Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 533 от 14.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2421/2025
Вид
Решение № 533
Подписан
14.07.2025
В сила
14.07.2025
Състав
Иван Коев, Тони Гетов, Вилислава Янчева Ангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602421 по описа за 2025 година

С присъда от 25.11.2024г., постановена по НОХД № 215673/22 по описа на СРС, НО, 136-ти състав, е признал на основание чл.303, ал.2 от НПК подсъдимия М. Б. М., с ЕГН:**********, роден на ********* в гр.Кюстендил, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ като

«монтажник» във фирма “ТЕХ

ИНЖЕНЕРИНГ”ООД, с постоянен адрес в град Кюстендил, настоящ адрес: град София, ул. “*********” № ********* за виновен в това , че на 30.09.2021г., около 12,00ч., в гр.София, по бул.”Симеоновско шосе” с посока на движение от ул.“Екатерина Ненчева” към бул.”Г.М.Димитров”, на пешеходна пътека „М 8.2”, при управляване на МПС - товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер” е рег.№********* нарушил правилата за движение, визирани в чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП: „ Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:... т.2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека “ и по 1 непредпазливост причинил на Г. А. Б. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури вляво на 6-то, 7-мо и 8-мо ребра по средната аксиларна /мишична/ линия и на 10-то ребро по задната аксиларна линия, довело до трайно затруднение движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.”а”, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр. последно, б.”а”, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК вр.с чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е отложил на подсъдимия М. Б. М., с ЕГН:********** наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРОЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Съдът е осъдил, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият М. Б.

М., с ЕГН:********** /със снета по делото самоличност/ да заплати направените разноски по делото в размер на 507 (петстотин и седем) лева по сметка на СДВР, а по сметка на СРС сума в размер на 936 /деветстотин тридесет и шест/лева, съставляваща направените в съдебна фаза разноски за възнаграждения на вещи лица.

На основание чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимият М. Б. М. с ЕГН ********** е осъден да заплати 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист по делото.

Срещу тази присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия адв. Д. К. - САК, с която моли да се отмени присъдата на първия съд, тъй като я счита за неправилна и незаконосъобразна и противоречаща на събраните доказателства и да се признае подзащитният й за невиновен по повдигнатото от СРП обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. „ последно“, б, А, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

По делото са постъпили и допълнителни писмени изложения от адв. Д.

К. – САК, в качеството й на защитник на подсъдимия след запознаване с мотивите към Присъда № 683/24, по НОХД № 215673/22 по описа на СРС, 2

НО, 136-ти състав, в които се твърди, че липсват както преки така и косвени доказателства за това, че действително М. Б. М. е имал обективна възможност да възприеме факта, че Г. Б. се приближавала към пътното платно и че същата е била на пешеходна пътека. В допълнителните изложения се сочи още, че няма данни Г. Б. да е губила съзнание, както е отбелязано в мотивите на първата инстанция. Адв. Д. К. – САК допълва и, че липсват свидетели очевидци, липсват записи от камери и изводите съдържащи се в заключението на АТЕ, представляват единствено предположения. Заявява се недоволство от отмереното от районния съд наказание, като се изтъква, че съдът не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наказанията.

В проведеното по реда на чл.328 от НПК закрито съдебно заседание на 28.04.2022г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

Пред въззивната инстанция се явяват упълномощения негов защитник– адв. К.. подсъдимият

М.

М. и

Частния обвинител Г. Б., не се явява.

В хода на съдебните прения адв.К. пледира да се уважи подадената от нея въззивна жалба. Развива доводи, че осъдителната присъда не може да се основава на свидетелските показания на Г. Б., която е и частен обвинител и поради това е заинтересована от изхода на делото, както и на показанията на св.М.К., полицейски служител, в частта, в която заявява, че подзащитният и е направил признания, че ПТП е било на пешеходна пътека, обстоятелство, което категорично се опровергава от М.. Зашита сочи, че по този начин съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК, а именно забраната да бъдат свидетели служители на МВР, които са извършили беседа по ЗМВР.

Моли да се измени присъдата на СРС в тази й част и да бъде намален размера на наложените наказания.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Посочва, че в хода на досъдебното производство, както и в съдебното следствие пред първоинстанционния съд не са допуснати процесуални нарушения, което от своя страна води до извода, че деянието е доказано по безспорен и категоричен начин, а наложените наказания са справедливи.

3

Подсъдимият М. Б. М. в правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника му.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

След проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на допустимите и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството на същото и виновността на подс. М. Б. М.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият М. Б. М., е ЕГН:********** е роден на ********* в гр.Кюстендил, българин, с българско гражданство е, има средно образование, неженен е и е неосъждан. Сред съседите си е познат като добър и вежлив, семеен човек, без регистрирани оплаквания в полицията срещу него. В качеството си на водач на МПС подсъдимият е наказван за зивършени нарушение по Закона за движението по пътищата сс 9 наказателни постановления и 8 електронни фиша.

На 30.09.2021г. около 12,00 часа, М. Б. М. шофирал моторно превозно средство - служебния товарен автомобил марка Дачия“, модел „Докер “, е peг.

№ ********* по улица „Екатерина Ненчева“ в град София. Движел се в посока от улица „Яна Язова“ към булевард „Симеоновско шосе“. На кръстовището с булевард “Симеоновско шосе“, водачът М. спрял, изчаквайки зелен сигнал за неговата посока на движение - ляв завой по булевард “Симеоновско шосе“ към булевард „Г.М.Димитров“, която маневра била разрешена от пътен знак и регулирана със светофарна уредба. На 2.90 метра, след ориентира - пресечната точка на мисленото продължение на втория ъгъл на улица „Екатерина Ненчева“ и левия край на платното за движение на 4 булевард “Симеоновско шосе“, за посоката на извършения оглед на местопризшествие - тази по булевард „Симеоновско шосе“ от булевард “Околовръстен път“ към булевард “Г.М.Димитров“ имало пешеходна пътека, регулирана със светофар за пешеходци. На отсрещния тротоар на булевард „Симеоновско шосе“, десния за посоката на огледа, пред пешеходната пътека, пешеходката Г. Б. изчаквала също разрешаващ сигнал за нейната посока. След появяването на зелен сигнал на светофара тя, след като внимателно се огледала, предприела пресичане на пешеходната пътека със спокоен ход. След 1,6 секунди от нейното начало на пресичане, потеглил и товарният автомобил Дачия, управляван от подсъдимия за извършване на завой наляво. Когато пешеходката Б. пресичала първата/дясната/лента на платното за движение и навлизала във втората, последвал удар между нея и товарния автомобил, при което тя паднала на платното за движение. Ударът бил в лявата, странична част на тялото на пешеходката и с лявата част на товарния автомобил.

Мястото на удара по протежение на платното за движение, било на пешеходната пътека, обозначена с «М 8.2» от ЗДвП, или на около 4,5 метра след ориентира. По широчина на платното за движение, мястото на удара било на около 5 метра, вляво от десния край на платното за движение на булевард “Симеоновско шосе“-посоката на движение на процесния товарен автомобил.

Скоростта на движение на товарния автомобил Дачия в района на произшествието, към момента на удара е била около 21 км./ч. Опасната зона за спиране на автомобила за конкретните пътни условия, при скорост на движение 21 км./ч.е била 10 м. В момента, в който пешеходката предприела пресичане, автомобилът се намирал на 12 метра от мястото на удара, като скоростта му на движение била 0 км./ч., т.е. той все още не бил потеглил. И пешеходката и товарния автомобил са навлезли на зелен сигнал за тяхната посока за движение и ударът е настъпил също на зелен сигнал на светофара.

Намирайки се на разстояние - 12 метра от мястото на удара и към този момент със скорост на автомобила 0 км./ч. преди потегляне, водачът е разполагал с техническа възможност да предотврати удара. След удара товарният автомобил бил спрял, в положението, снимано от дежурен екип АП 91-4 на ОПП - СДВР. По-късно автомобилът бил изместен. На място пристигнала линейка, която откарала пострадалата в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ ЕАД София.

Видно от заключението по изготвената в хода на досъдебното 5 производство съдебномедицинска експертиза, в резултат на произшествието Б. получила: фрактури вляво на 6, 7 и 8 ребра, по средна, аксиларна/мишична/линия и 10 ребро -задна, аксиларна линия, както и контузия на таза вдясно.Фрактурите на четирите ребра вляво/6,7,8 по средна мишична линия и 10 по задна мишична линия/са причинили на пострадалата трайно затрудняване на движенията на снагата за период, по-голям от 30 дни, с период на физическа нетрудоспособност около 2 месеца. Контузията на таза е причинила на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Описаните в медицинската документация, травматични увреждания на Б., са получени по механизъм на удар с или върху твърди, тъпи предмети, каквито са части на движещ се автомобил и терен и могат да се получат при пътнотранспортно произшествие по описания начин в сведенията в конкретния случай.

В заключението по изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебномедицинска експертиза се сочи, освен установените счупени 4 ребра и контузия на таза вдясно, че у пострадалата била налице контузия на гръден кош и хематом в областта на лявото око. Потвърждава се, че фрактурите на четири ребра са причинили на пострадалата трайно затрудняване на движенията на снагата за период, по - голям от 30 дни, с период на физическа нетрудоспособност около 2 месеца. Контузията на таза е причинила на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както е отразено в първоначалната съдебномедицинска експертиза.