Решение № 343 от 26.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330205375 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 24-1030006884/27.08.2024 г. на началник група в с-р „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Л. Н. Х., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.

175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), му е наложена глоба в размер на 100 лв. и е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 мес., за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на постановлението, тъй като фактическата обстановка не отговаряла на описаната, и наказанието било явно несправедливо като завишено.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и чрез процесуалния си представител твърди, че полицейският служител спрял друг автомобил, а не този на жалбоподателя, сочи се изрядно поведение на шофьора до момента, както и се навеждат доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Алтернативно се моли за намаляване на санкцията. Прави се искане за разноски.

Въззиваемата страна началник група в с-р „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Пловдив, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърди законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което 1 съдът намира, че същата е редовна и допустима.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 02.08.2024 г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил влекач Скания с рег. № ***, чужда собственост. По това време служебните си задължения по Заповед № 317з-7964-26.07.2024 г.на реализирането на СПО по метода на „Широкообхватен контрол“ на територията на ОД на МВР Пловдив за създаване на организация за засилени проверки над водачи на товарни автомобили, автобуси и мотоциклети съвместно с РД „Автомобилна администрация“, АП, Агенция Митница, НАП и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ изпълнявали свид. А. С. и А. С., служители на *** и извършвали проверки на различни товарни автомобили. Същите били разположени на входа на паркинг на АМ Тракия км. 156, посока гр. Бургас.

Свид. С. бил разположен в аварийната лента на около 100-150 метра преди входа на паркинга, където били разположени конуси указващи къде да се отбие. На самия вход на паркинга бил разположен свид. А. С. който указвал на товарните автомобили къде да отбият, за да им бъде извършена проверка и от другите горецитирани служби, които извършвали проверка на паркинга.

Около 10:05 ч. до свид. С. доближил жалбоподателя с управлявания от него товарен автомобил. С. подал сигнал със стоп палката, който бил възприет от неговия колега свид. С., но водачът на автомобил СКАНИЯ с рег. № *** не реагирал изобщо и свидетеля С. разбрал, че камионът няма да спре, по поведението на водача, при което двамата служители се качили на служебния автомобил и настигнали товарния автомобил около 160 км, подали му светлинен и звуков сигнал и същият спрял под ЖП надлеза. От около двадесет броя тежкотовани камиони този водач бил единствения, който не спрял на подадения му сигнал.

След установяване на водача като Л. Н. Х., свид. С. му съставил АУАН № 12111819 от 02.08.2024 г. в негово присъствие и му го връчил. Нарушителят го подписал без възражения.

На базата на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което нарушителят бил наказан за нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като му била наложена глоба в размер на 100 лв. и му било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на актосъставителя А. В. С. и свидетеля по акта свид. А. С. С., частично от обясненията на жалбоподателя, както и от писмените доказателства АУАН, справка нарушител водач, Заповед № 317з-7964-26.07.2024 г.на реализирането на СПО, ежедневна форма на отчет и Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР

Съдът кредитира свидетелските показания и на двамата свидетели доколкото същите са логични и се подкрепят от наличния доказателствен материал. Разбираема е липсата на конкретни и подробни спомени за фактите свързани с проверката като се има предвид характера на служебните им задължения. Видно от гласните доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите, съдът намира за доказана фактическата 2 обстановка по нарушението така както е описана в АУАН. Показанията на свидетелите се подкрепят взаимно и от писмените доказателстма в частта на мястото и времето на проверката и действията на актосъставителя.

Съдът не изключва от доказателствената съвкупност обясненията на нарушителя, а ги кредитира дотолкова, доколкото същите кореспондират с останалия събран доказателствен материал, а именно къде и кога се е намирал и как е бил застигнат от полицейския автомобил. Изолирано остава твърдението на жалбоподателя, че е бил спрян и проверяван лек автомобил, който карал пред него. Липсва житейска и всякаква друга логика да бъде спрян и проверен автомобил, а служителите на реда да напуснат поста си, като тръгнат да гонят именно жалбоподателя. Не се потвърждава твърдението, че на специализираната операция по Заповед № 317з-7964-26.07.2024 г. са се спирали и други автомобили освен товарни, тъй като видно от текста на заповедта се проверяват само товарни автомобили, автобуси и мотоциклети.

По отношение на възражението, че предмета на проверката включва и леки автомобили защото се проверявали за пътници и обезопасителни системи, съдът намира, че това не противоречи на посоченото в заповедта, че се проверяват както товарни, така и автобуси и мотоциклети. Обясненията на свидетеля не кореспондират с показанията на свид. С. и С., относно разположението на двамата полицейски служители и техните действия и мястото на което се е извършвала проверката, а именно не аварийна лента а близкия паркинг. Съдът намира твърденията, че полицаите са спрели движещия се пред него лек автомобил за защитна версия на нарушителя и не им дава вяра, тъй като останаха изолирани.

Тъй като не се въведоха други оспорвания на фактите, нито има доказателства, които да оборват констатациите в акта, съдът намира за доказани фактическите констатации описани в него.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Мястото на нарушението е точно посочено и в двата акта (АУАН и НП).

Същото е индивидуализирано в достатъчна степен и не създава неяснота за нарушителя.

Извършеното нарушение е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Съдът намира, че са посрещнати минималните изисквания да е описано нарушението като задълженията на служителя на контролния орган, който бил подал сигнал със стоп палка са описани достатъчно конкретно и фактически.

Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата за 3 съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правилна правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г., т. 3.11, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени. Не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспиране на подаден сигнал със стоп-палка от контролните органи.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 103 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи , водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Безспорно по делото се установи, че при подаден сигнал от служител на сектор ПП при ОД на МВР, чиито правомощия са уредени в чл. 165 от ЗДвП, водачът на товарния автомобил не е изпълнил задължението си по чл. 103 от с.з. да спре при подадения със стоп-палка сигнал.

Съдът не споделя изложените от жалбоподателя възражения за липса на субективния елемент на нарушението, а именно че жалбоподателят не е възприел подадения сигнал. Шофьорите, особено пък професионалните такива, независимо от личностните си особености и натовареността на трафика, са длъжни да обезпечат при управлението на поверените им МПС да осигурят възможност на контролните органи да могат да изпълняват задълженията си вменени им от ЗДвП. Доколкото нарушителят Х. е имал право да управлява МПС, то същия е бил признат за годен да възприема пътната обстановка в достатъчна степен на детайлност, за да може и да възприема контролните органи, които с конклудентни действия са му разпоредили да спре, за да му бъде извършена проверка.

Поради горните разсъждения съдът намира, че о т обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Съдът намира за напълно несъстоятелно твърдението, че водачът нямало къде да спре, тъй като на първо място е ставало въпрос за паркинг, на следващо той както се установи не е имал такова намерение, а просто е 4 продължил движението си.

Установява, се че Л. Н. Х. като водач на таксиметров автомобил на 02.08.2024 г. около 10:05 часа на АМ Тракия км. 156, посока гр. Бургас, е управлявал товарен автомобил СКАНИЯ с рег. № ***, като не е спрял на подаден от контролен орган сигнал със стоп палка. Именно това е поводът да се ангажира административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като не е изпълнил вмененото му задължение за обезпечи възможността на контролните органи да изпълнят служебните им задължения по контрол на движещите се по пътищата МПСта, извършващи превози на товари и пътници.

От субективна страна нарушителят е действал виновно при вина непредпазливост. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, а именно могъл е, тъй като не е имал обективна пречка и е бил длъжен да предвиди, че при неизпълнение на задължението си да следи за сигналите на контролните органи ще настъпи вредоносния резултат, а именно пропускане на сигнала със стоппалка и съответно неспиране при подадения сигнал. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.