Решение № 4272 от 12.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4272 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100503804 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца Е. Л. Б., чрез адв. П.

В., срещу решение № 1266 от 27.01.2023 г. по гр.д. № 48578/2022 г. на СРС, ГО, 33 състав, в частта, с която предявеният от Е. Л. Б. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е отхвърлен над сумата 3500 лв. до пълния предявен размер от10000 лв.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че не може да се търси отговорност и да се иска обезвреда от ответника на претърпените от ищеца вреди от извършената му полицейска регистрация.

Твърди се също, че при определяне размера на дължимото обезщетение районният съд, в нарушение на чл. 52 ЗЗД, не е отчел обстоятелството, че заради незаконното обвинение ищецът не е бил назначен като служебен министър на енергетиката през 2021 г., а през 2022 г., вместо да бъде назначен на длъжност „Министър“, бил назначен на по-ниска длъжност „Заместник министър“. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер. Претендира се присъждане на направените 1 разноски за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

С отговора на въззивната жалба, подаден от Прокуратурата на Република България, се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл.

269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, че извършеното деяние не е престъпление или че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, поради идентичност на хипотезите „недоказаност на обвинението” и „деянието не е извършено от лицето”. В този смисъл е т. 7 от ТР № 3/2004г. В посочените хипотези обезщетението за неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконно задържане под стража, а обезщетението за имуществени вреди от незаконното задържане не се поглъща, а се присъжда самостоятелно /т. 13 от ТР № 3/2004 г./. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България /ТР № 5/15 г. ОСГК/.

В случая искът е доказан по основание. Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, ангажиращи отговорността на ответника, а именно: 1) влязла в сила оправдателна присъда по повдигнато 2 срещу ищеца обвинение за извършено от него престъпление; 2) претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнатото и поддържано от ответника обвинение. Това е така тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е. Л. Б., на основание на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, сумата 3500 лв. В този смисъл, налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.

Спорен е въпросът за размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. При определянето му, настоящият състав съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и следните обстоятелства:

- обстоятелството, че престъплението, за извършването на което на ищеца Е. Л. Б. е било повдигнатото и поддържано обвинение, не е било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК - престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК (видно от постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 22.07.2020 г. по ДП 1226/2020 г. на 1 РУ – СДВР, пр.пр. № 26078/2020 г. на СРС),

- вида на взетата по отношение на ищеца с постановлението за привличането му като обвиняем от 22.07.2020 г. по ДП 1226/2020 г. на 1 РУ – СДВР, пр.пр. № 26078/2020 г. на СРС мярка за неотклонение - „Гаранция“ в размер на 1500 лв., както и обстоятелството, че същата е била отменена около месец по-късно с определение от 25.08.2020 г. по НЧД 11209/2020 г. на СРС (което обстоятелство е отделено за безспорно от районния съд с доклада по чл.

146 ГПК);

- обстоятелството, че досъдебното производство е било внесено в съда с предложение за освобождаване на ищеца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на същия, на основание чл. 78а НК (л.

3 от ДП), като въз основа на това предложение е било образувано наказателно дело от административен характер, а не наказателно дело от общ характер;

- продължителността на наказателното производство срещу ищеца (около 1 година и 8 месеца) - от 22.07.2020 г., датата на предявяване на постановлението за привличане на ищеца като обвиняем (л. 10 от делото на СРС), до 15.04.2022 г., датата на влизане в сила на решението, с което същият е бил оправдан (не се спори, че решението на СРС е влязло в сила на 15.04.2022 г.);

3

- извършените с участието на ищеца процесуално-следствени действия и проведените с негово участие открити съдебни заседания;

- негативните психични изживявания на ищеца от незаконно повдигнатото му и поддържано обвинение - според свидетелските показания на С. Т. и М.С. вследствие на воденото срещу ищеца наказателно производство същия се е чувствал зле, напрегнат, унижен, обект на скрити подигравки от подчинените му служители, „дистанцира се от хобито, което практикуваше - ветроходство“, съпругата му спряла да излиза заедно с него, тъй като се срамувала и притеснявала заради повдигнатото обвинение;

- общественият статус на ищеца - не се спори, че към 22.07.2020 г. същият е бил член на Стратегическия съвет при президента Р.Р. (л. 29 от делото на СРС);

- широкото отразяване на случая в медиите;

- липсата на негативни отражения и последици в професионалния път на ищеца - със заповед № КВ-534/03.08.2022 г. на министър-председателя Г. Д. Е.

Б. е бил назначен за заместник-министър на енергетиката (л. 80 от делото на СРС);

- съдебно минало на ищеца - видно от справка за съдимост от 22.07.2020 г. ищецът е бил осъждан за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.

5, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 55 НК, като впоследствие е бил реабилитиран;

- възрастта на ищеца;

- обществено-икономическите условия в страната към периода на наказателното преследване (22.07.2020 г. – 15.04.2022 г.) Основателно е оплакването на въззивника за незаконосъобразност на извода на районния съд, че не може да се търси отговорност и да се иска обезвреда от ответника за претърпените от ищеца вреди от извършената му полицейска регистрация по ЗМВР, включваща дактилоскопиране и фотографиране на лицето, тъй като тези вреди не са преки и непосредствени от органите на Прокуратурата на РБ, а са опосредени от действия на други лица (органи на МВР). Въпросът е обсъждан в решение № 201 от 22.07.2016 г. по гр. д. № 1190/2016 г. на ВКС, IV г. о. Със същото е прието, че съгласно чл.

68, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейската регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено 4 престъпление от общ характер, като за целите на регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни, дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на лицата, а съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за извършване на регистрацията, то тя се извършва принудително. Полицейската регистрация се снема, когато е извършена в нарушение на закона, наказателното производство е прекратено, приключило е с влязла в сила оправдателна присъда или с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, както и когато лицето е починало - чл. 68, ал. 5 ЗМВР. Тази уредба на полицейската регистрация сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на започнало от Прокуратурата на РБ наказателно преследване за извършено престъпление. Привличането на лицата като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер е действие, което се извършва под ръководството и надзора на Прокуратурата на РБ - чл. 219 НПК.

Прокуратурата предава лицето на съд с внасянето на обвинителния акт и поддържа обвинението пред съда - чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК; чл. 291, ал. 2, пр. Iво НПК; чл. 318, ал. 1, пр. I-во НПК, тоест от извършването на полицейската регистрация до снемането и, повдигането и поддържането на наказателното преследване е в рамките на правомощията на Прокуратурата на РБ.

Регистрацията е част от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, поради което, когато наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда или с прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, Прокуратурата на Република България носи отговорност по чл.

2, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди и от полицейска регистрация. Обстоятелството, че събираните при регистрацията данни нямат публичен характер не освобождава Прокуратурата на РБ от отговорността и за неимуществени вреди, когато по делото е установено, че самите действия по извършване на регистрацията са причинили душевен дискомфорт на пострадалия от незаконно обвинение. Без правно значение е и че регистрацията сама по себе си няма за цел унижението на лицето - такава цел при наказателното производство няма нито едно от съдопроизводствените 5 действия, но всяко от тях причинява унижение, когато преследването е незаконно.

В случая е установено, че полицейската регистрация също е причинила негативни психични изживявания на ищеца – чувство на унижение от това, че „… ни дърпат и влачат по тези РПУ, взимане на отпечатъци и снимки, като престъпници“, както и че повдигнатото обвинение

Не е доказано твърдението на въззивника, че повдигнатото обвинение и полицейската регистрация са били причината до 10.01.2023 г. да не му е бил разрешен достъп до класифицирана информация и от това той да е претърпял неимуществени вреди. Липсата на повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер и на полицейска регистрация не е сред предвидените в чл. 40, ал. 1 ЗЗКИ условия, на които трябва да отговаря едно лице, за да му бъде разрешен достъп до класифицирана информация. В случая няма данни за отказ за достъп до класифицирана информация заради процесното обвинение и полицейска регистрация. Не е доказано такъв достъп да е отказван до 10.01.2023 г. нито причините за това. Наред с изложеното, разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЗКИ предвижда като пречка за разрешаване на достъп до класифицирана информация осъждане на лицето за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, а в случая ищецът е бил осъждан за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 55 НК, като впоследствие е бил реабилитиран.