Решение № 36 от 04.07.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Кубрат - 7300, 04.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, IV - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20263320200053 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от К. Д. Х.

ЕГН:**********, от гр. Русе, чрез пълномощник „Еднолично адвокатско дружество В. В." Булстат: 180697879, представлявано от адв. В. М. В., срещу НП № 26-0290-000039/10.03.2026г., издадено от Г. М. Г. - Началник група ОД МВР Разград, РУ Кубрат, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 51,13 евро на основание чл. 183, ал. 4, т. 14 ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че обжалваното НП е е издадено при нарушаване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни норми и моли за неговата отмяна изцяло. В хода на съдебните прения, чрез депозирана писмена молба, излага подробни съображения. Основните й възражения са свързани с неотбелязване в АУАН и НП на улицата, по която се е движела, респективно на която е бил поставен знак Б2, което води до невъзможност да се направи преценка дали на този път действително е имало поставен пътен знак от вида на посочения. По този начин според жалбоподателя НП се явява издадено в нарушение на чл. 53, ал.

1 ЗАНН. Овен това счита, че в случая са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай и за приложението на чл. 28 ЗАНН.

В с.з. жалбоподателят не се явява. Упълномощеният адв. В. В. поддържа жалбата и излага допълнителни съображения в депозирана писмена молба.

За въззиваемата страна – Г. Г. - Началник група в ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, не се явява представител. С изпращането на жалбата и административнонаказателната преписка ангажира становище за потвърждаване на НП.

1

За РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2026 г. свидетелите А. В. А. – мл.автоконтрольор при РУ – Кубрат и Р. П. Р. – командир на отделение при ППД в РУ – Кубрат, работели по контрол на пътното движение. Били позиционирани в гр. Кубрат, по ул.

„Княз Борис I“ , в близост до кръстовището с ул. „Витоша“. Около 10,10 ч. към кръстовището се приближил управляваният от жалбоподателя л.а. „БМВ АЙ 3“ с рег. № ***, движейки се по ул. „Витоша“, при което полицейските служители забелязали, че водачът намалил скоростта, но не спира на поставения знак „Б2 – Спри! Пропусни движещите се по път с предимство“, при което направил маневра завой на дясно в посока гр. Разград. Св. Р. подала сигнал със стоп - палка и спряла автомобила. В хода на извършената проверка било установено, че автомобилът е собственост на Г. Х. от гр. Русе.

Полицейският служител посочил на водача причината за спирането й , а именно - че не е спряла на знак Б2 и й обяснил, че ще й бъде съставен фиш.

Тъй като тя заявила, че има възражения, св. А. й съставил АУАН, в който жалбоподателката вписала, че има възражения.

Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51,13 евро, на осн. чл.183, ал.4, т.14, ЗДвП, за арушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН серия GA, с бл.№ 1426348/05.02.2026 г., НП № 26-0290-000039 от 10.03.2026 г. на Началник група в ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, справка за нарушител/водач; справка за връчване на НП, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите А. А. и Р. П..

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган. Видно е както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП, че те съдържат всички необходими реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

В тази връзка съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при съставяне на НП, които да са довели до съществено нарушение на процуалните права на нарушителя.

Действително в АУАН и НП не е посочено по коя улица се е движел водача, респективно на коя улица е бил поставен знак Б2, но следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН НП следва да съдържа като задължителен реквизит описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В настоящия случай както в АУАН, така и в НП детайлно е посочено мястото, на което е извършено нарушението, а именно – в гр. Кубрат, на кръстовището между ул. „Витоша“ и ул. „Княз Борис I“, както и обстоятелствата, при които е извършено – не спира на пътен знак Б2 – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство. Това описание 2 на нарушението е достатъчно, за да може както нарушителят, така и съда да прецени дали са налице съставомерните признаци на деянието. Посочването на коя от двете улици, образуващи кръстовището, е поставен знак Б2, не е елемент от състава на нарушението, посочен в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.

14 ЗДвП. Ако водачът е имала възражения относно мястото на поставяне на знака или възражения, че по улицата, по която се е движела не е имало поставен знак Б2, е следвало да ги направи своевременно. Съгласно разпоредбата на Чл. 60, ал. 1 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци „Пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" се поставя преди кръстовище на път без предимство“. В настоящия случай не е спорно между страните, че на улицата, по която се е движела жалбоподателката, е имало поставен знак Б2.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали описаното в него административно нарушение е било извършено от санкционираното лице. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата жалбоподателката не е спряла на знак Б2, с което е осъществила състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.

183, ал. 4, т. 14 ЗДвП. Нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 14 ЗДвП предвижда наказание за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", т.е. не изпълнява задължението си да съобразява движението си с пътните знаци. Обстоятелствата, че жалбоподателката е намалила скоростта на движението на управлявания от нея автомобил, че на кръстовището е имало широка видимост и в този момент не е имало други превозни средства, не променят извода за извършеното от нарушителя деяние.

Тези факти обаче, както и факти, свързани с личността на жалбоподателката е следвало да се вземат предвид от АНО при преценката за прилагането на чл. 28 ЗАНН. В процесното НП липсват мотиви на наказващия орган в тази насока, поради което същото се явява постановено в нарушение на разпоредбата на на чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Дори и да се приеме, че с издаване на НП АНО е преценил, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, съдът задължително следва да направи преценка за наличието на предпоставките по чл. 28 ЗАНН. В настоящия случай съдебният състав счита, че такива предпоставки са налице, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 28 ЗАНН. Съображенията за този извод са следните: Видно е от показанията на свидетелите – полицейски служители в РУ – Кубрат, че към момента на извършване на нарушението действията на водача не са представлявали пряка или потенциална заплаха за други участници в движението. Кръстовището е било голямо с широка видимост във всички посоки и жалбоподателката е намалила скоростта на движение на управлявания от нея автомобил, макар и да не го е спряла, т.е. съобразила е поведението си със задължението си, но не в пълен обем. Освен това от събраните писмени доказателства, включително и Решение № 335/05,01,2015 г. на РС – Тутракан по АНД № 353/2014 г., се установява липса на обществена опасност на жалбоподателката, тъй като за целия период от 26 години, в който 3 тя е притежавала правото да управлява МПС, е допуснало само едно нарушение на правилата за движение по пътищата. Действително процесното нарушение е свързано с неспазването на важно задължение на водачите на МПС, с оглед осигуряване на предимство и предотвратяване на инциденти по пътищата, но според съда конкретното деяние, предвид и липсата на други отегчаващи вината и отговорността обстоятелства, не обсновава извод за сериозно пренебрегване и застрашаване на посочените цели. При това положение, според съда, дори и минимално наложеното на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 51,13 евро по чл. 183, ал. 4, т.14 ЗДвП, се явява несъразмерно спрямо тежестта на конкретното нарушение.

Наказващият орган е следвало да прецени горните обстоятелства и на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН да не налага наказание на нарушителя, а да го предупреди писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Именно поради това и законът дава възможност за преценка на всеки конкретен случай с оглед тежестта на нарушението, подбудите за извършването му, преценка на всички смекчаващи и отегчващи отговорността обстоятелства. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.

28 от

ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, какъвто е случая, това е основание за отмяна на издаденото НП поради произнасянето му в противоречие със закона. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на НК на ВКС.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право на сторените в производството разноски, като тя е заявил такава в хода на съдебните прения, а именно – да бъде осъден АНО да заплати на адвоката, оказал й правна помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро . По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 24.03.2026 г., от който е видно, че пълномощникът е предоставил на К. Х. безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т.

3, пр. 3 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. С оглед сравнително ниската правна и фактическа сложност на делото, по което не се налага събирането на голям обем доказателства, както и предвид обстоятелството, че делото приключи основно с едно съдебно заседание (второто заседание беше проведено само за прилагане на заверен препис от съдебно решение, което вече беше представено от жалбоподателя), съдът приема, че следва да бъде уважено искането за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 100 евро, тъй като същият е в по – нисък размер от предвидените в чл. 18, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, заплащането на които следва да бъдат в тежест на учреждението, чийто орган е издал обжалваното НП, а именно ОДМВР – Разград.