Решение № 1682 от 15.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1682 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330109558 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от управителите Х.

М. М. и Й. Г. К., чрез пълномощник юрисконсулт Е. Л., е предявил против М. Г. Б., ЕГН:

**********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „**********“ № ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ******* г. на ПРС, *****. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ******** г., суми, както следва: сумата от 200 лева- главница, произтичаща от договор за паричен заем № ********** г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434, обезпечен с поръчителството на „Файненшъл България“ ЕООД, което е изпълнило вместо длъжника, като вземането е прехвърлено в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за покупкопродажба на вземания от ******* г., възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 106, 72 лева, такси за събиране на кредита по Тарифата в размер на 60 лева, договорна лихва по договора за заем в размер на 13, 28 лева за периода ************** г. и мораторна лихва по договора за заем в размер на 8, 47 лева за периода *********** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- ******** г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че ответникът сключил с „Изи Асет Мениджмънт” АД, договор за паричен заем № *********** г., за сумата от 200 лева, платима на 16 вноски, по 1

20 лева всяка, в срок до ********* г., при фиксиран ГЛП- 40 % и ГПР- 48, 35 %. Договорът бил действителен и отговарял на специалните законови изисквания на чл. 10, 11 и 22 от ЗПК. На ******** г. ответникът сключил с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, по който дружеството се задължило да отговаря спрямо кредитора за задълженията на потребителя по кредита. Двата договора били сключени по електронен път, по реда на ЗПФУР, при спазване на съответните изисквания. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по кредита и кредиторът поканил гаранта да плати вместо длъжника, като му изпратил уведомление. Гарантът погасил главница в размер на 200 лева, договорна лихва от 13, 28 лева за периода ********** г. и лихва за забава от 8, 47 лева за периода ************ г. С договор за цесия от ********* г. „Файненшъл България“ ЕООД прехвърлил на ищеца вземането си, за което длъжникът бил уведомен, като нямало пречка това да стане и от новия кредитор, а също така и с исковата молба. Тъй като сумите по кредита не били върнати и до момента, за събирането им било подадено заявление по чл.

410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № ******** г. на ПРС, ****** . с-в, се издала заповед за изпълнение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес.

В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител е подал отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че нямало данни да е спазено изискването на чл. 5 ал. 2 от ЗПК за изготвяне на стандартен европейски формуляр. Отделно от това, не били спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7, 11 и 12 от ЗПК, а това водело до недействителност на целия кредит. Договорите за заем и за гаранция били подписани на една и съща дата, от един и същ представител на двете дружества, като на потребителя бил наложен гарант, без да се отчитат неговите интереси. С втория договор не се целяло да се обезпечи кредита, а той допълнително да се оскъпи. Нямало данни кредиторът да е уведомил писмено гаранта, че потребителят не е изпълнил своето задължение. Не ставало ясно и как са изчислени лихвите за забава. Не се установявало и защо плащането от гаранта станало едва след няколко месеца от датата на уведомяването му, като нямало данни и за реално извършено плащане от гаранта. Липсвали и доказателства, че длъжникът е редовно уведомен за цесията, не се установявало дали уведомлението му е изпратено на адреса в договора. Не било допустимо с исковата молба да се извърши такова уведомяване. В тази връзка нямало и забава в изпълнението, доколкото липсвала покана за плащане. Моли за отхвърляне на иска. В с.з. преупълномощеният особен представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № ********** г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № ******* г. на ПРС, ***** с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 200 лева- главница, произтичаща от договор 2 за паричен заем № *********** г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:

131576434, обезпечен с поръчителството на „Файненшъл България“ ЕООД, което е изпълнило вместо длъжника, като вземането е прехвърлено в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за покупко- продажба на вземания от ******** г., възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 106, 72 лева, такси за събиране на кредита по Тарифата в размер на 60 лева, договорна лихва по договора за заем в размер на 13, 28 лева за периода ********* г. и мораторна лихва по договора за заем в размер на 8, 47 лева за периода ********** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- ********* г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодните разноски в общ размер на 75 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за паричен заем № ********** г., сключен между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434, на физическото лице е предоставен заем в размер на 200 лева, за срок от 16 седмици, с краен падеж- ******** г., при фиксиран ГЛП- 40 % и ГПР- 48, 91 %, с обща сума за връщане по кредита- 213, 28 лева. В чл. 4 от договора е предвидено предоставянето в 3- дневен срок на обезпечение по кредита: двама поръчители, или банкова гаранция, или одобрен от заемодателя дружество- гарант.

С договор за предоставяне на гаранция № ********* г., сключен между ответницата, „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, гарантът се е задължил да изпълни задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу възнаграждение в размер на 106, 72 лева, платимо с вноските по погасителния план по заема. Представено е платежно нареждане от *********** г., за сумата от 281, 75 лева, преведена по банков път от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт” АД, във връзка с гаранцията по кредита.

Представена е и справка за задълженията по договора за кредит, видно от която не са заплатени никакви суми по заема и са останали дължими, както следва: главница- 200 лева, лихва- 13, 28 лева и възнаграждение за поръчителство- 106, 72 лева.

Като писмени доказателства са приети процесните два договора- за кредит и за гаранция, приложенията към тях, погасителен план, предложение за сключване на кредита, декларация и копие на лична карта на ответника.

С рамков договор за прехвърляне на вземания от ******* г. и анекс от ********* г. към приложение № *** от цесията, „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, е прехвърлил вземането си по договора за поръчителство, свързан с процесния кредит, на „АПС Бета България“ ЕООД, като по заповедното производство са приложени пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити, както и 3 потвърждение за цесията. Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори за гаранция.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема. Наред с това обаче, като обезпечение на заема, е бил сключен и втори договор- за гаранция, с който се обезпечава задължението на потребителя по заема, като са налице писмени доказателства за това, че гарантът е изпълнил (платил) на кредитора вместо длъжника.

Вземането на гаранта в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 12, предложение първо от договора за предоставяне на гаранция, според който гарантът има право по всяко време да прехвърли правата си на трето лице и без да се изисква съгласието на потребителя.

Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. Както вече се посочи, в договора за гаранция изрично е предвидена възможността дружеството да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. В заповедното дело е представено такова пълномощно, с което ищецът е бил овластен от „Файненшъл България“ ЕООД да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за гаранция за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си последици. Действително не се установява съобщението реално да е било получено от длъжника, но в случая това е без значение, защото то може да се извърши както с връчване на заповедта за изпълнение, така и с исковата молба. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а 4 длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

Както вече се посочи, няма спор по делото относно това, че ответникът е кредитополучател по договор за заем, вземането по който е обезпечено с договор за гаранция и в последствие след извършено плащане гарантът го е прехвърлил с цесия на ищеца. Налице е валидно възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.