алфа Ромео“ не е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП. Вследствие на настъпилото ПТП по автомобила на ищеца са настъпили увреждания, които са подробно описани в представените протокол за ПТП, съставения от ответника опис-заключение по щета и експертизата, като между страните няма спор относно вида им, а такъв има по отношение на техния размер. В този смисъл съдът приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Съдът е приел за релевантен размерът на вредите по средни пазарни цени от 4 160,70 лв., тъй като именно той отговаря на законовото изискване на чл. 386, ал. 2 КЗ. Изрично в приложената от застрахователя Методика /чл. 4/ е предвидено, че тя се прилага само като минимална долна граница при липса на други доказателства за стойността на вредите. Предвид всичко гореизложено съдът е приел, че стойността на вредите, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП към неговата дата е 4 160,70 лв., какъвто е и размерът на дължимото от ответника застрахователно обезщетение. След приспадане на извънсъдебно платената от ответника сума е налице неплатен остатък от 2 284,40 лв., която съвпада с исковата претенция и тя следва да бъде уважена като основателна и доказана.