Решение № 1948 от 26.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1948 гр. Б., 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. ****, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120105086 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от ”Топлофикация – София” ЕАД, гр.София, срещу И. Р. П. от гр. Б..

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 3339/2023г. на РС Б.. По него е била издадена такава за сумата 1 880.80 лв., представляваща неплатена цена на доставена и потребена топлинна енергия за обект на потребление с абонатен № 194927, находящ се на адрес: град С. ***** през периода месец май 2019г. – месец април 2021г., и 382.03 лв. – мораторна лихва върху нея, дължима за времето от 15.09.2020г. до 11.11.2022г., и сумата 39.49 лв. – не-платена цена за дялово разпределение през периода от месец октомври 2019г . до месец април 2021г. и 8.65 лв. – мораторна лихва върху нея, дължима за времето от 01.12.2019г. до 11.11. 2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 30.11.2022г. до изплаща-не на задължението, както и за деловодните разноски – 96.22 лв. Твърди също, че след като е получил препис от Заповедта, ответникът е подал възражение – по чл.414 от ГПК. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на П., че същият дължи тези суми.

Претендира направените разноски.

Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че до ********. топлоснабденият имот е обитаван от лицето Л. В. Р., негов ползвател, и той, като собстве-ник, не дължи съответните суми за топлинна енергия и дялово разпределение, както и лихви, а за времето след тази дата няма начислени такива. Иска от Съда да отхвърли претенциите.

Третото лице помагач на страната на ищеца “Холидей и Райзен“ ЕООД не взема становище по исковете.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

1

По заявление на ”Топлофикация – София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против П. за исковите суми по ч. гр. дело № 3339/2023г. на РС С. **** , приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение.

Това обуславя и наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявените установителни искове.

”Топлофикация – София” ЕАД е доставчик на топлинна енергия и претендира от ответника, като потребител, в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция на дружеството, на адрес: град С. ******, плащането на исковите суми.

Третото лице помагач на страната на ищеца, в качеството си на търговец по смисъла на чл.139 от ЗЕ, е извършвало отчитане и дялово разпределение на топлоенергията за обекта.

Страните не спорят досежно количеството, доставена и потребена за процесния период в имота топлинна енергия, поради което не е било допуснато извършване на СТЕ по делото, а от заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че задълженията за цената й, дяловото разпределение и мораторните лихви, са в размер на исковите суми.

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 102 от 25.09.

2007г., том V, рег.№ 20027, дело № 840/2007г. на нотариус Ц. С., по силата на който лицето Л. В. Р. е прехвърлило собствеността върху топлоснаб-дения имот на отвветника – негов племеник, като си е запазило правото за пожизненото му и безвъзмездно ползване.

Дарителят е починал на ********. – видно от представеното с писмения отговор препис-извлечение от Акт за смърт № ****/****.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, които се одобряват от ДКЕВР и се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като из-ричното им писмено приемане не е необходимо.

В чл.153, ал.1, вр. и с ал.6 от ЗЕ, е предвидено, че собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в сграда – ЕС, присъединени към абонатна станция или към ней-но самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на доставената такава, като тези от тях, които прекратят топлоподаването към отопли-телните тела в имотите си, остават такива – за топлинната енергия, отдадена от сградната ин-сталация и от отоплителните тела в общите части.

Тук следва да се има предвид, че при учредено вещно право на ползване неговият носи-тел – титуляр, ползва вещта и извлича ползите от нея, като на основание чл.57, ал.1 от ЗС той е длъжен да плаща разноските, свързани с това. Заплащането на доставената в топлоснабде-ния имот топлинна енергия представлява разход, произтичащ от ползването му.

Собствени-кът притежава само т. нар. ”гола собственост” и докато съществува учреденото ограничено вещно право на ползване, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. Ето защо, при наличие на такова по отношение на топлофициран имот, разноските за ползването му, включително и за консумираната топлинна енергия, са в тежест на вещния ползвател.

При това положение, следва да се приеме, че за периода от месец май 2019г. до 23.12.

2020г. договорно отношение по повод доставката на топлинна енергия в процесното жилище е съществувало между ищеца и носителя на ограниченото вещно право на ползване – Л. В. Р.

., чиито наследници, на основание чл.60, ал.1 от ЗН, отговарят за задъл-женията. Не се твърди, а и не се установява по делото, П. да има такова качество. Следова-телно ответникът не разполага с пасивна материалноправна легитимация по предявените сре-щу него установителни искове за това време. Впрочем от приобщения по делото доказателст-вен 2 материал е видно и че за процесния период титуляр на партидата с абонатен № 194927 в ищцовото дружество е бил именно Р., на чието име са издавани и данъчните фактури за исковите суми.

След смъртта на вещния ползвател, считано от ****.2020г., договорното правоотношение с ответника е възникнало от установеното му качество на собственик на апартамента – в сградата на етажната собственост и при събрани доказателства, че в процесния период ищцо-вото дружество е подавало в нея топлоенергия за битови нужди.

Претенциите за времето от ****.2020г. до 30.04.2021г. се явяват доказани по своето основание.

Тъй като по делото няма данни какви са стойността на доставената топлинна енергия и цената за дялово разпределение за горния период, същите, съобразно разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да се определят пропорционално – на броя дни, от начислените за времето от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. такива. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че сумите съответно са 95.65 лв. и 10.39 лв. За разликите над тях – до пълните предявени раз-мери от 1 880.80 лв. и 39.49 лв., включително и за периода от 01.05.2019г. до ********., ус-тановителните искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.

Върху главниците се дължи законната лихва, считано от 30.11.2022г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното им изплащане, както и обезщетения за забавено плащане, съответно: 11.24 лв. – за периода 15.09.2021г. – 11.11.2022г. и 1.64 лв. за времето от 01.02.2021г. до 11.11.2022г., като за разли-ките над тези суми, до пълните предявени размери – от 382.03 лв. и 8.65 лв., претенциите по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да се отхвърлят, като неоснователни.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете – общо 5.89 лв. за ДТ и 15.44 лв. за възнаграждение на вещото лице, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 7.72 лв.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Р. П., от гр.Б., ***, ЕГН:

**********, че същият дължи н а ”Топлофикация – София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, седалище и адрес на управление: гр.С. ****, сумите: 95.65 лв., представляваща неплатена стойност на доставена и потребена топ -линна енергия за обект на потребление с абонатен № 194927, находящ се на адрес: гр.С. ***** за периода ****. 2020г. – 30.04.2021г., и 11.24 лв. – обезщетение за забавеното й плащане за времето от 15.09. 2021г. до 11.11.2022г.; сумата 10.39 лв. – неплатена цена за дялово разпределение за периода ****.2020г. – 30.04.2021г. и 1.64 лв. – мораторна лихва върху нея за времето от 01.02.2021г. до 11.11.2022г., и законната лихва върху двете главници, считано от 30.11.2022г. до оконча-телното плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3339/2023г. на РС С.

****, като за разликите до пълните им предявени размери, съответно: 1 880.80 лв., 382.03 лв., 39.49 лв. и 8.65 лв., включително и за периода от 01.05.2019г. до 23. 12.2020г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.

ОСЪЖДА И. Р. П. да заплати на ”Топлофикация – София” ЕАД напра-вените в заповедното и настоящото производства разноски – 21.33 лв. за ДТ и ССЕ, и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 7.72 лв.

Решението е постановено при участието на “Холидей и Райзен“ ЕООД – гр.София, 3 като трето лице помагач на страната на ”Топлофикация – София” ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Б. – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – С. ****: _______________________

4