Решение № 81 от 01.07.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Търговище, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Ел. Ив. Д. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200130 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. И. Т. с ЕГН ********** от **************** като законен представител на „КРЕЗАС“ ЕООД гр.София ЕИК 205174327 срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4364804 издаден от ОДМВР - Търговище. Считайки същият за погасен по давност, жалбоподателя моли ЕФ да бъде отменен. В с.з. не се явява и не изпраща представител. Жалбата се поддържа с писмено становище чрез пълномощник. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваният ел.фиш следва да бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

По делото има справка, че обжалваният фиш е връчен на 22.08.2024 г.

Жалбата е подадена в срок – на 04.09.2024 г. и е процесуално допустима.

Същата е подадена от лице с активна процесуална легитимация.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

1

На 31.12.2020 г. в 20:38 ч. в обл.Търговище, гр.Търговище на ПП -I - 4 км.227+300 до Метанстанция с АТСС MultaRadar № 00209D32D438 насочено към гр.Варна, при максимално допустима скорост от 60 км/ч. въведена с пътен знак В 26 и отчетен толеранс на измерената скорост от -3 км/ч. била отчетена скорост на движение от 80 км/ч. на МПС АУДИ А6 с рег.№ **********. Бил изготвен и снимков материал. Предвид това, от ОДМВР – гр.Търговище бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4364804. В ел.фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било със 20 км/ч, поради което на жалбоподателката като законен представител на собственика на превозното средство „КРЕЗАС“ ЕООД гр.София, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП била наложена „глоба“ в размер на 50 лв.

Описаната фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства.

От приложената снимка се установява мястото, времето, превозното средство с което е извършено твърдяното нарушение, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. В случая е установено, че засечената скорост на движение на МПС-то е била 83 км/ч. В съответствие с методическите указания за работа с техническото средство от така установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването и законосъобразно за безспорно доказана в ел.фиш е приета скорост на движение на превозното средство от 80 км/ч. Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство - № 00209D32D438, като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на същото към момента на констатиране на нарушението, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, извлечение от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, протоколи от БИМ за първоначална и последваща проверка на видео - радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.

От представените копие на регистрационен талон, справка от централна база данни на КАТ и справка от търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че собственик на превозното средство на процесната дата е било дружеството представлявано 2 от жалбоподателката. Фиша е съставен в срок - на 14.01.2021 г.

Видно от приложеното писмо от АПИ ОПУ Търговище вх.№36300011418/26.04.2021 г. на процесното място (гр.Търговище, ПП-I-4 км.227+300) в двете посоки има монтиран пътен знак В26 ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч.

Възражението в жалбата е основателно.

В ЗАНН липсва уредба на абсолютна погасителна давност /при която при образувано административнонаказателно производство да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на лицето за извършено нарушение/. Такава безспорно следва да намира приложение в административнонаказателното производство, доколкото извършителите на престъпления не могат да бъдат поставяни в по - благоприятно положение от извършителите на административни нарушения. Чл.11 от ЗАНН гласи, че по отношение въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Абсолютната давност, уредена в чл.81, ал.3 от НК е обстоятелство, изключващо отговорността /аргумент - нормата на чл.24, ал.1, т.3 от НПК/.

В тази връзка в Тълкуването постановление № 1/27.02.2015г. по т. д № 1/2014г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС изрично е посочено, че „Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс“.

Следователно в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, от които следва, че административнонаказателното преследване се погасява с изтичането на срок от 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението, независимо от спирането и прекъсването на давността и независимо от субекта на административнонаказателната отговорност.

С оглед изложеното, въпреки, че фиша е издаден при спазване на сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН, оспореният електронен фиш следва да бъде отменен, а административнонаказателното производство - прекратено, тъй като според фиша нарушението е извършено на 31.12.2020 г. т.е. към настоящия момент е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване

3

Тъй като посоченото обстоятелство представлява абсолютно основание за отмяна на фиша, то обсъждане на спора по същество е безпредметно в т.ч. съдът не дължи и обсъждане на доводите на наказващият орган.

По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 360 лева - платено адвокатско възнаграждение, за което са приложени пълномощно, списък на разноските и фактура в оригинал № 231/17.03.2025 г., с които е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като е отбелязано че възнаграждението е изплатено в брой в размер на 360 лв.(с ДДС). Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваният акт, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененият акт, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв. В случая е видно, че договореното и платено възнаграждение съответства на размера на оспорваната глоба от 50 лв. и на оказаната правна помощ по делото. Ето защо ОДМВР – Търговище като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 360 лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

4

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 4364804 на ОДМВР – Търговище, с който на З. И. Т. с ЕГН ********** от **************** като законен представител на „КРЕЗАС“ ЕООД гр.София ЕИК 205174327, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер на 50лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, поради изтичането на абсолютната давност за административнонаказателно преследване.

ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище да заплати на З. И. Т. с ЕГН ********** от **************** сумата от 360 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5