Решение № 68 от 29.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Велико Търново , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ПЛАМЕН ПОПОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Цветан Ангелов Маринов (АП-Велико Търново) като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214000600094 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от адв.А.К., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия ЕЛ. АЛБ. М., против присъда № 260001 от 08.01.2021год., постановена по НОХД № 786/2019год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен.

С присъдата Плевенският окръжен съд направил следното:

Признал подсъдимия ЕЛ. АЛБ. М. за виновен в това че:

1.На 24.02.2018год., около 01,00 часа след полунощ, влязъл в чуждо жилище, находящо се в с.Еница, на *******, обитавано от Н.А., като деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл.170 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода.

1

2.На 24.02.2018год. в с.Еница, обл.Плевен, отвлякъл Н. КР. АТ. от същото село, непълнолетна на 17год., родена на 03.05.2020год., поради което и на основание чл.142 ал.2 т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.54 от НК го осъдил на тринадесет години лишаване от свобода.

3.На 24.02.2028год. в с.Бреница, обл.Плевен, в съучастие като извършител с Б. АЛБ. ТР., ИЛ. В. АНГ. и ПР. АЛБ. ТР., се съвупил с ненавършилата осемнадесет години Н. КР. АТ., на 17 години, от с.Еница, обл.Плевен, без нейно съгласие, като употребил за това сила и заплашване, като деянието е извършено от повече от две лица и е последвал опит за самоубийство, поради което и на основание чл.152 ал.3 т.1 и т.3 вр. с ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.54 от НК го осъдил на тринадесет години лишаване от свобода.

На основание чл.23 от НК наложил на подсъдимия Е.М. общо наказание тринадесет години лишаване от свобода , което да изтърпи при първоначален строаг режим.

На основание чл.24 от НК увеличил определеното общо наказание тринадесет години лишаване от свобода с пет години и постановил да изтърпи увеличеното общо наказание- осемнадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

На основание чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието осем месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия ЕЛ. АЛБ. М. с протоколно определение № 174/11.09.2017год. по ЧНД № 181/2027год. по описа на РС-Кнежа, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Приспаднал на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК времето, през което ЕЛ. АЛБ. М. е бил задържан, считано от 25.02.2018год. до 14.12.2018год.

Признал подсъдимия Б. АЛБ. ТР. за виновен в това, че на 24.02.2028год. в с.Бреница, обл.Плевен, в съучастие като извършител с ЕЛ.

АЛБ. М., ИЛ. В. АНГ. и ПР. АЛБ. ТР., се съвупил с ненавършилата осемнадесет години Н. КР. АТ., на 17 години, от с.Еница, обл.Плевен, без нейно съгласие, като употребил за това сила и заплашване, като деянието е извършено от повече от две лица и е последвал опит за самоубийство, поради което и на основание чл.152 ал.3 т.1 и т.3 вр. с ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.54 2 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от пет години.

Признал подсъдимия ПР. АЛБ. ТР. за виновен в това, че 24.02.2028год. в с.Бреница, обл.Плевен, като непълнолетен /тненавършил 16 години/, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с ЕЛ. АЛБ. М., Б. А. Т. и ИЛ. В. АНГ., се съвупил с ненавършилата осемнадесет години Н. КР. АТ., на 17 години, от с.Еница, обл.Плевен, без нейно съгласие, като употребил за това сила и заплашване, като деянието е извършено от повече от две лица и е последвал опит за самоубийство, поради което и на основание чл.152 ал.3 т.1 и т.3 вр. с ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.63 ал.1 т.2 вр. с чл.54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл.69 ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

Признал подсъдимия ИЛ. В. АНГ. за виновен в това, че че 24.02.2028год. в с.Бреница, обл.Плевен, като непълнолетен /тненавършил 16 години/, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с ЕЛ. АЛБ. М., Б. АЛБ.

ТР. и ПР. АЛБ. ТР., се съвупил с ненавършилата осемнадесет години Н. КР.

АТ., на 17 години, от с.Еница, обл.Плевен, без нейно съгласие, като употребил за това сила и заплашване, като деянието е извършено от повече от две лица и е последвал опит за самоубийство, поради което и на основание чл.152 ал.3 т.1 и т.3 вр. с ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.63 ал.1 т.2 вр. с чл.54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл.69 ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства и осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски, включително и разноските на частния обвинител Н. КР. АТ..

С въззивната жалба на адв.А.К., подадена в качеството му на служебен защитник на подсъдимия ЕЛ. АЛБ. М., е заявено оплакване, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно 3 несправедливо.

Твърди се, че в хода на съдебното производство не са събрани достатъчно доказателства, които да индицират за наличието на осъществени от страна на подсъдимия М. състави на престъпления по повдигнатите му обвинение.

На следващо място се твърди, че при определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно- младата възраст на подсъдимия М., спомагането му за разкриване на обективната истина, отдалеченият период от време от момента на извършване на деянието, тежкото му семейно и материално положение, самокритичност към извършеното деяние и ново положително отношение към обществените интереси.

Излага се, че съдът не е съобразил в достатъчна степен и обстоятелството, че причина за извършване на престъплението е ниската правна култура и образование на подсъдимия, които водят до неосъзнаване от негова страна на тежестта на извършеното престъпление и неговата обществена опасност.

Настоява се, че в конкретния случай наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като очевидно не съотвества на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК.

Иска зе въззивният съд да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия Е.М. или да измени присъдата, като намали наложеното наказание.

В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура-В.Търново изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба и моли въззивният съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Частния обвинител Н. КР. АТ. и повереника й адв.И.В. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и молят въззивния съд да потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна, а наложеното 4 наказание справедливо.

Подсъдимият ЕЛ. АЛБ. М. и упълномощения му във въззивната инстанция защитник- адв.М.В. от АК-Велико Търново поддържат подадената въззивна жалба.

Адв.М.В. допълва оплакванията направени с въззивната жалба, като излага съображения, че след отказа на упълномощените от подсъдимия Е.М. защитници, назначения му резервен защитник е осъществил защитата му в рамките на 15 реда, без да каже нищо по фактите. Излага се, че първоинстанционният съд е пропуснал да включи в доказателствената съвкупност и да прочете на основание чл.283 от НПК показанията дадени в досъдебното производство от свидетелите А. Т.а и И. В., а въпреки задължението на съда по чл.305 ал.3 от НПК, показанията на Т.а, И. В. и С.А., на П., въобще липсват в мотивите. Излагат се съображения за недостатъци в оценъчната и аналитична дейност на първоинстанционния съд, относно доказателствата, въз основа на които са приети за установени фактическите положения и са изведени правните изводи на съда и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се въззивния съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или алтернативно да оправдае подсъдимия Е.М. по обвиненията по чл.170 от НК и по чл.142 от НК, а по отношение на обвинението по чл.152 от НК да бъде оправдан относно квалифициращото обстоятелство, че след деянието е последвал опит за самоубийство на пострадалата и наказанието да бъде намалено, като се отмени приложение на чл.24 от НК.

Подсъдимите Б. АЛБ. ТР., ПР. АЛБ. ТР. и ИЛ. В. АНГ. и защитниците им не са обжалвали присъдата и тези подсъдими не са се присъединили към жалбата на подсъдимия ЕЛ. АЛБ. М. по реда на чл.320 ал.6 от НПК.

Подсъдимият Б. АЛБ. ТР. и защитника му адв.Д.П. молят въззивния съд да потвърди присъдата по отношение на подсъдимия Б. АЛБ. ТР..

Подсъдимият ПР. АЛБ. ТР. и защитника му адв. Р.Л. молят въззивния съд да потвърди присъдата по отношение на подсъдимия ПР. АЛБ.

ТР..

5

Адв.Ю.М.- защитник на подсъдимия ИЛ. В. АНГ., моли въззивния съд да потвърди присъдата по отношение на подсъдимия ИЛ. В. АНГ..

Подсъдимият ИЛ. В. АНГ. е редовно призован за заседанието във въззивната инстанция на 14.06.2021год., но не се е явил без да посочи уважителна причина, поради което делото е разгледано в отсъствието му при условията на чл.329 ал.2 вр. с 269 ал.3 т.3 от НПК.

В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Елеонор Арбертов М. изразява съжаление за стореното, моли да получи справедлива присъда, да бъде оневинен по тези две обвинения и да бъде намалено наказанието или да бъде върнато делото за ново разглеждане.

В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Б.

АЛБ. ТР. иска въззивният съд да потвърди присъдата.

В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият ПР.

АЛБ. ТР. иска въззивният съд да потвърди присъдата.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във въззивната жалба, доводите на страните изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на първонстанционната присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което притежава активна процесуална легитимация, съдържанието й отговаря на изискванията на закона и е допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна, досежно наведеното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в първата инстанция, но по съображения различни от изложените в нея и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия Е.М..

При извършената служебна проверка въззивният съд канстатира, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, които са довели до ограничаване на процесуалните права на всички страни и нарушаване правото на защита на подсъдимите.

6

В първата инстанция производството е протекло по реда на диференцираната процедура на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК.

Първоинстанционният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила както при предварителното изслушване на страните, така и при проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.373 ал.1 от НПК, а при постановяване на присъдата е ползвал доказателства, които не са били събрани и приобщени в съдебната фаза по надлежния процесуален ред.

Съгласно разпоредбата на чл.371 т.1 от НПК, подсъдимият и неговия защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някой свидетели или вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.