Решение № 5096 от 06.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5096 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20231100502384 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение от 22.11.2022 г., гр.д. 16044/2022 г., СРС, 66 с-в признава за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД против Л. Л. В. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 3 926,98 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 23.11.2018 г. – 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, бл. ****, аб. № 95207, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /22.11.2021 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата от 633,21 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г., сума в размер на 47,09 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /22.11.2021 г. / до окончателното й погасяване, отхвърля иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена 1 топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 4 499,69 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 22.11.2018 г., главница за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 55,96 лв. и за периода м. 10.2018 г., иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 726,59 лева и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 11,82 лева - мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г., в цялост, като осъжда ответницата да заплати на ответника сумата от 545,09 лв. – разноски, а ответника да заплати на ответницата сумата от 77,83 лв. – разноски.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответницата по тях Л. Л. В.. Счита, че не се установява по делото кой е процесният имот. Същият не е ап. № 45, както приема съда, а ап.

№ 48, където е постоянният адрес на ответницата по лична карта. Не се установява ответницата или съпругът й да са потребители на топлинна енергия за имота, да притежават вещно право на ползване, да са титуляри на партида и да са подписвали договор с дяловия разпределител „Т.С.” ЕООД.

Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при 2 обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

В отговор на оплакванията в жалбата, въззивният съд приема следното:

Обстоятелството, че ответницата по исковете Л. Л. В. притежава качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди, се установява чрез договор от 15.03.1993 г., оформен в нот. акт № 43, т. ХХ VII, нот.д.

5079/1993 г., I н-с при СРС. По силата му, ответницата и съпругът й И.В.Г. прехвърлят срещу издръжка и гледане в полза на своите синове, процесния имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „Изток“, бл. ****, като си запазват пожизнено вещното право на ползване. Същите са били собственици на прехвърления имот, видно от съдебен протокол, съставен на 08.10.1980 г., гр.д. 11897/1980 г., СРС, който обективира определение за одобрена спогодба относно поставяне в общ дял и изключителна собственост за настоящата ответница и съпруга й И.В.Г., именно на процесния имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „Изток“, бл. ****. Според съдебно-техническата експертиза, същият апартамент № 45 има абонатен № 95207, както е индивидуализиран и в исковата молба. Фактът, че по лична карта, ответницата разполага с различна адресна регистрация - за ап. 48 в същия блок, по никакъв начин не изключва правнорелевантния факт за притежавано ограничено вещно право на ползване върху процесния апартамент № 45.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Въззивният съд намира, че при конкуренция между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право, вторият от тях е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия. Това е така, защото правомощията владение и ползване на собственика, се упражняват 3 единствено от ползвателя, чрез служене и получаване на доходите – чл. 56, ал.

1 ЗС. Затова чл. 57, ал. 1 ЗС изрично в негова тежест възлага разходите, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, наред с поддържането на вещта. Разпоредбата е съобразена с предположението за фактическо използване на веща от ползвателя. Ангажирането отговорността на собствениците за разходи относно топлинна енергия, каквато не са потребили, би довело до неоснователно разместване на имуществени блага, в нарушение на забраната за неоснователно обогатяване.

В случая, тази презумпция, възприета и с разясненията в ТР № 2/17.05.2018 г., тълк.д. 2/2017 г., ОСГК на ВКС, не е оборена в смисъл, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ). По делото не се установява фактическо използване на имота от трети лица. Исковете за признаване дължимост от ответницата на главните и акцесорни задължения, са основателни до уважените размери.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. извършените от последния процесуални действия се изчерпват с подаване на изцяло бланкетни отговор на въззивна жалба и молба, с които претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.11.2022 г., гр.д. 16044/2022 г., СРС, 66 с-в в частта, с която се признава за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД против Л. Л. В. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 3 926,98 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 23.11.2018 г. – 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, бл. ****, аб. № 95207, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /22.11.2021 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата от 633,21 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г., сума в размер на 47,09 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /22.11.2021 г. / до окончателното й погасяване, като осъжда ответницата да заплати на ответника сумата от 545,09 лв. – разноски.

Решението е постановено с участие на трето лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5