Определение № 160 от 09.06.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 162/2020
- Вид
- Определение № 160
- Подписан
- 09.06.2020
- В сила
- 09.06.2020
- Състав
- РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА, ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА, ДЕСИСЛАВА СТЕФАНОВА САПУНДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.18 · Наказателен кодекс
- чл.270, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 160/09.06.
Година 2020 Град Варна
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На осми юни Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Румяна
Панталеева
Десислава Сапунджиева като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВЧНД № 162 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:
В Окръжен съд Варна е на производство НОХД
№ 1042/2018 г. по внесен обвинителен акт срещу К.Т. и Г.М., за престъпление по чл.116, ал.1, т.11, вр.чл.18 от НК, извършено в съучастие. Към датата на образуване на съдебното производство подсъдимият Т. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която, считано от 08.10.2019 г., е била изменена в „Домашен арест“. След тази дата, двукратно – на 30.01.2020 г. и на 25.02.2020 г., са били правени искания за промяна и на така определената по-лека мярка за неотклонение, като същите са били оставяни без уважение.
Настоящото производство е за проверка на определение, постановено по повод трето по ред искане в последния смисъл, което също е оставено без уважение с определение от 28.05.2020 г., поради отсъствие на обстоятелства, обуславящи изменение на мярката.
Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.1 от НПК, ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави само при промяна на обстоятелствата. Във въззивната жалба се твърди, че са налице две нови обстоятелства - неразумно по продължителност ограничаване на правото на свободно придвижване и последвало психично заболяване, наличие на които не се споделя от настоящия съдебен състав.
Предмет на производството е законността на мярката за неотклонение „Домашен арест“, чиято продължителност понастоящем е към осем месеца – период, който не може да се определи като неразумно продължителен, респ. обуславящ прекомерно по времетраенето си временно ограничение на права, охранявани по правилата на ЕКПЧ. Предвид правно уредената възможност с разрешение на съда подсъдимият да напуска жилището, където търпи мярката за неотклонение „Домашен арест“, е неправилно да се твърди и, че същата ще препятства образователния процес при избраната самостоятелна форма на обучение.
Въз основа на предходно изготвена съдебно психиатрична и психологическа експертиза, е налице многократно произнасяне в различни предходни съдебни актове. Не са налице събрани по процесуалния ред нови доказателства, установяващи последващо актуално психично заболяване на подсъдимия Т.. Представеният пред окръжния съд писмен документ – психологично удостоверение, съдържа констатации по въпроси, изискващи използването на специални знания, без които твърдението за психично заболяване, представляващо ново обстоятелство, остава недоказано.
По изложените съображения и по реда на чл.270, ал.4 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на
Окръжен съд Варна, постановено по НОХД № 1042/18 г. в съдебно заседание на 28.05.2020 г., с което е оставено без уважение искане за изменение на мярката за неотклонение „Домашен арест“ на подсъдимия К.Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: