Решение № 30 от 26.05.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Смолян, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20225400900012 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по предявения от С. А. Г., с ЕГН **********, от гр. С., ул. "И." № **, чрез адв. П. К. срещу „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. А. Д.“ № **, представлявано от изпълнителните директори Д. Х. Д. и Ж. М. Д. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 15 000 лв., частичен иск от 50 000 лв., увеличени в хода на производството на 40 000 лв., частичен иск от 100 000 лв., във връзка с непозволено увреждане при пътно транспортно произшествие, настъпило на 17.05.2017 г. в гр. С., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за търпени болки, страдания и стрес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.05.2017 г. /датата, на която изтича срока по чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, вкл. адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

Ищецът твърди, че на 17.05.2017 г. в гр. С., на бул. „Б.“ е пътувал в микробус „М. С.“ с рег. № ******, управляван от водача С. А. Ч., който нарушавайки правилата за движение по пътищата, предизвикал ПТП, от което са причинени травматични увреждания на С. Г.. Посочено е, че по случая е образувано ДП № 112/2017 г. по описа на РУ – гр. Смолян, пр. пр. № 1418/2017 г. по описа на РП – Смолян. Изложени са доводи, че виновен за настъпилото пътно транспортно произшествие е водачът С. Ч., а причинените на ищеца телесни увреждания – разкъсно-контузна рана на ухо, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и счупване на втори шиен прешлен са в пряка причинна връзка с деянието.

1

На следващо място е отразено, че веднага след инцидента ищецът е бил приет по спешност в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр. Смолян, УНГ отделение, където му е направена рентегография на шийни прешлени, предписана му е и му е приложена терапевтична схема, извършено му е хирургично лечение – шев на разкъсно-контузната рана на лява ушна мида под местна анестезия. Наведени са доводи, че на следващия ден ищецът е изписан, но поради болки в областта на шията и болезнени ограничени движения в тази област, му е извършен преглед от ортопед – травматолог и му е приложена терапия шанц – яка. Посочено е, че при вторичния преглед на 01.06.2017 г. на ищеца е извършена компютърна аксиална томография /КАТ/ на шиен отдел на гръбначния стълб, от което изследване са установени данни за фрактура на в. С2 с ход на фрактурата косо от ляво отпред на дясно назад, през основата на двете дъги на прешлена, с дислокация на дъгите назад с 2.5 мм, както и остеохондрозни промени на скенираните дискове, спондилоартрозни и спондилозни промени в шийния отдел. В исковата молба е отбелязано, че предвид продължаващите оплаквания за болки в шията и изтръпване на дясната ръка, на С. Г. е извършено МРТ на шиен отдел на 07.06.2017 г. и същият е хоспитализиран в „МБАЛ – Пазарджик“ АД, Неврохирургично отделение, където са му направени изследвания и медикаментозна терапия, като на 12.06.2017 г. е изписан.

Ищецът сочи, че на 16.07.2017 г. му е извършен преглед, а на 01.11.2017 г. след нова компютърна аксиална томография му е поставена диагноза счупване на втори шиен прешлен, закрито, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб със заключение за ТЕЛК, поради незавършен оздравителен процес. Отбелязано е, че за периода 17.05.2017 г. – 12.11.2017 г. ищецът е ползвал отпуск по болест, като в резултат на получените от процесното ПТП увреждания същият е търпял много болки и страдания, а възстановяването му все още не е приключило, за дълъг период от време движенията в областта на шията са били ограничени, разчитал е на близките си за задоволяване на елементарни жизнени потребности, изпитвал е цялостен дискомфорт, с нарушения на съня, изживял е силен стрес и за дълго време е бил неработоспособен.

Изложени са аргументи, че към момента на процесното ПТП за автомобила, с който същото е извършено, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, със срок на валидност една година, считано от 16.11.2016 г. до 25.11.2017 г., но застрахователят е отказал да заплати претенцията за обезщетение на търпените от ищеца неимуществени вреди по заведената щета № ********/2017 г., а това от своя страна е обусловило предявяването на настоящата искова претенция.

В предвидения от закона срок ответното дружество е оспорило иска по основание и по размер, като е навело доводи, че в случая няма доказателства, установяващи противоправно деяние на застрахован в дружеството водач, както и липсва пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, от което ищецът да търпи претендираните вреди, тъй като в този смисъл е и приложеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство, водено във връзка с описания от ищеца инцидент. Направен е 2 извод, че причината в случая е само и единствено субективното поведение на С. Г., поради което предявеният иск за неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан.

На следващо място са изложени доводи, че при хоспитализирането на ищеца непосредствено след пътното произшествие надлежно е установено единствено и само навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, а едва 14 дена по-късно са констатирани нови травми. Отбелязано е, че претендираните суми са силно завишени и несъответни на реално претърпените болки и страдания, като при условията на евентуалност е наведено възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият е пътувал в МПС без поставен задължителен обезопасителен колан и без да полага дължимото поведение за собствената си безопасност.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и писмения отговор, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2017 г. малко след 17.35 ч. /през светлата част на денонощието/ в гр. С., в близост до сградата на „ЕВН Б.“ се движил със скорост около 47 км/ч. в посока от кв. „Р.“ към кв. „У.“ микробус „М. С.“ с рег. № ******, управляван от водача С. А. Ч., който предприел аварийно спиране с цел предотвратяване настъпване на ПТП с движещия се пред него автомобил, спрял внезапно на намиращата се в зоната пешеходна пътека, в резултат на което возещият се в микробуса ищец, под действието на центробежните и кинематични сили загубил своята стабилна позиция на седалката, политнал напред и след ротация на тялото паднал на пода. Водачът след като установил, че в управлявания от него автомобил има пострадал човек, обърнал микробуса и го откарал до болницата – МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“. Механизмът на процесното ПТП е установен с назначената в настоящото производство авто-техническа експертиза и е описан в Постановленията за прекратяване на наказателно производство от 12.06.2019 г. и от 12.05.2020 г. по д. п. № 112/2017 г. по описа на ОДМВР – Смолян, пр. пр. № 1418/2017 г. на РП – Смолян.

В заключението и при изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание е посочено, че водачът на микробуса е задействал спирачната система със спирачно закъснение от 5,0 м/с2 /при плавно спиране до 2 м/сек2/, като не може категорично да се установи дали е била или не е била спазена необходимата дистанция или пред другия автомобил внезапно е изскочил пешеходец. На следващо място вещото лице счита, че ищецът – пасажер е бил без предпазен колан към момента на настъпване на събитието, поради загубване на стабилното си положение на седалката и политането към предната част на автомобила, предвид центробежните сили и падането, като твърдяните от него травми отговорят на механизма на произшествието, както и че ако е имало и други пътници, които са били без предпазни колани и пред тях не е имало седалки, те биха получили същите травми.

От направената справка в сайта на Гаранционния фонд (http: //eisoukr.

3 guaranteefund. org/searchpolicy?l=bg) се установява, че процесният автомобил с ДКН ****** е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ към 17.05.2017 г. в ответното застрахователно дружество, обективирана в Застрахователна полица № BG/08/*******/25.11.2016 г., валидна за периода 26.11.2016 г. 25.11.2017 г.

Застрахователното дружество не е платило никакво обезщетение, във връзка с извънсъдебно релевираната претенция на пострадалия С. Г..

Водачът на процесното МПС – С. А. Ч., разпитан като свидетел по делото, е заявил, че се сеща за инцидента, като не може категорично да посочи датата, когато пътувайки с около 40 км/ч. – 45 км/ч. до сградата до Е. в гр. С. преди пешеходната пътека, рязко е натиснал спирачките на управлявания от него микробус, за да не удари движещия се пред него лек автомобил, който изведнъж спрял, при което пътуващия в микробуса С. Г. паднал по лице, ударил се в долната част на седалката до шофьора и имал кръв по едното ухо. Свидетелят обяснява, че това го е накарало да обърне буса и да закара пострадалия до болницата, където го изчакал и след приключване на прегледа и другите изследвания /снимка/ го закарал до неговата къща, като по пътя до и от болницата ищецът не се оплаквал, не викал, не споделил нищо. На следващо място свидетелят сочи, че при тръгване предупредил всички пътници да си сложат предпазните колани, за което имало и табела в буса, като не проверил пътниците дали са с или без поставени колани.

С медицинската документация, вкл. магнитно-резонансна томография и компютърно-аксиална томография са констатирани претендираните от ищеца травматични промени – разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида, травма на шийния отдел на гръбначния стълб и фрактура на втори шиен прешлен. На С. Г. е била извършена хирургична обработка на разкъсноконтузната рана на ушната мида на лявото му ухо, приложено му е лечение чрез имобилизационна яка на Шанц за период от 6 месеца.

Според вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза описаните в медицинската документация увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и са довели до трайно затрудняване на движенията на шията, изразяващи се в ограничаване на флексия, екстензия и ротация за продължителен период от време, като разкъсно-контузната рана на ухото е предизвикала силна болезненост по време на причиняването й и първите дни след нея /но не повече от 10 дни/. На следващо място е посочено, че на пациента не е извършено оперативно лечение, тъй като не е имал неврологичен дефицит /парези, парализи, нарушения в сетивността/. Вещото лице счита, че възстановяването от раната на ушната мида е за период от две седмици, а като следствие е налице цикатрикса – козметично, докато възстановителният период при травмата на шийния отдел на гръбначния стълб и фрактурата на втори шиен прешлен е значително по-продължителен – носене на имобилизационна яка до 6 месеца задължително, а като последица се наблюдава ограничаване на движенията /флексия и ротация/ в шийния отдел и ограничено възстановяване в пълен обем.

4

При разпита в съдебно заседание вещото лице обяснява, че фрактурата на прешлена е сериозно страдание, като в случая счупването е на дъгата на прешлена, но без разместване, поради което лечението е препоръчително да не бъде инвазивно, а консервативно – с носене на имобилизационна яка, като движението на главата при ищеца е ограничено и към момента на прегледа /6 години след инцидента/, не може да се възстанови напълно с рехабилитация и винаги ще има остатъчни явления.

Разпитаната по делото свидетелка В. Г., която е съпруга на ищеца, разказва за трудностите и за преживените емоции на последния. Свидетелката сочи, че непосредствено след инцидента С. Г. не е могъл да говори и да си движи главата, като целият е бил в кръв, идваща от дясното ухо, което е било зашито, но със съсиреци кръв. На следващо място обяснява, че първоначално съпругът й не е могъл да се съблича и облича сам, както и да се храни и да пие вода, а само със сламка, стоял е скован в едно положение, с много силни болки във врата и затова лекарите са му изписали твърда яка, която е носил денонощно 8 месеца и от която са станали рани. Свидетелката Г. говори за настъпилите промени при ищеца след инцидента – неспокоен сън и хъркане, високо кръвно налягане и аритмии, болки, променена походка и изгърбване, както и невъзможност да продължи работата си.