Решение № 137 от 21.03.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Б.град, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20211210201841 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по жалба на Р. ЕМ. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.., ул. „И., със съдебен адрес за кореспонденция Б.., ул. „С*********, против Наказателно постановление № 244-2833/09.11.2021 година на Директора на ОД МВР – Б.град, с което на жалбоподателката за извършено нарушение по т. 15 от Заповед № РД-01748/02.09.2021 година на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдр, на основание чл.209а, ал.4, вр.чл.209, ал.1 от ЗЗдр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

С жалбата се оспорва фактическата обстановка, отразена в атакуваното наказателно постановление, твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Сочи се, че липсва ясно обвинение, че както АУАН, така и НП не съдържат императивни реквизити. Иска се отмяна на атакувания санкционен акт.

Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адвокат Г.Ч., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Б.., редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, от фактическа страна установи следното:

На 18.09.2021г., около 01.15 св.Х., Ч., Щ., служители на РЗИ, съвместно със св.Б., М. и други служители на 01 РУ Полиция посетили к* „Ъ*”, находящ се в гр.Б.., ул.”Д* Т* с цел извършване на проверка във връзка със спазване на противоепидимичните мерки, въведени със Заповед №РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с Решение № 629 на МС от 26.08.2021 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14.05.2021 г. извънредна епидемична обстановка и с оглед ограничаване разпространението на COVID-19 и опазване живота и здравето на хората от заболяването, като установили, че обекта работи след определения с посочената заповед часови диапазон от 07.00ч. до 23.00ч., както и че в същия имало над 100 човека. Във връзка с констатациите си контролните органи 1 предприели действия по установяване на посетителите в обекта, сред които била и жалбоподателката, поради което св.Б. в присъствието на св.М. в 03.05ч. съставил на Ц.

АУАН№005840/18.09.2021г., затова че по същото време се намира в обекта като клиент, посетител в обекта след времето, определено със Заповед №РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването, с която са въведени противоепидемични мерки за периода от 07.09.2021 г. до 31.10.2021 г. на територията на Република България. Посочено, че с лицето е нарушило т.15 от горецитираната Заповед, съгласно която посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от 7,00 ч. до 23,00 ч. при спазване на отстояние от 1.5 м. между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала. Така констатираното е квалифицирано от актосъставителя, като нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр, вр т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването, вр.чл.63, ал.4 от ЗЗдр. За констатациите от проверката бил изготвен КП от служителите на РЗИ, както и актове на установените посетитeли, включително и посочения спрямо жалбоподателката. Актът е съставен в присъствие на Ц., като същата го е подписала с посочване, че има възражения. В законоустановения срок постъпили писмени възражения, в които жалбоподателката изложила своята версия за случая, като посочила, че била на частно парти.

Въз основа на акта и след като приел възраженията за неоснователни, на 09.11.2021 година, Директора на ОД МВР – Б.* е издал Наказателно постановление № 244-2833/09.11.2021 година, с което на жалбоподателката за извършено нарушение по т. 15 от Заповед № РД-01748/02.09.2021 година на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдр, на основание чл.209а, ал.4, вр.чл.209, ал.1 от ЗЗдр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката чрез лицето Ю* Ц., нейна майка на 07.12.2021 г.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Б. и свидетеля М.. В показанията си, актосъставителят Б. твърди, че е извършена проверката в к* „Ъ*”,, съвместно със служители на РЗИ. При проверката се е констатирало, че лицето Р.Ц. се е намирала в закрит обществен обект, в посочения час, което според актосъставителя е нарушение на точка 15. Чрез показанията на този свидетел се установява, как е установена самоличността на жалбоподателката ,както и че АУАН е съставен на място. В тази насока са и показанията на св.М.. Чрез показанията на тези свидетели се установява още, че проверката е била съвместна с представители на РЗИ, както и че е имало над 100 посетители. Установеното посредством разпита на св.Б. и св.М. се потвърждава и от показанията на допуснатите и разпитани по делото служители на РЗИ св.Х., Ч. и Щ., както и представения по делото констативен протокол, в който е обективирано констатираното на място.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от разпитаните по делото свидетели, приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически 2 лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл.

209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от 244з-843/24.03.2020 г. (л. 7).

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в определения срок.

Съдът не възприема доводите за неясно описание на нарушението. Тъкмо напротив – и в АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателката, както и относимата Заповед на министъра на здравеопазването, която въвежда съответните изисквания, действали към процесния момент, както и конкретната мярка. Следва да се има предвид, че за да бъде едно нарушение съществено то следва да е препятствало възможността на жалбоподателя за защита. Изрично в този смисъл са и задължителните указания дадени още с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая посочените пороци не са от горепосочената категория. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателката, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност. Наказателното постановление съдържа всички изискуеми реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН, като дори в същото и да не са посочени всички обстоятелства, формиращи цялостната фактическа обстановка, то е посочен и конкретизиран акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено. Именно по силата на препращането се налага извода, че обжалваното постановление е подробно, ясно и точно, като съдържа всички задължителни законоустановени елементи, включително и тези по чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), поради което доводите в обратна насока са неоснователни. Посочено е точно къде е установена жалбоподателката, а именно в клуб „Ъндърграунд”, с посочване на точен адрес на обекта.

Посочен е и дата и часа на установяването, поради което не може да бъде споделено твърдението, че липсват съществени елементи от състава на нарушението.

По отношение на възражението , че в акта не е посочена конкретната точка, въвеждаща нарушената противоепидимична мярка, съдът намира същото за неоснователно, 3 видно от представения и приет по делото АУАН, в същия актосъставителят е посочил нарушената материална норма, както и конкретната точка от приложимата заповед, а именно т.15

Настоящия състав намира, че дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са направили превръзка с чл. 63, ал. 4 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това АНО коректно е цитирал коя точно разпоредба от коя точно заповед на министъра на здравеопазването не е била изпълнена, поради което и съдът не възприема доводите за порочност.

Изложеното налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателката и същата е била наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства, поради което наведените твърдения за процесуални нарушения не се установяват в настоящото производство, поради което не са налице основания за отмяна на НП на формално основание.

Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4/ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. / от ЗЗ, при възникване на извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал.3 от Конституцията на Република България. Заповед № РД-01-748/02.09.21г. е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение, а впоследствие и епидимична обстановка. Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК /в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд/. Всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесната, която разпоредба изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на общия административен акт в 4