Решение № 261046 от 03.08.2021, Районен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е № 261046 гр. Бургас, 03.08.2021 год.

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, с

Председател: Калин Кунчев при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2915 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД и чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, предя-вени от К.Д.Ч. против Й.В.В..

От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да върне на ищеца сумата от общо 40 000 лв., в това число: 20 000 лв., като получени на неосъщест-вено основание – авансово платена на 29.10.2018г. цена за закупуването на недвижим имот, продажбата на който не се е състояла, и 20 000 лв. – главница по договор за заем от 13.08.2019г. Претендират се законната лихва и направените по делото разноски.

В. оспорва претенцията. Твърди, че по споразумение между страните ище-цът е превеждал по банковата му сметка – на два пъти, суми от по 20 000 лв., а той му е връщал по 19 000 лв. – в брой, задържайки по 1 000 лв. за себе си – възнаграждение за услугата, с оглед уговорката им. Моли да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 29.10.2018г. ищецът е превел по банковата сметка на ответника в ”Обединена българска банка” АД сумата от 20 000 лв., посочвайки като основание за това – ”покуп-ка на недв. имот К.Д.Ч.”.

На 13.08.2019г. му е превел още 20 000 лв. Като основание за транзакцията е по-сочил – ”паричен заем за погасяване на запор”.

Ответникът признава обстоятелството, че е получил горните две суми, но оспор-ва това да е станало на твърдяните от ищеца основания.

Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК и съобразно разпределението на доказателствената тежест между страните, направено по реда на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, в хода на настоя-щото производство ищецът следваше да установи всички обстоятелства, на които осно-вава претенциите си, а именно, че на 29.10.2018г. е платил авансово на ответника сума-та от 20 000 лв. – с оглед сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и наличието на договор за заем от 13.08.2019г. с него – за сума в същия раз-мер.

Той, обаче, не е сторил това – при условията на пълно и главно доказване.

Тук следва да се посочи, че приложените към исковата молба преводни нарежда-ния – в частите им, досежно отразените в тях основания за извършването на двата пре-вода, са частни документи, изходящи от ищцовата страна, и като такива – не се ползват с обвързваща Съда материална доказателствена сила.

По делото не са ангажирани никакви доказателства във връзка с твърденията на ищеца, че преведената от него на 29.10.2018г. по банковата сметка на ответника сума от 20 000 лв. представлява авансова платена цена за закупуване на недвижим имот, а сама по себе си представената снимка на нотариален акт, която Ч. заявява да му е била изпратена от В. по мобилното приложение ”Вайбър”, няма доказателствена стой-ност.

Не са ангажирани и никакви доказателства, че сумата в същия размер, преведена по банкова сметка ***.08.2019г., е дадена в изпълнение на задължението на ищеца по сключен между тях договор за заем.

В съдебната практика се приема, че когато има писмени доказателства за преда-ването на парите, за установяване на основанието за това, свидетелски показания са до-пустими. Действително, както с исковата молба, така и с тази – от 22.10.2020г., Ч. е поискал да бъдат допуснати до разпит двама свидетеля, но без да сочи техните имена и обстоятелствата, чието установяване цели – с оглед преценка допустимостта, относи-мостта и необходимостта от събирането на гласните доказателства, поради което това негово доказателствено искане е било оставено без уважение.

От своя страна, ответникът – при условията на насрещно доказване, е ангажирал гласни доказателства – показанията на свидетелите И. Стоянов и Й.

Янков, кои-то подкрепят твърденията му, че по споразумение между страните ищецът е превеждал по неговата банкова сметка – ***, суми от по 20 000 лв., а той му е връщал по 19 000 лв. в брой, задържайки по 1 000 лв. за себе си – възнаграждение за услугата, с ог-лед уговорката им. Същите, няма основание да не бъдат кредитирани, тъй като са даде-ни под страх от наказателна отговорност, а и кореспондират с приложените към писме-ния отговор разписки за теглене на парични средства от ”Обединена българска банка” АД – от 29.10.2018г. и 13 и 14.08.2019г.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира предявените ис-кове за недоказани и в крайна сметка неоснователни, и като такива – ще ги отхвърли.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 4 500 лв. разнос-ки по делото за платено адвокатско възнаграждение, както и 10 лв. за съдебни удосто-верения. Претендираните 15 лв. държавна такса за частната жалба против определение-то по реда на чл.389 от ГПК не му се следват, тъй като същата като неоснователна е би-ла оставена без уважение от въззивния съд – обезпечителното производство е с относи-телно самостоятелен характер спрямо исковото /по съществото на спора/.

Водим от горното, Съдът

Р Е

Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Д.Ч., ЕГН: **********,***, против Й.В.В., с ЕГН: **********,***, искове за връщане на сумата от об-що 40 000 лв., в това число: 20 000 лв., като получени на неосъществено основание – авансово платена на 29.10.2018г. цена за закупуването на недвижим имот, продажбата на който не се е състояла, и 20 000 лв. – главница по договор за заем от 13.08.2019г., и за заплащане на законната лихва върху нея, считано от 15.06.2020г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА К.Д.Ч. да заплати на Й.В.В. су-мата

4 510 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия: /п/ Калин Кунчев

Вярно с оригинала: З.М