Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2839 от 27.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13309/2021
Вид
Решение № 2839
Подписан
27.07.2025
В сила
02.09.2025
Състав
ВЪРБАН ТОДОРОВ ВЪРБАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 105, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 105, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 149 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 190, ал. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2839 гр. София, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20211110213309 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Д. П., ЕГН: **********, срещу наказателно постановление № 21-4332-000824/29.01.2021 г., издадено от Г.В.Б., началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:

1. глоба в размер на 50,00 лева, наложена на осн. чл. 183, ал. 4. т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП;

2. глоба в размер на 20,00 лева, наложенa на осн. чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП;

3. глоба в размер на 20,00 лева, наложен на осн. чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата си К. П. твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка посочва, че не е знаел, че стъклата на автомобила му били затъмнени с фолио и мислел, че същото било заводско изпълнение. Относно наложеното наказание за управление на МПС след като бил издаден електронен фиш, жалбоподателят е посочил, че към момента на извършване на деянието, ЕФ е бил оспорван по съдебен ред и не бил влязъл в сила. На следващо място жалбоподателят е посочил, че на практика било невъзможно да управлява автомобила си без предпазен колан, тъй като в такива случаи се задействала аларма в него, която не спирала докато не бъде поставен колан.

В единствено заседание по делото, жалбоподателят, редовно призован, 1 се явява. В хода на съдебните прения моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно, представя съдебни решения, които доказват, че към момента на деянието електронният фиш, във връзка с който е съставено НП, не бил влязъл в сила. Заявява още, че останалите две нарушения, а именно – управление без поставен предпазен колан и със затъмнени стъкла, не са доказани.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представил и не депозира писмено становище по делото.

Съдът като взе предвид доводите на страните, събрания и проверен по делото доказателствен материал и като направи служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 02.01.2021 г. около 10:15 ч. в гр. София жалбоподателят К. П. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** по ул.

„Обиколна“ с посока на движение от ул. „Конче вихрогонче“ към бул.

„Копенхахен“. При проверка, извършена от органите на ОПП – СДВР, било установено, че жалбоподателят управлявал автомобила си без поставен обезопасителен колан, с какъвто МПС било оборудвано, и със затъмнени с тъмно фолио предни странични стъкла, които ограничавали видимостта на водача.

Органите на ОПП – СДВР констатирали още, че на К. П. бил издаден електронен фиш Серия К № 3068411, който му бил връчен на 26.07.2020 г. и към момента на проверката (02.01.2021 г.) не бил платен. Към 02.01.2021 г. електронният фиш не бил влязъл в сила, тъй като същият бил обжалван от К.

П. по съдебен ред пред *** и ***, с което било потвърдено решението на *** по НАХД № ***, с което бил потвърден обжалваният електронен фиш, било постановено и влязло в сила на 29.06.2021 г.

Вследствие на извършената проверка бил издаден акт за установяване на административни нарушения (АУАН) Серия АА № 470116 от 02.01.2021 г. от мл. автоконтрольор А. С. С.. В него било посочено, че К. П. виновно е нарушил чл. 137а, ал. 1, чл. 190, ал. 3 и ч. 105, ал. 1 от ЗДвП. Като доказателства от него били иззети СУМПС, СРМПС и контролния талон.

Актът бил съставен в присъствието на- и подписан от св. Р.Н.С.. Същият бил подписан без възражения от жалбоподателя и му е бил връчен препис от него.

В законоустановения срок е постъпило възражение от К. П.. Въпреки него, въз основа на АУАН при сходни фактически и правни изводи било издадено обжалваното наказателно постановление

№

21-4332000824/29.01.2021 г., от Г.В.Б., началник група към СДВР, ОПП – СДВР.

Препис от него бил връчен на жалбоподателя на 01.09.2021 г. Жалбата срещу него била подадена на 08.09.2021 г.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от 2

НПК: решение № 121/29.06.2021 г., постановено по *** от ***, решение № ***, постановено по НАХД № *** от ***, електронен фиш Серия К № 3068411, издаден от ОДМВР Сливен, плик с пощенско клеймо от 08.09.2021 г., писмено възражение до директора на СДВР, справка картон на водача, заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, както и на гласните доказателствени средства – показанията на св. А. С. С..

От приложените два броя заповеди на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи. От представените съдебни решения на *** и ***, се установи с категоричност, че към момента на съставяне на АУАН и НП електронен фиш Серия К № 3068411, издаден от ОДМВР Сливен не е влязъл в сила, тъй като е бил обжалван по съдебен ред. Посочените писмени доказателства и доказателствени средства представляват официални документи, издадени от длъжностни лица в това им качество в предвидените за това ред и форма, поради което съдът ги намира за достоверни и ги кредитира в цяалост.

Съдът дава вяра на показанията на св. А. С. относно провелата се процедура по съставяне на АУАН, доколкото разказното от него е в синхрон с останалата събрана по делото доказателствена съвкупност.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, а именно наказателно постановление № 21-4332-000824/29.01.2021 г., от Г.В.Б., началник група към СДВР, ОПП – СДВР. Подадена е от адресата на НП и санкционирано лице, в законоустановения 14-дневен срок от връчването .

Предвид това, съдът намира, че същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи в кръга на службата им в предвидените от закона срокове, форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Следва да се отбележи също така, че и АУАН, и НП са надлежно връчени на жалбоподателя.

Относно нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП , „водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“. Управляваното от жалбоподателя МПС попада именно в категория, предвидена в разпоредбата на чл. 149 ЗДвП. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4 , т.

3

7, предл. 1 е предвидил административно наказание за виновните лица в абсолютен размер – глоба в размер на 50 лева. Същата е правилно определена в НП.

От показанията на св. А. С., който е очевидец на нарушението, констатирал е същото и е съставил АУАН, се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, което е достатъчно доказателство за извършеното нарушение. Ето защо съдът намира, че нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е доказано от обективна страна, а наложеното за него наказание е законосъобразно, защото е с размер, точно фиксиран от законодателя, и съдът няма право да ревизира същото.

От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателя при форма на вината на вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като водач на МПС да постави обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС, по време на движение, но въпреки това не го е сторил, като е искал и целял именно това.

Предвид горното, съдът намира, че НП в частта, в която АНО е наложил глоба в размер на 50,00 лева на осн. чл. 183, ал. 4. т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, следва да бъде потвърдено.

Относно нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП:

В разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП е предвидена забрана за ограничаване видимостта през челното, страничните и задните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В чл. 105, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че намаляването на прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В т. 6.3.1. 1. 1. от Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации е посочено, че общата светопропускливост през предните стъкла не може да е по-малка от 70 %.

В случая, по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС със затъмнени странични стъкла на предните врати, предвид обстоятелството, че след като това е било установено от ораните на ОПП – СДВР, фолиото от стъклото е било свалено. Следователно съдът приема, че е било налице ограничение на видимостта, както е посочено в АУАН и НП.

От събраните по делото доказателства обаче не се установи процентът на намаляване на видимостта на страничните стъкла на процесния автомобил, което е в доказателствена тежест на админидтративно-наказващия орган, като св. А. С. е установил нарушението само визуално и чрез пипане, без някакво измерване с техническо средство, респ. не са направени и снимки на същото Тези твърдения са оценъчни и не са достатъчна основа съдът да изгради изводите си за това доколко намаляването прозрачността на стъклата е в съответствие с Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на 4

Организацията на обединените нации.

По тази причина не може да се направи категоричен извод, че прозрачността на предните странични стъкла на управлявания от жалбоподателя автомобил е била намалена в отклонение на допустимите ограничения, следователно нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП се явява недоказано и като такова обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му част поради неправилно приложение на материалния закон.

Относно нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП:

Съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП , наложеното административно наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.

От доказателства по делото безспорно се установява, че към датата на съставяне на АУАН – 02.01.2021 г., соченият за неплатен от жалбоподателя електронен фиш Серия К № 3068411, издаден от ОДМВР Сливен, връчен му на 26.07.2020 г., е бил в процес на обжалване през РС Нова Загора, а впоследствие и пред ***. Решението на ***, постановено по ***, с което било потвърдено решението на *** по НАХД № ***, с което окончателно е бил потвърден обжалваният електронен фиш, било постановено и влязло в сила на 29.06.2021 г. – т.е. няколко месеца след като са били издадени АУАН и НП.

Обстоятелството, че към момента на извършване на деянието и съставяне на АУАН, издаденият електронен фиш е бил в процес на обжалване автоматично изключва хипотезата електронните фишове да са влезли в сила.

Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП .

Също така, съдът установи несъответствие между сочената за нарушена норма на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и словесното описание на нарушението, използвано от административнонаказващия орган. Според текста на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване, докато в процесното НП е записано, че жалбоподателят е управлявал МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане.