Решение № 3105 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3105 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100501764 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20767/14.11.2025, постановено по гр.д. № 53165/2024 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, е прогласен за нищожен по предявения от Т. М.

М., ЕГН ********** срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г. поради противоречие на закона. С решението е прогласен за нищожен по предявения от Т. М. М., ЕГН **********, срещу ответника Ай Тръст ЕООД, ЕИК 203508899, иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сключените между страните Договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г. поради противоречие на закона. С решението Т. М. М., ЕГН **********, е осъден да заплати да „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, на основание чл. 23 ЗПК сумата от 638,65 лева – чистата стойност на главницата по Договор за потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г., като е отхвърлен искът за горницата над посочената сума до пълния предявен размер 918,26 лева.

Срещу решението в частта, в която е прогласен за нищожен сключеният между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и Т. М. М. договор, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Кредисимо“ ЕАД срещу Т. М. М. иск по чл.23 ЗПК за горницата над 638,65 лв. до 918,26 лв., е постъпила въззивна жалба от „Кредисимо“ ЕАД. В жалбата се поддържа, че процесното 1 решение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че главницата по договора възлиза на 2679,61 лв., а не 2400 лв., както е възприел първоинстанционният съд, като за сумата от 279,61 лв. кредитът представлява стоково финансиране за покупна цена /застрахователна премия/ към трето лице. Поддържа се, че чистата стойност на кредита е 918,26 лв., а не 638,65 лв., както е приел първоинстанционният съд. Моли се отмяна на решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният главен иск да бъде отхвърлен, а предявеният насрещен иск да бъде уважен за пълния предявен размер.

Въззиваемият Т. М. М. оспорва предявения иск. Сочи, че застрахователната премия неправилно е била калкулирана в главницата по кредита, поради което и ГПР е бил неправилно изчислен. Поддържа се, че начислената застраховка представлява разход по кредита, който обаче не е бил сключен в посочения ГПР, поради което и договорът за кредит е нищожен.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Не е спорно по делото, че ищецът е сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г. за сумата от 2400 лв., както и размер на застрахователната премия в размер от 279,61 лв., която ищецът следва да върне на 24 месечни вноски при договорена 2 възнаградителна лихва от 40 % и годишен процент н разходите 48,21 %. В чл.

4, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да предостави на Кредисимо банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице – поръчител, в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата на предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението. От приетия във въззивното производство Договор за предоставяне на поръчителство от 04.01.2024 г. се установява, че ответникът „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който и съгласно условията на договора за потребителски кредит поръчителят ще отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнение на всички задължения на ищцата, произтичащи от договора за потребителски кредит или възникнали в резултат от неговото неизпълнение. Според чл. 8, ал. 1 от договора, потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно приложение № 1. В приложение № 1 е посочено, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 2679,61 лв., платимо на 24 месечни вноски . В чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора е предвидено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по следните начини: по банкова сметка на поръчителя /която не е посочена в договора и приложението към него/; или по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД с посочен номер или по начините, установени в договора за потребителски кредит, за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Посочено е, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на поръчителя за плащане на възнаграждение по този договор съгласно ал. 4, т. 2 и всички други вземания на поръчителя по този договор. В случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

Сключеният между страните договор за кредит е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на 3 стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и спазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,21 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От служебно извършена справка в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. От клаузите в договора за 4 потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на такова обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му.

Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал.