Решение № 1593 от 08.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1593 гр. Пловдив, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330114841 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, срещу А. Я. Т., ЕГН **********, с адрес ****** за признаване за установено по отношение в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 626,74 лв. - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 21.04.2021 г. до 26.05.2023 г. за обект, находящ се в ****** по партида с абонатен № ******, и сумата от 46,97 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.06.2021 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/03.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9595/2023 г. на Районен съд Пловдив, ІV бр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги, като в тази връзка фигурирал в базата данни на ищцовото дружество като потребител с аб.№ ******. Ответникът притежавал качеството потребител, тъй като бил собственик на водоснабдения имот. Твърди се, че за процесния период в имота на ответника липсвало годно измервателно устройство, противно на нормативно установените задължения на потребителя, и отчетът на предоставените услуги се осъществявал по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ на дружеството и ежемесечно били начислявани по 10 куб.м. доставена питейна и отведена канална вода за двама обитател. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се 1 уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури. Ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за процесните суми, срещу която било постъпило възражение, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

Представени са писмени доказателства по опис и са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. Я. Т., чрез назначения й по делото ****** ******. Р. Д., със становище за неоснователност на иска, поради липса на доказателства, подкрепящи исковата претенция, в частност, че А. Т. е собственик или ползвател на имота, както и че тя живее в същия с поне още едно лице. Вписаният номер на водомер в представените карнети не съответствал с фабричния номер на измервателното устройство на името на ответницата Т.. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 9595/2023 г. на Районен съд Пловдив, ІV бр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение № ******/03.07.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл.

47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ****** че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на 2 водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото е постъпила справка от Отдел „МДТ“ при Община Пловдив, видно от която процесният имот е деклариран, с декларация по чл. 14 ЗМДТ, като собствен в режим на СИО на съпрузите Т. Т. Т. и ответницата А. Я. Т. по силата на договор за покупко-продажба. От изисканите Удостоверение за съпруг и родствени връзка на ответницата и удостоверение за наследници на Т. Т., се установява, че последният е починал, като е оставил за наследници по закон трите си деца и своята преживяла съпруга - А. Т.. С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата, като съсобственик, е титуляр на вещното право на собственост върху имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, и има задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР. Без значение за изхода на спора е дали имотът е съсобствен, доколкото в отношенията с доставчика, ответницата, на чието име се води водомер с партиден № ****** /видно от представените справки по фактури и карнетни листи/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуалното приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС.

По делото се установи и изпълнение на задължението на ищцовото дружество по доставяне на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период от 21.04.2021 г. до 26.05.2023 г., поради което то се явява изправна страна по договора. Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Общите условия на ищцовото дружество и в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). С исковата молба се твърди, че отчитането на количеството вода е ставало по тарифа при условията на липсващо измервателно устройство, като са начислявани общо 10 куб. м. вода на месец, т.е. за двама обитатели по реда на чл. 23, ал. 5 от Общите условия. От приложените по делото карнети и разпитания инкасатор се установява, че действително отчитането на водата е ставало по този ред и съобразно с посочената клауза от общите условия на ищцовото дружество. От разпита на свидетеля М. Й., инкасираща процесния водоснабден обект за периода от м. 06.2019 г. до м. 11.2019 г. се установява, че обектът е водоснабден, като в същия е липсвало монтирано годно измервателно устройство към момента, към който свидетелката е извършвала отчета. По делото няма данни на по-късен етап да е бил монтиран годен водомер. Следователно обектът е водоснабден, отчетът е воден ежемесечно и съобразно реда, указан в чл. 23, ал. 5 от Общите условия, като не се установява в имота да има монтирано годно измервателно устройство. За отбелязване е и че имотът е деклариран на името и на двамата съпрузи, чиито адреси съответстват с този на водоснабдения обект. Поради това правилно още към 2019 г., видно от представените карнети, са били записвани по 10 куб.м. вода 3 месечно като за двама обитатели. Ответницата пък не може да черпи права от своето бездействие, доколкото няма данни тя да е уведомила В и К оператора за смъртта на своя съпруг, което да е евентуално основание за промяна в записаните служебно количества вода от страна на ищеца. В таза насока съдът намира, че отчетът в имота се е извършвал редовно при спазване на нормативните изисквания и предписания в общите условия ред, при условията на липсващо измервателно устройство.

За доказване исковата претенция по размер е прието по делото заключение по ССчЕ, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като компетентно изготвено от експерт в съответната област на науката, който е отговорил пълно и обосновано на поставените задачи. Съгласно експертното заключение за периода от 21.04.2021 г. до 26.05.2023 г. не са извършвани плащания от стана на ответника в полза на ищцовото дружество. За същия период са начислени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода в размер на 626,74 лева и лихви за забава за изпълнението на посочените задължения в размер на 46,97 лева. За процесния период счетоводството на ищеца е водено редовно, при спазване на изискванията на Закона за счетоводството, като издадените фактури съответстват на въведените цени на питейна вода, както и на записаните количества в карнетите.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава следва да се отбележи, че по силата на чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, приложими в настоящия случай, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането, в противен случай дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа. С оглед данните от експертизата длъжника не е заплатил сумите, за които са съставени процесните фактури, поради което същият е изпаднал в забава след изтичането на 30 дни от дата на издаване на съответната фактура. В тази насоки искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание, а с оглед на приетото експертно за заключение по ССчЕ – доказан и по размер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно ответникът, в качеството му на потребител на В и К услугите да заплати на ищцовото дружество стойността на доставената от последното питейна и отведена канална вода.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. В полза на ищцовото дружество ще се присъди сумата от общо 755 лв. съдебно-деловодни разноски, от които 75 лв. за държавна такса, 400 лв. плетен депозит за възнаграждение на особения представител, 250 лв. депозит за вещото лице и 30 лв. – депозит за свидетел. На основание чл. 78, ал.

8 ГПК следва да се присъди и сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Следва да се присъдят и сторените 4 разноски в заповедното производство, а именно – сумата от общо 75 лв., от които 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. Я.

Т., ЕГН **********, с адрес ****** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 626,74 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 21.04.2021 г. до 26.05.2023 г. за обект, находящ се в ****** по партида с абонатен № ******, и сумата от 46,97 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.06.2021 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/03.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9595/2023 г. на Районен съд Пловдив, ІV бр.с.