Решение № 314 от 04.08.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Добрич , 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело № 20213230101648 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. С. Х. с ЕГН ********** от град Д., ул.”***” № ***, чрез упълномощения адвокат М.Г., с която срещу „В. и к. Д.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „****” № ***, представлявано от изпълнителния директор Т. И. Г., са предявени следните обективно съединени искове: за отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като незаконосъобразна на заповед № **** г. на управителя на ответното дружество, с която трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено, на основание чл.

328, ал. 1, т. 4 от КТ – поради спиране на работата за повече от 15 работни дни; за възстановяване, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност: „П.“ в район „Д..

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, атакуваната заповед е незаконосъобразна поради това, че не е налице фактическия състав на цитираната разпоредба, доколкото липсва спиране дейността на предприятието за посочения от закона срок. Напротив през целия период в ответното дружество се е осъществявала обичайната търговска и 1 производствена дейност.

На следващо място Х. сочи, че през целият период през който не е допускан да изпълнява трудовите си задължения, поради т.нар. „престой“ служителите реално са полагали труд, което изключва наличието на такъв „престой“.

На следващо място ищeцът счита, че работодателят е злоупотребил с правата си като е обявил престой единствено спрямо него, а за останалите работници и служители на ответното дружество такива мерки не са предприети. В тази връзка се сочи, че работодателят е извършил дискриминационни действия спрямо ищeца по признак „лично положение“, като е поставена в по-неблагоприятно положение спрямо останалите служители на ответника.

В подкрепа на своите твърдения ищeцът излага аргументи, според които прекратяване на трудовото правоотношение между страните през 2020 г. е било обявено от съда за незаконосъобразно и Х. е бил възстановен на заеманата от него длъжност, работодателят е възпрепятствал неговото явяване на работното му място с издаването на 02.03.2021 г. заповед за престой, която заповед е предхождала издаването на заповедта за възстановяване на П.Х. на работа, като се е достигнало до недопускането му до работното място, въпреки постановения съдебен акт в тази насока.

Като следващ аргумент в подкрепа на извода за незаконосъобразност на обсъжданата заповед на работодателя Х. сочи, че за периода на престой му е начислявано трудово възнаграждение за реално отработени работни дни, а не като за период на престой.

В срока по чл. 131 от ГПК „В. и к. - Д.” АД, чрез процесуалния си представител, е представил отговор, съгласно който предявените искове са недопустими, респ. неоснователни. Ответникът заявява, че оспорва исковата претенция, както и изложената в исковата молба фактическа обстановка.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото – в тази насока са и представените по делото 2 писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата, на което П. С. Х. е заемал длъжността „П“ в район „Д.“ във „В и к - Д.

С решение № 739/27.07.2020 г. по гр. дело № 600/2020 г. Добричкият районен съд е признал за незаконно и е отменил, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на П. С. Х., извършено със заповед № ЛС-05-86 от 17.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на В. и к. - Д.” АД. ДРС е възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „П.“. Така постановеното решение е потвърдено от Добричкия окръжен съд с решение № 260091/27.11.2020 г. по в. гр. дело № 782/2020 г.

Със заповед № РД-03-42 от 02.03.2021 г. работодателят е обявил престой спрямо ищеца. По силата на заповед от 26.03.2021 г. на изпълнителния директор на ответното дружество трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ (поради спиране на работата за повече от 15 дни) е прекратено.

От представените по делото доказателства се установява, че трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, т.е. при спиране на работа за повече от 15 дни. Спирането на работа означава преустановяване на дейността на предприятието. То може да засяга, както цялото предприятие, така и негово поделение или звено. Причините за спирането на работата следва да са организационно - технически, а взетото решение в тази насока има автономен характер и не подлежи на съдебен контрол. Спирането на работата по т. 4 на чл. 328, ал. 1 от КТ следва да се различава от престоя.

При престоя ударението се поставя върху състоянието на неактивност, на неизпълнение на трудовите задължения, в което се намира работникът или служителят. Престоят засяга отделния работник или служител и може да се дължи, както на независещи от него причини, така и на неговото виновно поведение. Докато при „спиране на работата“ ударението се поставя върху временно отсъствие на необходимите организационно - технически условия за извършване на работата, поради което тя спира. Спирането на работата 3 следва да се предшества от изрично вземане на решение на работодателя за това. Действително законът не предвижда реда за вземане на това решение, органа който го приема, формата на това решение, но това се явява въпроси на управлението на самото предприятие и на работодателската целесъобразност, които от своя страна не подлежат на съдебен контрол. Но за наличието на това основание за прекратяване на трудовия договор е необходим и достатъчен фактът на самото спиране на работата, не само за отделен един служител от предприятието, а за цялото предприятие или за дейността на негово отделно поделение или звено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск за отмяна като незаконосъобразна на заповед № ЛС25#1 от 26.03.2021 г. на представляващия ответното дружество, с която, трудовото правоотношение между П. С. Х. и „В. и к. - Д.” АД, на основание чл. 3 28, ал. 1, т. 4 от КТ е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ (при спиране на работа за повече от 15 работни дни) е прекратено, считано от 30.03.2021 г., черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ предполага наличието на следния фактически състав: установено от закона материално преобразуващо право за едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя при установяване на престой в предприятието, продължил поне 15 работни дни, т.е. фактът на установен престой означава пълно и трайно бездействие на работника / служителя за изпълнение на преките му трудови функции. В обсъжданата хипотеза атакуваната заповед съдържа информация единствено относно началната, но не и крайна дата на обявения престой, т.е. не става ясно продължителността на престоя, както и периода, който същият обхваща.

Прекратяване на трудовото правоотношение по посочения ред лишава съдът от възможността да извърши проверка относно икономическата обосновка на работодателя за спиране на работата в предприятието. Сферата на проверката относно законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се простира единствено до 4 установяване на обстоятелството за наличието на реален престой, изразяващ се в пълно и трайно бездействие на ищеца, в качеството му на „П.“ в район „Д.

В обсъжданата хипотеза от данните по делото се установява, че през процесния период ответното дружество е функционирало, съобразно предмета си на дейност, като в тази връзка неминуемо са осъществявани и трудовите функции, вменени на ищеца по длъжностна характеристика.

Следва да се отбележи, че за да е налице фактическият състав на посочената разпоредба е необходимо спирането на работа да е продължило повече от 15 работни дни, през което време работникът или служителят да е бил в престой именно поради спиране на работата, а не по други причини. Не се установява спиране дейността на ответното дружество по текущо отстраняване на аварии, на течове, на смяна на водомери, монтаж, демонтаж и пр. дейности, осъществявани от ищеца. Следва да се обърне внимание на факта, че на заеманата от ищеца длъжност работодателя не е освободил нито един друг служител.

Съдът намира, че в настоящия казус не е проведено пълно доказване на обстоятелството за обявен престой в „В. и к. - Д.” АД, при носена от ответника доказателствена тежест. Събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхна съвкупност не могат да обосноват стабилен извод относно това дали в ответното дружество е бил обявен действително престой или предприетите действия от страна на работодателя са били мотивирани единствено в посока реализация на намерението за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по предвиден от закона ред. Изложеното обоснова извода, че уволнението на ищеца е извършено незаконосъобразно при несъблюдаване изискванията на посочената норма. Предявеният иск за отмяна на заповедта за уволнение, като незаконосъобразна е основателен и доказан и следва да бъде уважен

Основателен и обусловения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на П. СТ. ХР. на заеманата преди уволнението длъжност – „П.“ в район „Д.“

5

По отношение въведеното от ищеца твърдение за упражнено спрямо него дискриминационно отношение от страна на работодателя следва да се отбележи следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация е всяко понеблагоприятно третиране или поставяне в неравностойно положение на лица на базата на установени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци. Според същата разпоредба забранява се прякото или не прякото ограничаване на законните права, задължения и възможности на лицата на основата на изброените в текста критерии. Легална дефиниция на понятието „пряка дискриминация” се съдържа в чл. 4, ал. 2 от Закона, според който пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

С цитираната норма (чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск.) законодателят по императивен, общ и безусловен начин е регламентирал забрана за всяка форма на дискриминация. Забраната действа спрямо всички правни субекти, а защитата срещу всякаква форма на дискриминация се разпростира спрямо всички физически лица на територията на Република България. Също така забраната за дискриминация се отнася за упражняването и защитата на всички предвидени в Конституцията и законите на Република България права и свободи, т.е. тя е относима към всички сфери на обществения живот (чл. 3, ал. 1 и чл. 6 от ЗЗДиск.). Текстът на чл. 4, ал. 1 продължава с изброяване на дискриминационните признаци: пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние и други. Списъкът обхваща всички признаци по чл. 6, ал. 2 Конституцията на Република България, като ги допълва с някои признаци, изрично предвидени в директивите на ЕС.

В частта относно защитата при упражняване правото на труд следва да се отбележи и чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр., а именно работодателят осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона.

Законодателят е предвидил в чл. 26 от ЗЗДискр., че лицата имат право на 6 равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.