Решение № 65 от 09.06.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. ******, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20253130200584 по описа за 2025 година Производството е образувано във връзка с подадена жалба от И. К. Г. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-0324000413/27.08.2025 г на Началник Група към ОДМВР-******, РУ ******, с което на същия за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, на осн.чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 лева/102,26 евро.

В жалбата са изложени доводи за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат подробни аргументи, поддържани и по съществото на делото от процесуалния представител на въззивника.

В проведените по делото съдебни заседания въззиваемата страна и призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-****** не изпращат представител.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

На 01.05.2025 г , около 03,50 ч. жалбоподателят Г. управлявал л.а.

Мерцедес с рег № * ******, собственост на Г.З. по АМ Хемус, в посока към гр.******. Същият се движел в дясната пътна лента. При км.390 застигнал товарен автомобил-влекач, управляван от св.С. и решил да го изпревари, като предприел и маневрата изнасяйки се в лявата пътна лента осветявайки я с къси светлини. Тогава видял, че напречно на пътното платно за движение пред него стои лек автомобил и своевременно предприел заобикалянето на същия, при което настъпило съприкосновение между автомобила му и лявата част на 1 влекача, чийто водач преди това възприемайки труп на пътното платно и катастрофирало МПС след него с множеството разпилени автомобилни части в двете пътни ленти, също за да ги заобиколи намалил скоростта си и навлязъл в аварийната лента. От удара автомобилът на въззивника се завъртял и позиционирал на метри след катастрофиралия, заставайки напречно на пътното платно. Г. получил прорезни рани между двете очи и на дясната си ръка. Същият и св.С. своевременно сигнализирали на тел.112, както за констатираното ПТП със загиналото лице, а така и това между техните автомобили. На място пристигнали полицейски служители от РУ-****** св.К. св.Д. и св.М., като движението било спряно от последните двама, които предприели действия по регулирането му. Св.К. след като разговаряла с намиращите се на място св.С. и въззивника Г. преценила, че последният с действията си не е съобразил по време на движение скоростта на управлявания от него автомобил над който загубил контрол и като резултат настъпило ПТП с пострадало лице, чрез сблъсък в лявата част на влекача Скания Р 450 с рег.№******, като с това е нарушил чл.20,ал.2 от ЗДвП, доколкото и не е избрал скоростта на движението съобразно с атмосферните условия, с релефа на местността, условия на видимост интензивността на движението, и др.обстоятелства, позволяващи да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Въз основа на АУАН било издадено и оспореното пред ПРС Наказателно постановление, с което АНО изцяло възприел описаното в акта и неговата правна квалификация и на Г. била наложена глоба в размер на 200,00 лева /102,26 евро Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитания св.К. св.Д. и св.М. и св.С. са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с приетите писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира изцяло показанията на посочените свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници, относими към значимите за предмета на делото факти, а именно – конкретният нарушител, действията на същия с процесното МПС, времето, мястото и начинът на осъществяване на деянието.

Съдът въз основа на така установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът намира за съставени от компетентни органи, като са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им. Наказателното постановление и АУАНН са издадени в предвидената форма, но съдът намира, че същите страдат от пороци, които ги правят процесуално недопустими и в този см. се явяват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. В случая, същите са свързани с липсата на описание в обстоятелствената им част на конкретните 2 обстоятелства които са довели до осъществяване на описаното в тях възоснова на което е санкциониран жалбоподателя, с оглед установените, както в хода на административнонаказателната преписка, а така и по делото данни и за които практически спор няма. И това е така доколкото същото е релевантно към крайният настъпил резултат, а именно визираното ПТП и преценка за причинно-следствената връзка на същото с него, което се явява от значение както за обективната съставомерност на деянието, а така и за субективната му такава свързана с виновността на лицето. Посоченото обуславя порок на обжалвания акт, неотстраним в хода на контролната дейност, реализирана от въззивната съдебна инстанция, който води до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването на какво конкретно нарушение е обвинено, с оглед на което и да организира адекватно защитата си.

Изложеното представлява тежък порок във формата на акта по чл. 28, ал. 2, т.

5 ЗАНН, и само на това основание влече незаконосъобразност на издаденото НП.

В конкретния случай въззивника е санкциониран от АНО за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Тази разпоредба релевантна към датата на нарушението сочи, че водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а така и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл.

179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП /към дата нарушение/изисква деецът да е причинил ПТП поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение на задълженията си по ал. 1. В случая в НП е посочено че се касае за несъобразена скорост съобразно атмосферните условия, релефа ,условия на видимост, интензивността на движението и др.обстоятелства попречили му да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, без както вече беше посочено да е описано с оглед установената конкретика катастрофиралият преди това на магистралата автомобил и труп на пътното платно към коя от двете такива обективни елемента на нарушението се отнася.

И това е така защото това обстоятелство е от основно значение за настоящия случай свързан с това дали на 01.05.2025 г. Г. е осъществил вмененото му нарушение на ЗДвП и дали вследствие на това е настъпило процесното ПТП.

Събраните в производството пред настоящия съд доказателства не установяват тези обстоятелства по несъмнен начин.В конкретния случай, в качеството си на водач на МПС, жалбоподателят е следвало да вземе предвид всички фактори, влияещи върху пътната обстановка, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

Катастрофирал автомобил и труп на пътното платно на магистралата, при установената пред съда фактическа обстановка, не съставляват предвидимо препятствие за водача на автомобила. Що се касае до това дали същите могат да бъдат отнесени към другата алтернатива, а именно - възникнала опасност на пътя, то релевантен за това е конкретния момент на възникване, определящ се по фактически, а не формални критерий, какъвто подход е приложен от актосъставителя – св.К.. Видно от събраните по делото доказателства, 3 настъпването на описаното в НП ПТП с лекият автомобил управляван от въззивника, е извън чертите на населено място - на магистрала, в тъмната част на денонощието, при къси светлини на неговото МПС и изпреварваното такова, предвид свидетелските показания и съобразно предприетата маневра на изпреварване, което в съвкупност с липсата на точни данни за скоростта на движение на превозното средство, включително и на такава, превишаваща нормативно разрешената, доколкото и св.С. сочи, че се движел с 90 км/ч аргументира извода, че в случая Г. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, респ. касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Безспорно задължение на водача на МПС е да наблюдава непрекъснато пътя и да избере такава скорост на движение, която би му дала възможност да спре в рамките на зоната на видимост от светлината на фаровете, за да може във всички случаи, когато при намалената нощна видимост възникне опасност за движението, да я предотврати. Не се установи по делото избраната от въззвника скорост на управление на автомобила при конкретните пътни и атмосферни условия и предприетото изпреварване да не е "разрешена". При това положение, на преценка подлежи единствено обстоятелството дали избраната от жалбоподателя скорост на движение е била "съобразена" по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, защото е известно, че ако движението с превишена скорост не е в пряка причинна връзка с настъпилите съставомерни вредни последици, но заедно с това е установено, че те не биха настъпили при движение със съобразена скорост, отговорността е именно за нарушаване на правилата за съобразена скорост.

В тази насока от съществено значение е дали Г. е могъл и бил ли е длъжен да види трупа и спрялото на пътното платно МПС в момент, когато би имал техническа възможност да предотврати удара и дали заради несъобразената си скорост сам си е отнел възможността да направи това. По делото както вече се посочи липсва конкретика за скоростта на движение на въззивника, но от свидетелските показания на св.С. е видно, че същият е управлявал влекача при изпреварването му със 90 км/ч, като същата дори да му е позволявала да спре в рамките на видимост, очертани от къси светлини на автомобила, след като в конкретната пътна ситуация, възникналата опасност на пътя не е била предвидима, след като няма допуснати други нарушения на правилата за движение, които да са в причинна връзка с настъпилите съставомерни последици и след като няма недооценени от водача отрицателно действащи на пътната обстановка фактори, които обективно да са могли да бъдат възприети , а опасността се е появила внезапно като спрял на пътното платно на магистралата катастрофирал автомобил и труп, които и при възприемането им от св.С. са довели до навлизане от негова страна в аварийната лента, то не би могло да се вмени на въззивника виновно причиняване на вредоносния резултат. Не може да се изисква от водача на МПС винаги да очаква и предвижда възникване на опасност на пътя и съобразно такива очаквания да избира скоростта си на движение. В конкретния случай неправилно е да се твърди, че скоростта на движение на въззивника не е съобразена по смисъла на закона, с оглед предотвратяване на ПТП. От значение за отговорността на въззвнинка е дали той своевременно е възприел опасността /от момента, когато това е било възможно/ и дали е изпълнил задължението си да намали скоростта или да спре, което е направил, но предвид действията и на другия водач на влекача също предприел намаляне на скоростта, се е стигнло до сблъсък със същия. Ето защо и появата на спряло/катастрафирало ППС на пътното платно на магистралата и труп, в 4 тъмната част на денонощието, а и действията на водача на влекача не са от категорията обстоятелства, които въззивника да е могъл и да е бил длъжен да предвиди, за да избере скоростта си на движение съобразно тях. респ. касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК .