Решение № 471 от 07.11.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Плевен,

07.11.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ при секретаря ……… Евгения Луканова ……… и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 801 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1557/07.08.2019г. по гр.д. № 2965/2019г. на РС гр.Плевен /ПлРС/, съдът е осъдил на основание чл.178 ал.1, т.3 вр. с чл.179 ал.1, вр. чл.187 ЗМВР, Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.С., ул.*** № 171А да заплати на Г.Т.Т.,***, м-т *** 10 № 140 сумата от 1 415,93лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 214,21 часа/след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 14.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото /14.05.2019 год./ до окончателното ѝ плащане, а за разликата до предявения размер от 1 720,56 лева, отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при МВР гр.С., ул.*** № 171А да заплати на Г.Т.Т.,***, м-т *** 10 № 140 сумата от 444,39лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

Осъдил на основание чл.78 ал.3, вр. ал.8 ГПК Г.Т.Т.,***, м-т *** 10 № 140 да плати на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР, гр.С., ул.*** № 171А сумата от 17,71 лв., представляващи деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Осъдил на основание чл.78 ал.6 ГПК Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.С., ул.*** № 171А да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 56,64лв.

Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.С., ул.*** № 171А чрез Директора Н.С.Н. чрез юрк.

Ст. Н., в която се твърди, че решението е неправилно – съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба за полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители на служебни правоотношения, уредени от ЗМВР. За процесния период от 14.05.2016г. до 31.03.2019г. твърдят, че са действали три Наредби – от 11.08.2014г., от 25.05.2015г. и от 29.07.2016г. за реда, за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители от МВР, издадени на основание ЗМВР, за които ПлРС неправилно е приложил АПК, а първата от тях е действала само за четири дни от исковия период – от 29.07.2016г. до 02.08.2016г.

Навеждат доводи, че неправилно ПлРС е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ поради празнота, а такава според тях няма. Позовават се на чл.178 и сл. ЗМВР, които норми според тях уреждат изрично редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд в МВР и препращане към тези елементи за служителите към КТ няма. Излагат съображения, че чл.187 ал.3 ЗМВР изрично предвижда, че служителите на МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.

Оплакват се, че ПлРС не е мотивирал след приложението на коефициента, че това е извънреден труд, което би се получило само ако служителите действително работят извън установеното за тях работно време и не е обсъдил представеното от тях Писмо от 29.08.2011г. на МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ не може да се използва за генериране на извънреден труд.

Твърдят, че заключението на в.л. Т. И. е неправилно – вещото лице определя колко е общия брой часове положен от ищеца нощен труд без да държи сметка за наличието на три вида нощен труд – по график, извън график и извънреден труд по Заповед, положен през нощта. По този начин съдът е присъдил ТВ в повече като не е отчел, че част от нощния труд вече е заплатен като извънреден.

Като представят писмени бележки, претендират отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от по 100лв. за всяка инстанция. Правят възражение за прекомерност досежно адвокатското възнаграждение на ищеца.

Ответникът по въззивната жалба Г.Т.Т.,*** в съдебно заседание пред ПлОС изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, да го потвърди, като му присъди разноските.

Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата за частично основателна, предвид следните съображения:

В отхвърлителната Част на решението не е постъпила жалба и същото не е предмет на въззивна проверка по настоящото дело.

Между страните няма спор, че ищецът Г.Т.Т. е в служебно правоотношение за процесния период от 14.05. 2016г. до 31.03.2019г. с ответника и е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР.

Намерил също, че според нормата на чл.187 ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи". В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". В Наредба №

8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143. Приел, че липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание.

Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл.136 ал.3 КТ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент - 0,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Според ПлРС е видно, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Намерил, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно чл.187 ал.3, изречение последно ЗМВР и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.

По делото от извършената съдебно-икономическа експертиза приел, че се установява, че ищецът през процесния период е положил нощен труд в часове за процесният период — 1 498 часа. Нощен труд приравнен с коефициент 1,143 съобразно задачата от ищеца – 1 712,21 часа. Разлика от приравнените часове нощен труд - неплатени от ответника – 214,21 часа. Ставка за изчисляване на изв.труд – 6,61 лв. Неизплатена сума за извънреден труд /съгласно твърденията на ищеца в ИМ/ - 1 415,93 лв. за периода от 14.05.2016 г. до 31.03.2019г. За целия процесен период ответника е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд, поради което в горния размер уважил предявения иск.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.