Решение № 385 от 07.11.2023, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Враца, 07.11.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 09.10.2023г. /девети октомври, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ при секретаря Даниела МОНОВА, без участие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 423 по описа на АдмС – Враца за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 38 ал. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Делото е образувано въз основа на ЖАЛБА на Н.Л.Х. и Л.Х. ***, чрез * К.Т. ***, против Решение № ППН-01-441/2022г. от 09.05.2023г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ - гр. София.

В жалбата се излагат съображения, че решението е постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила, не-законосъобразност от гледна точка на материалния закон и несъответствие с целта на закона. На първо място се излагат доводи, че в обхвата на камерата не попадат имотите на двамата жалбоподатели пред КЗЛД и това изключва тяхната активна процесуална легитимация, което е съществено нарушение по смисъла на чл.146 т.3 от АПК. Твърди се, че е налице законен интерес на администратора от видеонаблюдението, ограничено единствено до пространството пред входа на дома му, който законен интерес е действителен и непосредствен, а не теоретичен или предполагаем. Налице е реална и опасна ситуация за защита на здравето и неприкосновеността, обуславя видеонаблюдението, поради причинена в миналото вреда и възникнал сериозен инцидент. Непосредствен обект на наблюдението не са жилищата на жалбоподателите пред КЗЛД, а входа на администратора. Сочи се, че решението е в противоречие с установената практика на самата КЗЛД и практика на ВАС, като се излагат примери и се цитира практика.Твърди се наличие на хипотезата на чл.6 §1 б.“в“ и хип. Първа от б.“г“ от Регламент /ЕО/ 2016/679. Прави се искане за отмяна изцяло на решението на КЗЛД, като неправилно и незаконосъобразно. Пред съда жалбата се поддържа от жалбоподателя Л.М. и от пълномощника – * Т.. Претендират се разноски.

Ответникът по оспорването КЗЛД-София, в Писмено становище, чрез процесуалния си представител К.П., оспорва жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена. Сочи се, че оспорения акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон, адресатите са определени правилно и жалбата на засегнатите лица законосъобразно е приета за основателна.

Излагат се подробни и аргументирани съображения за неоснователност на жалбата.

Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни М.Г.А. и В.Ц.В. не са ангажирали становище по основателността на жалбата.

Приложена е административната преписка. В с.з. от пълномощника на жалбоподателите се представиха допълнителни писмени доказателства в подкрепа на жалбата.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка, представените пред съда и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че жалбоподателите - Н.Л.Х. и Л.Х.М. и заинтересованите лица - М.Г.А. и В.Ц.В. живеят и притежават имоти – жилищни сгради с парцели на една улица - ***. Н.Х. е * на Л.М. и живеят на * в съседство с къща с магазин на М.А. на № 6, а В.В. е срещу техните имоти на *.

Не е спорно и обстоятелството, че на 24.06.2022г. е монтирана камера за видео-наблюдение на жилищната сграда на Н.Х. и Л.М., откъм улицата на фасадата.

Спорно е обстоятелството видеонаблюдението нарушава ли личната неприкосновеност на заинтересованите лица М.А. и В.В. или е налице законен интерес на администратора от видеонаблюдението ограничено единствено до пространството пред входа на дома му и в обхвата на камерата не попадат имотите на А. и В..

КЗЛД е била сезирана с Жалба вх. №

ППН-01-441/11.07.2022г. /на л.19 от делото/ от М.А. и Жалба вх. № ППН-01-448/13.07.2022г. /л.20/ от В.В..

В жалбите са изложени идентични твърдения за неправомерно обработване на личните им данни от Н.Х., в хипотезата на осъществено видеонаблюдение посредством камера монтирана на фасадата на жилищната сграда, находяща се на адрес ***.

Посочено е, че камерата е монтирана на 24.06.2022г. и в обхвата й попадат входа на имотите им, търговския обект на А. и обществени места – прилежаща улица и тротоари. Молят комисията за проверка на случая, премахване на камерата и преустановяване на видеонаблюдението, което твърдят, че се осъществява против волята им и в нарушение на личната им неприкосновеност. Към жалбата на А. са приложени две изображения на камерата /л.18 и л.19-гръб/. От страна на А. са подадени и три допълнителни сведения /л.21, л.30 и л.35/, като две от тях с подписка на граждани и всички с изображения с фасадата на къщата с камерата, както и с граждани /л.22-24, л.31-34, л.36-40/.

Жалбоподателят по настоящето дело Н.Х. е уведомен за жалбите на А. и В., с писмо с изх. номер от 20.09.2022г./л.25/, получено от Л.Х. на 26.09.2022г./л.26/.

Уведомен е с писмото за образуваното административно производство, като му е предоставена възможност да изрази становище в 7-дневен срок, но писмено становище от същия не е ангажирано. Депозирано е пред КЗЛД „писмено опровержение“ /л.27-29/ от Л.М., който е посочил, че е * на Н.Х. и потвърждава, че на 24.06.2022г. е монтирана камера на адреса, който обитава със * си. Твърди, че в обхвата на видеонаблюдението е само техния имот и движима и недвижима собственост, не се наблюдават чужди имоти, а причина за монтиране на камерата са посегателства срещу него в собствения му имот, поради подадени сигнали свързани с работата на стопанисвания от А. търговски обект – хранителен магазин, силна музика и продажба на алкохол.

От служители на КЗЛД е извършена проверка на 03.11.2022г. на място, като е съставен Констативен Протокол /43-44/ с приложени изображения на улицата с имотите на лицата и камерата /л.44гръб-51/.

Проверката е извършена в присъствието на Н.Х. и Л.М.. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт № ППН-02-610/14.11.2022г. /л.41-42/. Установено е мястото на монтиране на камерата, кога и от кой е монтирана, нейния модел, капацитет и обхват. Проверката е извършена по заповед на Председателя на КЗЛД /л.42гръб/ и връчена на Х. и М..

С решение по протокол № 44 от

30.11.2022 г. на свое заседание КЗЛД е приела за допустими подадените жалби от А. и В., конституирани са страните в административното производство и е насрочено открито заседание на Комисията за разглеждане на жалбата по същество. За ответни страни са конституирани Н.Х. и Л.М..

Уведомени са страните с писмо с разяснения, уведомление за насроченото заседание и копие от Констативния акт със заличени ЕГН, както и съответно преписи от жалбите и от опровержението /л.52-57/.

Изпратено е писмо от КЗЛД за изискане на справка от ПУ-Роман /л.58-59/, като е последвал отговор /л.60/.

Подадено е възражение от А. срещу

„опровержението“ /л.62/ с приложена Колективна Жалба /л.65-66/ и изображения на камерата /л.67-69/, както и становище на КЗЛД по друг случай /л.70-71/.

Изпратени са от КЗЛД и писма до РП-Враца /л.72-73/ с постъпил отговор /л.77-79/ и до Х. и М. /л.74/. Постъпило е възражение и от В. /л.75/. От М. до КЗЛД е изпратено писмо /л.76/ с приложен диск /л.100/. От А. е изискан записа от диска /л.83/, който й е предоставен /л.84-85/.

На 15.03.2023г. КЗЛД е провела заседание, в което е разгледала жалбите в състав от четирима членове /л.95-99/.

Присъствали са А. и В.. Х. и М. не са се явили редовно уведомени. Взето е единодушно решение, обективирано в Протокол № 8/15.03.2023г. за обявяване на жалбата за основателна. На основание чл.58 § 2 б.“г“ за нарушение на чл.5 § 1 б.“а“ и „в“ от регламент /ЕО/ 20156/679 е издадено разпореждане на админи-стратора да преустанови видеонаблюдението и демонтира камерата.

С Решение № ППН-01-441/2022г. от

09.05.2023г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ - гр. София /л.12-17/ е прието, че в обхвата на видео-наблюдението попадат обществени места и чужди имоти и осъществяван аудиозапис е в нарушение на разпоредбите на ОРЗД /Регламент /ЕС/ 20168679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободно движение на такива данни/ и в частност чл.5 § 1 б.“а“ и „в“ от ОРЗД. На основание чл.38 ал.3 от ЗЗЛД, КЗЛД е обявила жалбите на А. и В. за основателни. На основание чл.58 § 2 б.“г“ за нарушение на чл.5 § 1 б.“а“ и „в“ от регламент /ЕО/ 20156/679 е издадено разпореждане на Н.Х. и Л.М. да преустановят видеонаблюдението и демонтират камерата, със срок на изпълнение – десетдневен от влизане в сила на решението, след което да уведомят комисията за изпълнението, като предоставят съответните доказателства.

Решението е връчено на В. на 22.05.2023г.

/л.86-87/, а на Н.Х. и Л.М. на 17.05.2023г. /л.88-89/. От М. е последвало „опровержение“ /л.90/. Жалбата на Н.Х. и Л.М. срещу решението на КЗЛД /л.5-10/ е подадена чрез КЗЛД и заведена с вх. номер от 31.05.2023г.

Жалбата е ДОПУСТИМА за разглеждане, като подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, предвид изричната разпоредба на чл. 38 ал. 7 от ЗЗЛД, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок, пред местно компетентния съд, от лица с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването, в качеството на адресати на акта, засягащ неблагоприятни техни права и законни интереси.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението е издадено от компетентния колективен специализиран административен орган - КЗЛД, разполагащ с правомощие съгласно чл.38 ал.3 от ЗЗЛД при допусната жалба на засегнато лице да се произнесе с решение, като може да приложи мерките по чл.58 пар.2 б.“а-з“ и „й“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 или по чл.80 ал.1 т.3,4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент /ЕС/ 20168/679, както и по глава девета. Спазено е и изискването на чл.9 ал.3 от ЗЗЛД, като решението е взето с мнозинство от 4/5 от общия брой на членовете на комисията, които заедно с председателя са петима.

Няма нарушение на чл.146 т.1 от АПК.

Съдът намира, че е спазена законоустановената форма на атакувания административен акт, който съдържа изискуемите реквизити. В решението са посочени фактическите и правни основания за постановяването му, отразени са направените от участниците в процеса възражения, налице е диспозитивна част, в която се установява основателността на подадената против настоящия жалбоподател Н.Х. жалби и е разпоредено преустановяване на видеонаблюдението и демонтиране на камерата, От формална страна издателят сочи проявлението на конкретни факти, на които се дава и опреде-лена правна обосновка. В тази насока съдът констатира, че в обстоятелст-вената част на решението са възпроизведени констатираните от колективния орган факти, въз основа на които е направен извод за наличие на намеса в личния живот на субекти на данни. Решението е подписано от всички членове на колективния орган, участвали в производството по установяване на тази намеса, с означаване на заеманата длъжност – председател и трима членове. С оглед изложеното съдът приема, че не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Административният акт е постановен и при спазване на администра-тивно-производствените правила, установени с разпоредбите на чл. 38 и сл. от ЗЗЛД. Настоящият жалбоподател Н.Х. е уведомен за административното производство, той и неговия баща Л.М. са се запознали с всички събрани доказателства и им е била дадена възможност да направят опровержение и да представят свои доказателства, които да се обсъдят при вземането на решението на комисията. Няма допуснато нарушение по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК.

Разпечатката съдържа 45 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94df93d4-d037-47a5-ad10-60a4358c868b