Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 509 от 26.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 1105/2024
Вид
Решение № 509
Подписан
26.08.2024
В сила
14.08.2024
Състав
Снежина Колева, Цветомила Данова, Вилислава Янчева Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 69 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 325 · Наказателен кодекс
  • чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Цветомила Данова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100601105 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 05.04.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 16217/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122-ри състав, подсъдимият С. К. С. е признат за невиновен в това, че на 24.04.2020 г. в гр. София в качеството си на длъжностно лице при изпълнение на службата си, разпространил чрез печатно произведение – Докладна записка, адресирана до началника на 08 РУ – СДВР, позорно обстоятелство за Т. Д. П., а именно: че е „криминално проявен за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител Т. П. е осъден да заплати на подс. С. С. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от частния тъжител Т. П., с която се прави оплакване, че атакуваният акт е неправилен. Прави се искане присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде п р и з н а т виновен по повдигнатото му обвинение. В допълнителни писмени изложения се изтъкват конкретни доводи във връзка с поддържаното от страната искане.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от страна на подс. С. С. чрез защитника му, с който настоява, че жалбата е неоснователна. Прави се искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, 1 както и събирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. С. С. редовно уведомен, не се явява. За него се явява адв. С. Савов.

В хода на съдебните прения ЧТ Т. П. прави искане да бъде изяснено дали инкриминираните изрази са верни и дали са позорни. Поддържа, че процесната докладна записка е станала достояние на повече хора, поради което оспорва приетото от СРС, че информацията, съдържаща се в нея, е секретна.

Защитникът на подс. С. С. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Представя писмени бележки, в които се поддържа, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че изнесените факти в частната тъжба са реално настъпили. Също така се посочва, че СРС правилно е приел, че действията на подсъдимия са законосъобразни, поради което не е доказан съставът на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, като обсъди доводите във въззивната жалба, допълнението към нея и в отговора на защитата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимият С. К. С. е роден на 01.08.1970 г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, трудово ангажиран като полицейски служител в 08 РУ – СДВР.

ЧТ П. не е осъждан за престъпление по чл. 325 НК.

На 06.03.2020 г. ЧТ Т. П. подал жалба в 08 РУ – СДВР срещу главен инспектор С.

Г.В. – началник на Сектор „Охранителна полиция“ при 08 РУ – СДВР, за това, че го е призовал устно по мобилния му телефон в нарушение на чл. 69 от ЗМВР. Въз основа на жалбата била образувана преписка № Ж-812102-341/06.03.2020 г. по описа на 08 РУ – СДВР, в хода на която с писмена резолюция на началника на районното управление е разпоредено на подс. С. С. да извърши служебна проверка. В резултат на проверката подс. С. изготвил доклад с рег. № 3385р-13856/27.04.2020 г. до началника на районното управление, в който по отношение на ЧТ Т. П. употребил израза, че е „криминално проявен за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК“.

ЧТ Т. П. се запознал с доклада на 23.09.2020 г., когато получил разрешение от СРП да се запознае с образуваната там пр. пр. № 18351/2020 г. След запознаване с доклада тъжителят се почувствал наклеветен и на 09.10.2021 г. депозирал пред СРС частна тъжба, въз основа на която било образувано настоящото производство.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: свидетелства за съдимост на подс. С. С. и ЧТ Т. П. и копие на доклад с рег. № 3385р-13856/27.04.2020 г., както и от отговора на частната тъжба от подс. С. С..

Чрез законосъобразно извършени процесуални действия, настоящата съдебна инстанция счита, че са събрани необходимите от гледна точка разпоредбата на чл. 102 от НПК доказателства, описани и в мотивите на първоинстанционната присъда. Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки.

Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, че подс. С. С. не е осъществил състава на престъплението по чл.

148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

2

В инкриминираната докладна записка, изготвена от подс. С. С., е вписан израз, относим пряко към ЧТ Т. П., а именно, че е „криминално проявен за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК“. Действително твърдението, че едно лице е криминално проявено за посоченото престъпление в контекста на установеното общоупотребимо значение на словосъчетанието е позорно и укоримо изявление от гледище на общоприетия морал.

Въпреки това, въззивният съд прие, че подс. С. С. със своите действия по съставяне на процесния доклад и представянето му на началника на 08 РУ – СДВР обективно е действал с цел да изпълнени служебните си задължения, каквото илюстрира останалата неинкриминирана част от доклада и в нея е направено подробно изложение във връзка с възложената на подс. С. проверка във връзка с подадена от ЧТ П. жалба срещу негов колега.

Подсъдимият вписал инкриминираната информация, която е получил след извършване на проверка в информационните масиви на МВР, поради което у него е съществувала увереност, че отразеното в доклада е истина.

От друга страна, изяснява се, че доклада е с адресат орган в структурата на 08 РУ СДВР, т.е. част е от вътрешноведомствен обмен на информация, достъпът до която не е свободен

Изтъкнатите обстоятелства дават основание на съда да заключи, подобно на първия съд, че действията на подсъдимия не са имали за цел да разпространи за тъжителя позорно обстоятелство, още повече такова за което подсъдимият да знае, че е неистинско.

Или от субективна страна не се установява подсъдимият съзнателно да е разгласил позорящо за частния тъжител обстоятелство, от естество да накърни неговата репутация, добро име и положителна обществена оценка. В допълнение данните по делото не обосновават извод, че подсъдимият е искал или допускал засегането на доброто име и репутацията на тъжителя.

Въз основа на изтъкнатите съображения СРС правилно на основание чл. 304 от НПК е признал подс. С. С. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

С оглед изхода на делото първоинстанционният съд законосъобразно на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е осъдил ЧТ Т. П. да заплати на подс. С. С. сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд, противно на доводите във въззивната жалба, не констатира неправилност на същата, които да налагат нейната отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.04.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 16217/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122-ри състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4