Решение № 348 от 07.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000240 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл.294 ГПК.

С Решение № 50019/20.03.2023 г. по т.д. № 66/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. е обезсилено Решение № 418/07.07.2021 г., постановено по в.т. д. № 2434/2020 г. на Апелативен съд София и делото е върнато на настоящия съд със задължителни указания по приложението на процесуалния закон, в нормите му на чл.269 ГПК, и чл.236, ал.2, във вр. с чл.273 с.к., както и на материалния закон, в нормите му на чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.280 и сл. ЗЗД и чл.59 ЗЗД.

При съобразяване на дадените с отменителното решение указания във връзка с нормата на чл.294 ГПК, решаващият състав приема следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни жалби - насочени съответно срещу отхвърлителната и уважителната части на Решение № 87/24.12.2019 г., постановено по т.д. № 65/2018 г. по описа на ОС Кюстендил.

Въззивната жалба на „Рила ферм“ЕООД, чрез представляващия управител И. И. е насочена против отхвърлителната част от първоинстанционното решение, с която предявеният от този въззивник против РПК“Рила“ гр.Рила иск за заплащане на дължими лихви за забава за периоди, предхождащи датата 23.06.2018 г. и за разликата над 438,25 лв. до претендираната сума от 20 419 лв. е отхвърлен, като неоснователен.

Макар в обстоятелствената част на тази въззивна жалба да се сочи, че решението на ОС Кюстендил се обжалва изцяло, като неправилно, предвид наведените оплаквания за посочената неправилност, както и формулираното искане към въззивната инстанция следва да се приеме, че предметът на исканата въззивна проверка се изчерпва с извършване на такава по отношение именно на посочената му отхвърлителна част.

Поддържа се в жалбата, че с обжалваното решение съдът правилно е установил релевантните за предмета на производството факти, вкл. в частта, касаещи отношенията между страните по повод договора за строителство от 08.07.2013 г. и анексите към него, 1 договора за упражняването на строителен надзор в строителството от 12.07.2013 г. и упълномощаването на управителя на „Рила ферм“ЕООД от председателя на РПК „Рила“ да го представлява пред компетентните органи във връзка с реализирането на Разрешение за строеж № 31/26.02.2012 г. на Община Рила, след което е извел и правилни правни изводи досежно основателността на предявения главен иск за заплащане на претендираните суми като главници по предявените искове, но неправилно е определил размера на предявения акцесорен иск за заплащане на претендираната като обезщетение за забава законна лихва, приемайки неточно моментът, от който тя се дължи, поради изпадането на длъжника в забава.

Неправилно било прието, че последното е станало, считано от 23.06.2018 г. - т.е. 7дневния срок след връчването на нотариалната покана, защото по делото имало налични данни относно уведомяването на ответника за размера на заплатените от ищеца-въззивник суми в полза на трети лица и покани за заплащането им /конкретно се сочат доказателствата, установяващи тези твърдения/.

Посочените оплаквания следва да се квалифицират като такива за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила /едностранчива и превратна преценка на ангажираните доказателства/, както и за необоснованост, а във връзка с тях се иска частичната му отмяна и по същество уважаване в пълен размер на предявения иск за заплащане на лихва за забава върху паричното вземане по главницата в размер на 46 403 лв., която лихва е в размер на 20 419,30 лв. и за периодите от плащането на отделните фактури и приходна квитанция до 27.07.2018 г. - датата на предявяване на иска, както и законна лихва от завеждането на иска до окончателното заплащане.

Този въззивник не е формулирал искане за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

В отговора по въззивната му жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи за неправилност на обжалваната част от решението на ОС Кюстендил.

Въззивната жалба на РПК“Рила“, гр.Кюстендил, чрез адв.Е. от АК Благоевград, е насочена против частта от първоинстанционното решение, с която са уважени предявените от „Рила ферм“ЕООД против РПК“Рила“ осъдителни искове за заплащане на следните суми:

1/46 403 лв., от които 46 203, представляващи заплатени от „Рила ферм“ООД в полза на трепи лица възнаграждения по сключени договори от името на РПК“Рила“, съгласно пълномощно от 28.06.2013 г., в т.ч. 44 163 лв. като сбор на заплатени от „Рила ферм“ЕООД в полза на „М-стронг“ЕООД възнаграждения за изпълнени строително-монтажни работи по договор за строителство от 08.07.2013 г., за които са издадени фактури с № 0000000178/31.07.2013 г., № 0000000199/28.02.2014 г., № 0000000208/24.03.2014 г. и № 0000000209/01.04.2014 г., и 2 040 лв., заплатени от „Рила ферм“ЕООД в полза на „Интконс“ЕООД възнаграждения за упражняване на строителен надзор по договор от 12.07.2013 г., по фактури с №№ 0000000099/23.08.2013 г. и 0000000116/19.12.2013 г., във връзка с осъществени дейности в обект, собственост на РПК „Рила“, представляващ втори етаж от двуетажна търговска сграда, построена в УПИ * кв.* по плана на гр.Рила, обл.Кюстендил, находящ се на ул.„Св.Иван Рилски“ № 1, както и 200 лева, представляващи административна такса, заплатена от „Рила ферм“ЕООД, като пълномощник на кооперацията в полза на Община Рила за регистриране на обекта и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация за същия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 438,25 лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от 46 403 лева за периода от 23.06.2018 г. до 26.07.2018 г.

Поддържа се, че в посочената му обжалвана част първоинстанционното решение било неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, във връзка с които е поискано обезсилването му, а в условието на евентуалност - неговата отмяна.

Решението било постановено в нарушение на чл.6, ал.2 ГПК, т.к. в нарушение на диспозитивното начало ОС Кюстендил се произнесъл относно съществуването на право, което не било въведено от ищеца като предмет на делото - по иск с правно основание чл.79, 2 ал.1 ЗЗД, а не както сочела претенцията - по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Така решението било недопустимо и подлежало на обезсилване.

В условието на евентуалност се поддържа неговата неправилност, предвид несъобразяването от страна на първоинстанционния съд, че за приетото от него като извършено по договор за поръчка липсвало уведомление за изпълнението, респ. предаването, защото представеният акт обр.19 по делото не бил подписан от кооперацията ответник, съответно и не удостоверявал извършване на описаните в него СМР.

Анализът на събраните по делото доказателства не установявал наличието на твърдените договорни отношения между страните по делото, както и изпълнение от страна на ищеца-въззиваем на неговите задължения по такъв договор /налице били противоречиви данни от преписката пред ДФ“Земеделие“, издадените фактури между страните и между ищеца и трети за спора лица/.

Отделно ищецът ползвал данъчен кредит по представените към исковата молба фактури /като регистриран по ЗДДС субект/ и получаването на претендираните от ответника суми на същото основание щяло да доведе до неоснователното му обогатяване.

Дори и да се приемело, че ищецът извършил СМР на обект, собственост на ответникавъззивник, то последният не дължал заплащането им и поради виновното поведение на „Рила ферм“ЕООД, т.к. описаните в акт обр.19 СМР не били извършени в съответствие със строителните правила и норми. Така ако компетентните органи наредят премахване на извършените в отклонение на посочените правила СМР /касаело се за незаконно извършено строителство, подлежащо на премахване/, то кооперацията не дължала заплащане на процесните суми. Поддържа се наличие на такова основание изрично и по отношение на извършените СМР за реконструкция на покрива на сградата, където се намира наетото помещение, за която имало и заповед на кмета на Община Рила за премахване на незаконен обект.

В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна е оспорила развитите от нея доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение и поддържа правилност на същото.

Пред въззивната инстанция при първоначалното разглеждане на делото са приобщени нови писмени доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, както и задължителните указания на касационната инстанция в решението от 20.03.2023 г., приема следното:

Обжалваното решение на ОС Кюстендил е валидно и допустимо в неговата цялост, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове.

Възраженията на въззивника-ответник за недопустимост на обжалваното решение, поради постановяването му в отклонение на съдопроизводствените правила, установени от чл.6, ал.2 ГПК са правно несъстоятелни, предвид изложените мотиви на Решението с № 50019/20.03.2023 г. на касационната инстанция, в което изрично е прието дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на заявените искови претенции да е правилна и съответна на обстоятелствата, изложени в исковата молба /последващите й уточнения/, както и на конкретизирания петитум.

По арг. от чл.294, ал.1 ГПК така дадените указания са задължителни за настоящия решаващ състав.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното решение и в двете въззивни жалби настоящата инстанция намира неоснователни, предвид следното:

ОС Кюстендил е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.285 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД от „Рила ферм“ЕООД против РПК“Рила“ гр.Рила, с които ищцовото дружество е 3 поискало ответника да бъде осъден да му заплати следните суми: 1/ сумата от 46 203 лева, представляващи заплатени от ищеца в полза на трети лица възнаграждения по сключени договори от името на РПК „Рила“, съгласно пълномощно от 28.06.2013 г., от които: 44 163 лева – сбор на заплатени от „Рила ферм“ЕООД в полза на „М-Стронг“ ЕООД възнаграждения за изпълнени строителномонтажни работи по договор за строителство от 08.07.2013 г., за които са били издадени фактури с № 0000000178/31.07.2013 г., № 0000000199/28.02.2014 г., № 0000000208/24.03.2014 г. и № 0000000209/01.04.2014 г., и 2 040.00 лева - заплатени от „Рила ферм“ЕООД в полза на „Интконс“ ЕООД възнаграждения за упражняване на строителен надзор по договор от 12.07.2013 г., по фактури с № 0000000099/23.08.2013 г. и № 0000000116/19.12.2013 г., във връзка с осъществени дейности в обект, собственост на РПК „Рила“, представляващ втори етаж от двуетажна търговска сграда, построена в УПИ I-563, кв.35 по плана на гр.Рила, обл.Кюстендил, находящ се на ул.„Св.Иван Рилски“ № 1 ; както и 200 лева, представляващи административна такса, заплатена от „Рила ферм“ЕООД, като пълномощник на кооперацията в полза на Община Рила за регистриране на обекта и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация за същия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2018 г. до окончателното изплащане; сумата от общо 20 419,30 лв., представляваща общ сбор от дължими лихви за забава плащането на горните суми за времето от извършване на всяко отделно плащане до датата на подаване на исковата молба в съда, в това число: 5 607,17 лева, представляваща дължима лихва за забава плащането на сумата по фактура с № 0000000178/31.07.2013 г., издадена от „М-Стронг“ ЕООД, за времето от 20.12.2013 г. до 27.07.2018 г. върху главница от 5 000 лева и за времето от 21.12.2013 г. до 27.07.2018 г. върху главница от 7 000 лева; 3 214,21 лева, представляваща дължима лихва за забава плащането на сумата по фактура с № 0000000199/28.02.2014 г., издадена от „МСтронг“ЕООД, за времето от 04.04.2014 г. до 27.07.2018 г. върху главница от 12 000 лева;