Определение № 4582 от 25.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4582 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506778 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., срещу определение № 17402/14.04.2025 г. по гр.д. № 51752/2022 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 31.12.2024 г. в частта му за разноските.

Излага се възражение, че присъденият от съда адвокатски хонорар от 360 лв. се явява обезценка на адвокатския труд и не е справедлив. Съдът следвало да присъди адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С писмения си отговор насрещната страна „Файненшъл България“ ЕООД оспорва частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

С постановеното по делото решение № 23525/31.12.2024 г. „Файненшъл България“ ЕООД е осъдено да заплати на „Р.Г.П. на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, сумата 92,76 лв., представляваща недължимо платена и подлежаща на връщане сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4189824 от 29.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –25.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата 360 лв. - адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца Р.Г.П. процесуално представителство.

С молба от 10.02.2025 г., подадена от адв. Д. М., е поискано решението да бъде изменено в частта за разноските, като му се присъди целия претендиран размер на 1 адвокатското възнаграждение от 480 лв.

Насрещната страна „Файненшъл България“ ЕООД е оспорила молбата.

С обжалваното определение от 14.04.2025 г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК.

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. В актуалната практика на ВКС се приема, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги при съобразяване на предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, естеството и количеството извършена работа.

В случая определеното от първоинстанционния съд възнаграждение на пълномощника на ищеца по чл. 38 от ЗА в размер на 360 лв. не е занижено. Единственото извършено от адв. Д. М. като пълномощник на ищеца процесуално действие по делото е подаването на една молба – вх. № 275551/29.08.2024 г., съдържаща съображения с характер на писмени бележки. В проведените след подаване на молбата две съдебни заседения пълномощникът на ищеца не се е явявал. При подаването на исковата молба ищецът Р.П. е бил представляван от друг пълномощник /адв. Б. З./, като адв. Д. М. е встъпил в делото като негов процесуален представител преди първото съдебно заседание с подаването на горепосочената молба. Други процесуални действия, освен тази молба, не са извършвани от 2 пълномощника адв. Д. М.. С оглед на това и съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и материалния интерес /92,76 лв./, възнаграждение в размер на 360 лв. не може да се приеме за занижено.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17402/14.04.2025 г. по гр.д. № 51752/2022 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 31.12.2024 г. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3