Присъда № 15 от 30.04.2024, Окръжен съд - Плевен

Мотиви към нова Присъда № 15/30.04.2024 г. по ВНЧХД №230/24 Производството е въззивно по реда на глава Двадесет и първа от НПК Срещу Присъда №14/01.02.2024 г. по НЧХД №1610/2023 г. на РС Плевен са постъпили въззивни жалби от двете страни.

Тъжителят А. В. М., конституиран и като граждански ищец, чрез повереника си адв. В. П., се оплаква от допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна квалификация на двете деяние.

Изразява недоволство от това, че в тъжбата били изложени обстоятелства за престъпления по чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 130, ал. 2 НК, а съдът ги е квалифицирал само по чл. 130, ал. 2 НК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно приложил чл. 9, ал. 2 НК, приемайки, че деянието е малозначително. Моли да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение и да му се наложи съответното за това наказание. Обжалва присъдата и в гражданската част, настоявайки за присъждане на пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществените вреди.

В допълнително изложение повереникът адв. П. изразява несъгласие с правните изводи на съда за малозначителност на деянието, което счита, че е в резултат на неправилно интерпретиране на цитираната съдебна практика.

Изтъква, че пострадалият (непълнолетен) не е предизвикал с нищо подсъдимия, а последният му нанесъл множество удари, т.е. не се касае за краткотраен инцидент с еднократен акт. Пострадалият е търсил помощ от родителите си, които са го откарали до Спешна помощ, където е бил посетен и от полицейски служители по повод подадения сигнал за инцидента. От субективна страна счита, че е доказан пряк умисъл, а конкретните подбуди били незачитане на закона и слаби морално-волеви задръжки. Изтъква, че подсъдимият е имал качеството на организатор на спортното събитие и е бил длъжен да следи за реда на провеждането му, а той сам е нарушил този ред.

Обсъдените от съда добри характеристични данни следвало да бъдат обсъдени при определяне на размера на административното наказание по чл. 78а НК.

Относно размера на обезщетението не били съобразени всички обстоятелства в нарушение със задължителните указания на ППВС №4/1968 г. по 1 приложението на чл. 52 ЗЗД. Иска по отношение на обвинението по чл. 130, ал. 2 НК да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде наказан, без да изключва приложението на чл.

78а НК. Относно обвинението по чл. 146 НК иска материалите да бъдат отделени и върнати на районния съд за произнасяне по тази част на тъжбата.

Претендира обезщетението да бъде уважено за сумата над 3000 лв. до целия размер от 5000 лв. Въззивната жалба на подсъдимия счита за неоснователна.

Защитникът на обвиняемия Б. Х. К. - адв. П. П., е останал недоволен от присъдата, защото счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и подсъдимият е следвало да бъде оправдан, а предявения срещу него граждански иск – да бъде отхвърлен. Евентуално развива защитна теза, че подсъдимият е действал в условията на крайна необходимост, за да запази живота и здравето на участниците в състезанието, от което следва, че извършеното от него е обществено полезно, а не деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. И при двата изхода на делото, подсъдимият не следвало да дължи разноски. Отделно от това прави възражения за неправилно приложение на чл.

52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди, позовавайки се на решение на ОС Плевен по ВНЧХД №349/23. Затова иска обжалваната присъда да бъде отменена в атакуваната част.

В допълнителното си изложение изразява несъгласие с кредитирането на свидетелските показания на М. М., Л. Г. и М. Г., защото те са в близки приятелски отношения с тъжителя, но така също оценява същите като взаимно противоречиви относно възприятията им за едни и същи факти. По същата причина счита, че не следва да се кредитират показанията на родителите на тъжителя. Срещу убедителността на показанията им изтъква обстоятелството, че на място е имало осигурена линейка, въпреки което те посетили спешна помощ, където тъжителят отказал да му бъде извършено рентгенографско изследване. Сочи противоречието между показанията на И.

Т. (майка на тъжителя), която заявила, че синът й 2-3 месеца изпитвал притеснение да излиза от дома си, и показанията на свидетеля Г., който заявил, че 2-3 дни след случката е бил на кафе с А.. Бащата св. В. М. заявил, че видял сина си със сцепена устна, което не било установено от други доказателствени източници. Защитата се позовава на свидетелските показания на А. С., Д. Т., Г. С., П. Д., А. Й. и Е. И., които били категорични, че 2 подсъдимият не е нанасял удари на тъжителя, а само го е хванал за раменете и го свалил на земята, за да преустанови рисковото му поведение, което застрашавало сигурността на участниците в състезанието. Оспорва изводите на съда, че медицинското удостоверение, издадено от д-р М., установява нараняванията на тъжителя. В тази връзка се позовава на заключението на същия доктор, което не било прието от съда, а според повторната съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р С., нараняванията на тъжителя не могат да бъдат причинени от тъпоръбести предмети. Позовава се на показанията на св. Д-р Т., който отрекъл, че подписът в представения амбулаторен лист, не е негов. Затова иска подсъдимият да бъде оправдан на основание чл. 304 НПК, защото не е извършил престъплението, а не поради това, че извършеното не е престъпление на основание чл. 9, ал. 2 НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд тъжителят А. М. се явява лично и с повереника си адв. В. П., която поддържа въззивната жалба и направеното искане за допускане до разпит на нов свидетел Н. Е.. След въззивното съдебно следствие поддържа всички оплаквания и искания, направени с въззивната жалба.

Подсъдимият Б. К. не се явява лично в съдебното заседание пред въззивния съд, представлява се от защитника си адв. П., който оспорва оплакването, направено с насрещната въззивна жалба, че тъжителят бил повдигнал обвинения за извършени две престъпления – по чл. 146 НК и по чл.

130, ал. 2 НК, както и искането за отделяне на материали и връщането им на друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по това обвинение. Поддържа оплакването си, че показанията на свидетелите, кредитирани от районния съд, са противоречиви и това противоречение се е задълбочило след разпита на допуснатия от въззивния съд свидетел. Излага същите аргументи, които са подробно обосновани в допълнителното изложение на въззивната жалба.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛЕВЕН, като съобрази оплакванията в жалбата и становищата на страните, и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

С обжалваната Присъда №14/01.02.2024 г. по НЧХД №1610/23 Районен съд Плевен е признал подсъдимия Б. Х. К. за невинен в това на 07.05.2023г. в 3

П., местност „К.“ да е причинил на А. В. М. от П. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК и чл.9 ал.2 от НК го оправдал по обвинението по чл.130 ал.2 от НК.

В гражданската част, която също е обжалвана, подсъдимият е осъден да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на частния тъжител сумата от 3000лв., представляваща размера на причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на повдигнатото с тъжбата обвинение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 5000лв искът е отхвърлен като не основателен.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият Б. Х.

К. е бивш дългогодишен състезател по планинско колоездене, който е участвал в множество държавни и международни първенства. Работи в ******* в Министерството на младежта и спорта, член е на ******* към Българската федерация по колоездене и заместник- председател на Управителния съвет на спортен клуб по колоездене „К. *******“-Плевен.

Подсъдимият заедно със свидетеля А. М. С. (председател на УС на същия спортен клуб по колоездене), организирали състезание по спускане с велосипеди за деца до 18 години на 6.05.2023г. и на 7.05.2023г. в П., местността „К.“, в близост до крепостта „Сторгозия“.

На 07.05.2023 година към 15:00 часа частният тъжител А. В. М. заедно със свидетелите М. А. М., М. П.ов Г. и Л. А. Г. посетили състезанието, което се провеждало в на обособено в гориста местност. Трасето било обособено по цялата му дължина със сигнални ленти.

Частният тъжител М. и свидетелите М., Г. и Г. застанали от едната страна на трасето, по средата на неговата дължина, на място, където имало обособен скок от земна маса, служещ за скокове на състезателите. От другата страна на трасето били застанали лица, ангажирани с провежданото състезание, сред които подсъдимият К., неговият баща и свидетелят Д. Т. Т..

На тези места от двете страни на трасето били застанали и много други зрители, тъй като на това място трасето било много стръмно, песъчливо, със скокове и виражи, и състезателите минавали с много зрелищна скорост.

Частният тъжител М. и свидетелите М., Г. и Г. познавали подсъдимия К.

4 като организатор на състезанието и като треньор на отбора от П..

По време на състезанието подсъдимият К. следял както за безопасността на състезателите, които били деца, така и за безопасността на публиката, найвече да не навлизат зрители в трасето и да не го пресичат.

Частният тъжител М. и свидетелите М., Г. и Г. по време на състезанието многократно избутвали или прескачали ограничителната лента и навлизали на трасето. Подсъдимият К. им направил няколко пъти забележка да не навлизат в трасето, защото това било опасно както за състезателите, така и за тях самите.

Те не се вслушали в отправените забележки от подсъдимия и продължавали да навлизат на трасето. Тогава подсъдимият К. прескочил ограничителната лента, прекосил трасето и тръгнал към частния тъжител А.

М..

През това време частният тъжител М. пиел вода от бутилка.

Подсъдимият К. посегнал към бутилката с вода, стиснал я силно и водата се изплискала от бутилката в лицето на частния тъжител М.. В следващия момент подсъдимият К. хванал частния тъжител М. с двете ръце за раменете и го съборил на земята. Частният тъжител М. паднал на задните си части на земята, а подсъдимият К. продължавал да го държи с двете ръце за рамената и да го натиска към земята, като поставил и дясното си коляно върху гърдите му. Частният тъжител М. се опитал да се освободи от захвата на подсъдимия, но последният с коляно го ударил в лявата скула на лицето. Последвал втори удар от подсъдимия с коляно в лявата част на долната челюст на частния тъжител. Частният тъжител М. се опитал се да се предпази като навел главата си и се превил напред, но усетил болки от удари в областта на корема и гърдите, този път в дясно отново причинени с коляно от подсъдимия.

Намесили се хора от публиката и частният тъжител М. се освободил от захвата на подсъдимия К. и двамата се изправили. Частният тъжител М. бил целият в пепел и се оплакал на свидетелите М., Г. и Г., че го боли лявата скула и дясната част на корема и гърдите.

Състезанието продължавало. Частният тъжител М. бил изплашен, защото се притеснявал, че след финала подсъдимият К. пак ще го нападне.

Поради това частният тъжител М. се обадил на майка си – свидетелката И. В.

Т.. Към 17:00 часа родителите на частния тъжител М. - свидетелите Т. и М., 5 дошли на мястото, където се провеждало състезанието, и частният тъжител им разказал за случилото се, като им посочил подсъдимия К.. Бащата на частния тъжител М. – свидетелят В. С. М., отишъл при К. и го попитал: „Как може голям мъж като теб да бие дете?!” Подсъдимият К. не отрекъл, че е повалил частния тъжител М. на земята, но оправдал поведението си с неспазване на правилата за безопасност от последния.

След това частният тъжител М. заедно с майка си и баща си тръгнали към Спешно приемно отделение на УМБАЛ“Д-р Г. Странски“ - Плевен, за да бъде прегледан поради силните болки, които изпитвал в областта на скулата и челюстта.

Докато чакали в Спешно приемно отделение дошъл полицейски патрул от Първо РУ на МВР-Плевен в състав от свидетелите Е. Г. Р. и Р. И. И..