Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 251 от 08.12.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 475/2025
Вид
Решение № 251
Подписан
08.12.2025
В сила
08.12.2025
Състав
ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ, ВЛАДИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА ЦАРИГРАДСКА, КРИСТИНА АНТОНОВА ЛАЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Плевен, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600475 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК

Образувано е по повод въззивна жалба от подсъдимия П. С. С., чрез служебния му защитник адв. Н. Я., срещу Присъда от 06.06.2025 г. по НОХД №364/25 на РС Плевен. С жалбата са изложени бланкетни оплаквания за неправилност на присъдата и явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът поддържа оплакванията си само в частта за наказанието, което счита за несправедливо.

Обръща внимание, че делото е разгледано по диференцираните правила на съкратено съдебно следствие и е приложим чл. 58а, ал. 1 НК. Затова моли за намаляване на наложеното наказание. Подсъдимият поддържа искането на защитника.

Прокурорът счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, а обжалваната присъда – за правилна и законосъобразна.

1

С обжалваната Присъда №63/6.06.2025 г. по НОХД №364/25 г.

Районен съд Плевен е признал подсъдимият П. С. С. за виновен в това, че през периода месец май 2021г. - 03.11.2021 г. в гр.Плевен, при условията на продължавано престъпление извършил следните деяния, с които причинил имуществени вреди на различни лица, в общ размер на 5265 лв.:

- на неустановена дата през месец май 2021г. в гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Ф.В. Ф., с което му причинил имотна вреда в размер на 500 лв.; на неустановена дата през месец август 2021г., в гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у И.П.Т., с което му причинил имотна вреда в размер на 2150 лв.;

- на 03.11.2021 г. в гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у М.В.П., с което й причинил имотна вреда в размер на 2615 лв., поради което и на основание чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Заедно с това на основание чл.68 ал.1 НК е привел в изпълнение наказанието 1 година лишаване от свобода, което било наложено на подсъдимия по НОХД №250/2019г. по описа на ОС- Плевен, което на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно отделно, при първоначален „общ” режим.

Първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка, описана от прокурора в обвинителния акт:

Подсъдимият П. С. С. e роден на 20.10.1960г., в гр. Плевен, живее в гр.

Плевен, ул. „****“, №**, българин, български гражданин, със среднотехническо образование, не работи, женен, осъждан.

С Определение от 10.04.2019г. по НОХД №250/2019г. по описа на ОСПлевен, в сила от същата дата, било одобрено Споразумение за решаване на наказателното производство, с което подсъдимият бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл.277 ал.3 НК, чл.277а ал.7 НК и чл.278 ал.6 НК, като на основание чл.23 НК било определено едно общо, най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода от отложено изпълнение на наказанието за срок от три години и глоба от 5 000 лв.

2

През 2021г. подсъдимият се нуждаел от парични средства и решил да си набави такива по престъпен начин. Използвайки обстоятелството, че има известни технически познания и умения в строително-ремонтните работи, решил да въвежда в заблуждение различни лица, нуждаещи се от извършване на такива работи, като получава по този начин, различни по размер, парични средства.

Така, на неустановен ден през месец май 2021г., с подсъдимия се свързал свидетелят Ф.Ф., който живеел в жилищна сграда в гр. Плевен, на ул. „****“, на която след ремонт на покрива следвало да се монтират тръби, отвеждащи дъждовната вода от покривната конструкция. Св. Ф. познавал подсъдимия като лице, занимаващо се със строително-ремонтни работи и му предложил да извърши необходимия монтаж на тръби.

Подсъдимият се съгласил привидно, като нямал никакво намерение да изпълни така възложената работа, а единствено целял да си набави парични средства, за което свидетелят не подозирал, а се доверил на подсъдимия в добрите му намерения. Поради това на неустановена дата през м. май 2021г. двамата се срещнали и подсъдимият поел ангажимента да извърши необходимия монтаж на водосточни тръби и улуци, но настоял да получи за работата 500 лева в аванс.

Свидетелят Ф., въведен в заблуждение от подсъдимия, се съгласил и му предал „на ръка“ сумата. Подсъдимият използвал парите за свои лични нужди, но така и не пристъпил към монтаж на водостоците, а постоянно си намирал разнообразни оправдания за неизвършването на уговорената работа, въпреки многократните приканвания и не извършил уговореното.

По аналогичен начин през 2021 г. св. И.Т., научил, че подсъдимият се занимава със строително-ремонтни работи, включително налагащи алпинистки умения. Свидетелят имал желание да направи външна изолация на жилището си, находящо се в к. „Мара Денчева“ в гр. Плевен, и затова потърсил подсъдимия.

След като посетил и огледал жилището на свидетеля, подсъдимият уведомил Т., че стойността на материалите и труда възлиза на 2900лв. По настояване на свидетеля бил изготвен писмен договор за постигнатите уговорки, съгласно който предвидили авансово плащане от 1500лв. при сключването, и а крайният срок за изпълнение бил края на м.септември 2021г.

3

В действителност, подс. С. нямал никакво намерение да изпълни така възложената работа, а единствено целял да си набави парични средства, което св. Т. не подозирал, а се доверил на подсъдимия. Воден именно от това заблуждение, породено от подсъдимия и съгласно договореното, на 10.08.2021г. му предал „на ръка“ 1500 лв., за което била изготвена разписка. В следващите 2 месеца подсъдимият не започнал изпълнение на работата, а търсел различни оправдания - епидемията от Ковид-19, работни ангажименти по други обекти и др.подобни. Едва на 22.10.2021г., след изтичане на срока за изпълнение, подсъдимият посетил жилището и оставил известно количество пособия и материали - две въжета, изолация и лепила, но същевременно поискал от св. Т. още 150 лева, обяснявайки, че трябва да ангажира помощник, на което свидетелят се доверил и предал и тази сума. На 26.10.2021г., подсъдимият посетил жилището на Т. сам и поставил няколко кв.м. от изолацията, искайки още 250 лева, които свидетелят, все още вярвайки в добрите намерения на подсъдимия и воден от заблуждението, му предал на посочената дата.

След това, подсъдимият дошъл да работи на 03.11.2021г., но отново свършил незначителни, дребни технически работи, а пък същевременно - пак поискал парична сума в размер на 250лв., като обяснил, че е необходимо да закупи още материали. Отново под въздействието на споменатото свое заблуждение, свидетелят му предоставил и така поисканата сума.

След това посещение подсъдимият спрял да идва в жилището на свидетеля, който многократно го търсил, а на свой ред подсъдимият обещавал, че ще дойде, не го направил и не изпълнил уговореното.

В края на 2021г. подсъдимият посетил за последно жилището на свидетеля, като вместо да работи - взел със себе си преди това донесените строителни пособия и материали, като обяснил, че това е необходимо, за да не се навлажняват.

Повече не се върнал, за да довърши започнатото, като общата сума, предоставена от св. Т. на подсъдимия била 2150лв., срещу която получил незначително изпълнение на поетия с горепосочения сключен Договор, ангажимент от страна на подсъдимия.

Също по аналогичен начин се развили събитията със св. М.П., която през 2021г. също живеела в гр. Плевен, на ул. „****“, когато от свои познати 4 научила, че С. се занимава със строително-ремонтни работи, вкл. полагане на външна изолация.

На 03.11.2021г. тя се срещнала с подсъдимия, в присъствието на съпруга си св. Р.П. домоуправителя И.Ц., и постигнала устна уговорка с подсъдимия да направи външна изолация на споменатото жилище срещу сумата от 4000лв.

В действителност подсъдимият С. нямал никакво намерение да изпълни и тази работа, а целял да си набави парични средства, което св. Първанова не подозирала, а се доверила на подсъдимия и затова му предоставила поисканата от него сума от 1400 лв., за която съобщил, че му е необходима за закупуване на строителни материали, като отказал да предостави разписка, изтъквайки, че трябва да си имат доверие. Свидетелката, въведена в заблуждение, че има добри намерения да изпълни, му предоставила „на ръка“ поисканата парична сума.

Около месец след това подсъдимият посетил жилището на свидетелката, като й поискал още 620 лева, обяснявайки отново, че са му необходими за закупуване на материали. Водена от заблуждението, в която я бил въвел подсъдимият, свидетелката му дала и тази парична сума „на ръка“. Същото направил и на 19.01.2022 г., когато й поискал и получил още 245 лв. за материали, срещу което подписал разписка.

На неустановена дата скоро след това, подсъдимият отново посетил свидетелката Първанова и й поискал нова сума - 350 лева, която отново му била дадена „на ръка“. По този начин, въведената в заблуждение Първанова му предоставила общо 2615 лв., който ги използвал по неустановен начин, за свои нужди, а междувременно - не предприемал никакви действия за изпълнение на уговорената работа.

В следващите месеци свидетелката и нейния съпруг многократно търсели подсъдимия и го приканвали да започне работа по тяхното жилище, но това така и не се случвало. Едва през месец май 2023г. той посетил жилището им и в два поредни дни работел по един час, свършил незначителни бояджийски дейности - и отново преустановил всякаква работа. На последващите приканвания да довърши започнатото, С. давала оправдания че е болен, че го блъснал лек автомобил и др.подобни.

Към края на м.май 2023г., свидетелката Първанова вече окончателно се убедила, че е измамена от подсъдимия и започнала да настоява да й върне 5 получените и описани по-горе, парични средства. В крайна сметка ангажирала трети лица за изпълнение на изолацията - свидетелите С.Н. и Г.Н., за което обаче заплатила допълнително значителна сума.

Междувременно на 22.05.2023г. подала Сигнал до Районна прокуратура – Плевен, по който била извършена проверка, в хода на която чрез два пощенски записа от м.юли 2023г. подсъдимият й възстановил 350 лева, но нито върнал оставащата парична сума, нито - изпълнил някаква друга работа.

С Постановление от 07.09.2023г. било образувано настоящото досъдебно производство пр.пр.№3040/2023г.

Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка пресъздава точно и вярно обстоятелствената част на обвинителния акт, което е в съответствие с нормата на чл. 373, ал. 3 НПК. Съгласно особените правила при провеждане на съкратено съдебно следствие при самопризнание от подсъдимия съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

В случая контролираният съд правилно е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от свидетелските показания на пострадалите – св.

М.В.П., Ф.В. Ф., И.П.Т., подкрепени от показанията на свидетелите Р.И.П., М.Д.У., И.Ц. Ц., Г.С.Н., С.Н.; от писмените доказателства - разписка за сумата от 245 лева, пощенски записи за общата сума от 350 лева, Договор за извършване на строително-ремонтни дейности по изграждане на външна изолация на жилищен обект от 10.08.2021г., ведно с Нотариална покана и разписка. Относно личността на подсъдимия и съдимостта му са ценени характеристична справка и справка за съдимост.

В обобщение, приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка съответства на обективната действителност и се споделя от настоящата инстанция.