Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3161 от 10.07.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1921/2019
Вид
Решение № 3161
Подписан
10.07.2019
В сила
14.08.2019
Състав
СТОЯН ДИМИТРОВ КОЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 386, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3161/10.7.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К. при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1921 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Д.Д.Б., ЕГН: *********, с адрес: *** срещу „Д.З." АД, Вписано в TP с ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление:*** за сумата от 2 294 (две хиляди, двеста, деветдесет и четири) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на: деформации по предна лява врата; деформации по преден ляв калник; деформации в лявата част на предна броня; деформации по предна лява гума и джанта; счупено ляво странично огледало и капачка; охлузване по ляв фар; 2 бр. лепенки на предна лява врата на собствения на ищеца автомобил марка *, причинени в резултат на реализирано на 05.10.2018г. ПТП в гр.В., в близост до „Зеленчукова борса", по вина на водача на товарен автомобил *, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 05.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Излага в исковата молба, че вредите са предизвикани на 05.10.2018г. в гр. В. в близост до „Зеленчукова борса". На същата дата паркирала личният си автомобил * в гр. В. в близост до „Зеленчукова борса". При извършване на маневра ляв завой, товарен автомобил *, управляван от А.Г.се блъска в ищцовия автомобил. Вследствие на удара се получили множество деформации по предната лява част на автомобила.

За настъпилото ПТП участниците съставили Двустранен констативен протокол за ПТП в който като виновен водач бил посочен А.Г.– водач на товарен автомобил *.

Твърди се, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „Д.З." АД, която застраховка е действаща към датата на ПТП.

За настъпилото ПТП уведомил застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и оформил претенцията по щетата под № ********* от 08.10.2018г. На 10.10.2018г. бил извършен повторен оглед на автомобила и били вписани допълнително констатираните увреждания. В описа, като увредени детайли били описани: деформации по предна лява врата; деформации по преден ляв калник; деформации в лявата част на предна броня; деформации по предна лява гума и джанта; счупено ляво странично огледало и капачка; охлузване по ляв фар; 2 бр. лепенки на предна лява врата.

За претърпените вреди ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 630.03 лв.

Същата сума според твърденията на ищеца не може да покрие щетите. При проведено от ищеца проучване установява, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 2 294 лева с ДДС, след приспадане преведената сума от 630.03 лева.

Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска изцяло, като неоснователен.

Не спорят, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/08/11802731469, действаща към датата на процесното събитие - 05.10.2018г.. Не оспорват вида и естеството на щетите, настъпили по автомобила на ищеца, в резултат на причиненото не оспорват механизма на настъпилото ПТП, както и факта, че именно застрахованият в Дружеството водач по силата на цитирания по-горе застрахователен договор е отговорен за реализирането му. Не оспорват факта на изплащане на сумата в размер на 630.03 лв. по банковата сметка на ищцата.

Оспорват претенцията като неоснователна, тъй като същата се явява удовлетворена поради изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 630.03 лв., което според ответника се явява справедливо и достатъчно по размер да репарира изцяло и напълно вредите на ищеца от процесното ПТП, съгласно чл. 386, ал. 2 ГПК.

Оспорват иска по размер, с твърдения, че същият се явява прекомерно завишен и несъответстващ на средните пазарни цени, по които е възможно да бъде отремонтиран процесният автомобил.

Претендират разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/08/11802731469, действаща към датата на процесното събитие - 05.10.2018г.; вида и естеството на щетите, настъпили по автомобила на ищеца, в резултат на причиненото ПТП, а именно - деформации по предна лява врата; деформации по преден ляв калник; деформации в лявата част на предна броня; деформации по предна лява гума и джанта; счупено ляво странично огледало и капачка; охлузване по ляв фар; 2 бр. лепенки на предна лява врата на собствения на ищеца автомобил марка *; че настъпилото ПТП е на дата 05.10.2018г., като автомобил *, собственост на ищцата е бил паркиран в гр. В. в близост до „Зеленчукова борса" и че при извършване на маневра ляв завой, товарен автомобил *, управляван от А.Г.се блъска в ищцовия автомобил и причинява щетите; че именно застрахованият в Дружеството водач по силата на застрахователна полица № BG/08/11802731469, действаща към датата на процесното събитие - 05.10.2018г. е отговорен за реализирането му; че сумата в размер на 630.03 лв. е платена по банковата сметка на ищцата.

Същите обстоятелства се установяват и от приложените и приети като доказателства Констативен Протокол за ПТП от 05.10.2018 г. – л .5; Опис - заключение за вреди на МПС от Дженерали Застраховане по щета №********* от 08.10.2018 г. – л. 6; Опис - заключение за вреди на МПС от Дженерали Застраховане по щета №********* от 10.10.2018 г. - л. 7;

Писмо изх.№*********/14.12.2018 г. на ЗАД „Д.З." АД– л. 8; Преводно нареждане /бордеро/ за предена сума от 630.03 лева – л.9; работна карта №386 от 05.11.2018 г. на сервиз „Тойота" – л.10; Материална карта №386 от 05.11.2018 г. на сервиз „Тойота"- л.11; Договор за правна защита и съдействие – л.12; Разпечатка от Търговския регистър за „Д.З.“ АД – л.13; заверени копия от документите, съставляващи пълната преписка по щета №********* от 08.10.2018, вкл. и снимковия материал, с опис в молбата - л.28-39 от делото.

От заключенията на вещото лице по изготвените в хода на процеса САТЕ и от разясненията дадени в съдебно заседание след запознаване с преписката по щетата, се установява следното: Процесното ПТП е могло да настъпи при описания в акта за ПТП механизъм; технически възможно е щетите по автомобила на ищеца да настъпят по описания в акта за ПТП механизъм; стойността на разходите, необходими за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени с оригинални резервни части е 3239,34 лева, а стойността на разходите, необходими за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени с неоригинални части е 2463,05 лева.

Според заключението, врата от алтернативен производител на пазара липсва и се предлага само оригинална такава. В тази връзка и предвид възраженията на ответната страна, вещото лице пояснява в съдебно заседание, че на пазара липсват, като неоригинална резервна част врати, и то не само за този модел и за тази марка, а по принцип. Пояснява също, че това е така, защото вратата има специални греди, които са част от системата за сигурност на автомобила. Според вещото лице, пазарна цена на врата втора употреба не може да се посочи, защото конкретната цена в автоморгите зависи не само от конкретната марка и модел, но и от интензитета на търсенето в момента, както и от физическото състояние на самата част. Допълнително уточнява, че поставянето на такава част втора употреба е непрепоръчително, предвид това, че не е ясно в какво състоянието са гредите на вратата, предпазващи водача и пътниците при удар.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл. 432, ал.

1 КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 45 ЗЗД, за да възникне отговорността за обезщетяване причинените вреди на застрахования пряк причинител, спрямо увредения.

Установява се както безспорно, така и от гореобсъдените писмени доказателства, че на посочената дата 05.10.2018 год. ПТП в гр. В., в резултат на нарушение правилата на ЗДв.П, А.Г., управлявайки лек автомобил товарен автомобил *, се блъска в ищцовия автомобил. Вследствие на удара са се получили множество деформации по предната лява част на автомобила. Установява се по безспорен начин и че в резултат на противоправното поведение на водача на застрахованото при ответника МПС, по отношение на автомобила на ищеца са причинени описаните в Опис-Заключение под № ********* от 08.10.2018г., щети както следва: деформации по предна лява врата; деформации по преден ляв калник; деформации в лявата част на предна броня; деформации по предна лява гума и джанта; счупено ляво странично огледало и капачка; охлузване по ляв фар; 2 бр. лепенки на предна лява врата.

Безспорно установено по делото е и че към датата на увреждането, автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/08/11802731469 от застрахователна компания „Д.З." АД, действаща към датата на процесното събитие - 05.10.2018г..

От заключението на вещото лице по изготвената САТЕ, неоспорено от страните, се установява вида и тежестта на причинените щети по МПС-то, така и причинно следствената връзка между описания механизъм на ПТП и вредоносния резултат.

Безспорни са и фактите за депозиране на уведомление за щета от страна на ищеца и последващо изготвяне на опис на претенция след оглед на застрахованото МПС и изплащането на обезщетение в размер от 630.03 лева. Същите съставляват действия по заявяване изплащането на обезщетение и съответно признание за вида и характера на щетите.

Изложеното обуславя извод на настъпило и покрито от договора застрахователно събитие, поради което и за ответника е възникнало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.

Спорните въпроси по същество в настоящото производство са свързани с размера на дължимото обезщетение за поправяне на вредите.

Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество чл. 386, ал. 1, чл. 388, ал. 1 и 389, ал.

1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка чл. 386, ал. 2 КЗ. В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, макар да са постановени във връзка с идентичната хипотеза на чл.

203, ал. 3 КЗ (отм.).

Установи се от заключението на вещото лице, че стойността на разходите, необходими за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени с оригинални резервни части е 3239,34 лева, а стойността на разходите, необходими за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени с неоригинални части е 2463,05 лева. По делото няма данни, а и не се твърди, че пострадалото МПС е в гаранционен срок. Това означава, че не е необходимо с оглед запазване на гаранцията, влагане на оригинални части при ремонта. Поради това съдът намира, че за възстановяване функционалността на автомобила, който към датата на ПТП е бил на повече от 10 години, във вид преди увреждането е достатъчно ремонтът да бъде изпълнен с резервни части на алтернативни доставчици.