Решение № 5747 от 25.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5747 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20241100506682 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от „С.Б.“ ЕАД - длъжник по изп. дело № 2024111040552 на ДСИ при СРС, 7 участък, срещу определените от съдебния изпълнител разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по чл.53 от ТДТГПК.

Жалбоподателят счита размера на адвокатското възнаграждение за прекомерен поради липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема от извършени от името на взискателя действия, изчерпващи се с подаване на молба за образуване на делото с посочен изпълнителен способ и последващи уточнения към нея с идентично съдържание. Други изпълнителни действия не са били извършвани, като в срока за доброволно изпълнение длъжникът е превел дължимата сума. По тази причина на взискателя се следват единствено възнаграждение за образуване на делото, а пропорционална такса не трябва да се начислява на основание чл. 53, ал. 2 от ТДТГПК.

Взискателят С.И.Д. счита жалбата за неоснователна, тъй като за вземанията на взискателя били образувани две изпълнителни дела, по първото от които ДСИ е намалил разноските на взискателя до сумата от 200 лева, съответно по процесното дело на взискателя се следвало минимално възнаграждение за воденето му от 672.50лв. Длъжникът дал повод за образуване на изпълнителното производство, като бързото събиране на дължимото се осъществило благодарение на усилията на 1 процесуалния му представител да поиска налагане на запор върху конкретна банкова сметка на длъжника.

В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Съгласно т. 2 от ТР от 10.07.2017 г. по ТД № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че законовият израз „постановление за разноски“ следва да се тълкува като всеки акт на съдебния изпълнител, в който той се произнася по задължението на длъжника за разноски в изпълнението, включително посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски, която покана представлява произнасяне по разноските, които не са установени в изпълнителното основание. Поради изложеното в случая не е необходим изричен отказ на съдебния изпълнител да намали посочените в поканата разноски.

Производството по изп.д. № 2024111040552 на ДСИ при СРС, 7 участък, е образувано по молба от 06.03.2024г. на С.И.Д., чрез упълномощен адв. М.О. - БАК, въз основа изпълнителен лист от 22.02.2024 г., издаден по т.д. № 456/2020 г. по описа на ОС - гр. Бургас, с който „С.Б.“ ЕАД е осъдено да заплати сумата от 6500лв., представляваща разноски в производството. Към молбата е представено адвокатско пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024 г. с уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 1345лв. за представителство на взискателя по изпълнително дело.

В изпълнение дадено от ДСИ разпореждане е образувано и друго изпълнително дело със същите взискател и длъжник, но за събиране на вземане по друг изпълнителен лист, като посоченото адвокатско възнаграждение касае и него. В тази връзка не е спорно, че претендираното по изп.д.№ 2024111040552 възнаграждение като разноски е сумата от 672.50лв.

На 26.03.2024г. длъжникът получил покана за доброволно изпълнение, в която, освен вземанията по изпълнителния лист, са включени и разноски за адвокат на взискателя от 672.50лв., и пропорционална такса по т.53 от ТДТГПК от 648 лв.

В срока за доброволно изпълнение на 08.04.2024г. длъжникът наредил от банковата си сметка в посочената в поканата сметка на съдебния изпълнител сумата от 7214.50лв., покриваща изцяло задълженията му по изпълнителното дело, без това за пропорционална такса /стр. 31/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за основателна.

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200лв. за образуването му и 1/2 част от съответните размери посочени в чл. 7, ал. 2, т. 2 за процесуално представителство по извършване на действия с цел удовлетворяване на 2 парични вземания до 10 000 лв. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство чрез упълномощен адвокат, поради което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално установения размер от 200лв. съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

В молбата за образуване е посочено налагането на запор върху вземанията на длъжника в търговска банка. Доколкото обаче това действие е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то същото не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство, а следва да се счита като единствено такова. От данните по делото е видно, че запор е наложен, но дължимото не е било преведено от третото лицебанката, а чрез плащане от длъжника от сметката му в срока за доброволно изпълнение. Следователно паричната сума не е била събрана принудително. Други изпълнителни способи не са били предприемани и доколкото с плащането е погасено цялото задължение, освен възнаграждението от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, в полза на взискателя не се следва такова и по чл. 10, ал. 1, т. 2 от наредбата.

Жалбата срещу дължимостта на начислената пропорционална такса също се явява основателна. На основание чл. 53, ал. 2 от ТДТГПК тази такса не се дължи ако дължимата сума е погасена в срока за доброволно изпълнение, а също и когато дългът е погасен в резултат от предприет в срока за доброволно изпълнение изпълнителен способ. Настоящият случай е именно такъв, а след като тази такса е предвидена като възнаграждение за съдебния изпълнител за успешно извършените от него изпълнителни действия чак след изтичане на срока по чл. 428 ГПК, съдът следва изцяло да я отмени.

По изложените аргументи обжалваното постановление на съдебния изпълнител за разноските е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като адвокатското възнаграждение на взискателя се намали до сумата 200 лв., дължима за действията по образуване на изпълнителното производство, а пропорционалната такса се отмени изцяло.

Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване действията и актовете му, поради което общият ред за присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „С.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.****, определените с покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 2024111040552 на ДСИ при СРС, 7 участък, разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по чл. 53 от ТДТГПК, като НАМАЛЯВА дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200лв.

ОТМЕНЯ определената в поканата за доброволно изпълнение пропорционална 3 такса по чл. 53 от ТДТГПК в размер на 648лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4