Решение № 56 от 18.03.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Бургас, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242000500422 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ, Комисията/ чрез гл. инпектор М. Ц.-Г., против решение № 260007 от 08.07.2024 год. постановено по гр.д.№ 2434/2020 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявения иск от Комисията против Й. Н. Б. и Л. М. Н. , тъй като съдът е приел, че мярката конфискация на имуществото не отговаря на принципа на пропорционалност. С влязла в сила присъда Й. Б. е бил признат за невиновен и изцяло оправдан от съда по повдигнатото обвинение. Съдът е посочил, че Комисията не е обосновала и доказала твърденията си, че съществува причинна връзка между престъплението и придобитото имущество. В рамките на проверката Комисията е установила наличие на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Във въззивната жалба се твърди, че окръжният съд е стигнал до решаващия си извод без анализ на имуществото на ответниците за проверявания период и не е изследвал дали е налице несъответствие, като е счел това изследване за ненужно. Твърди се наличие на съществени нарушения на процесуалните правила - не са обсъдени доказателства по делото, не е извършена преценка дали доказателствата се кредитират и ценят от съда. Сочи се, че по делото са извършени експертизи автотехническа за оценката на процесните МПС, както и оценъчна - за определяне пазарните стойности на недвижимите имоти. Въз основа на тези оценки е изготвена съдебно - икономическа експертиза, която е дала два 1 варианта - по задание на КОНПИ и втори вариант - съобразно изискванията на ответниците. По първия вариант несъответствието възлиза на -441 286,08 лв., а във втория - 270 286,08 лв. Изготвена е и допълнителна експертиза с констатирано несъответствие - 407 486,08 лв. Твърди се, че несъответствие е налице и въпреки частичния отказ от иск от страна на КОНПИ. Варианта основан на доказателствата на ответниците - гласни и писмени, е с несъответствие 136 286,08 лв., но той е оспорен от страна на Комисията.

Съдът не е посочил кой от вариантите приема. Допуснатото нарушение ограничава правото на защита на Комисията. В случая първоинстанционният съд не е обсъдил приетите по делото доказателства, различните варианти на експертните заключения относно несъответствието и поради това липсват мотиви и преценка по доказателствата на правнозначимите факти, което води до липсата на отговор по важните и съществени въпроси за решаването на правния спор - налице ли са основания за отнемане на имуществото, за което претендира КОНПИ. Въззивникът твърди, че анализът показва наличието на доходи, приходи и други източници на финансиране на ответниците за проверявания период в размер на 186 791,04 лв. Обичайните и извънредни разходи се оценят на 418 129,12 лв. При това положение установеният нетен доход възлиза на минус 231 338,08 лв. Имуществото - движими и недвижими вещи и т.н. за проверявания период възлиза на 176 148 лв. Установеното несъответствие при това положение възлиза на 407 486,08 лв. Твърди се, че приетата несъставомерност на деянията на Й. Б. по чл.252 от НК по никакъв начин не може да пребрегне факта, че същият е предоставял на трети лица кредити със собствени средства. Именно по отношение на тези средства не е доказано, че са от законни източници, а впоследствие с реализирания доход е придобивал и имущество, което според КОНПИ е с недоказан законен произход. Съгласно практиката на ВКС по тези искове, ответниците следва да докажат законността на доходите и размерите на същите. В настоящия случай това не е сторено от тях. Извършен е анализ на дейността на Й. Б. по предоставяне на кредити на физически лица и се твърди незаконност по Закона за кредитните институции. Сочи се, че не е предвидена възможност за облагане на физически лица за получени доходи от осъществени финансови сделки. Точният смисъл на ЗОНПИ е, че се отнема незаконно придобито имущество, а не само имуществото придобито от престъпна дейност. Това представлява гражданска санкция, без да е необходимо доказване на връзка с конкретно престъпно деяние, скрепено с влязла в сила присъда, а без анализ на правно релевантните доказателства, делото е останало неизяснено откъм фактическа страна. Не се споделят изводите на съда, че законите за гражданската конфискация имат за цел да предотвратят незаконното придобиване на имущество чрез криминални или административни нарушения, от които се твърди или се предполага, че то произтича. Целта на ЗОНПИ е визирана в чл.2, т.3 - законът има за цел да се защитят интересите на обществото чрез - т.3 - педотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. Изложени са подробни съображения относно допуснатото процесуално нарушение, в резултат на което не е установена действителната фактическа обстановка. Твърди се, че това нарушение е довело до формиране на изводи на съда, които се преценяват като неправилни. Разглежда се въведеният правен режим на отнемане на незаконно придобито имущество - проверката започва след привличането на 2 дадено лице като обвиняем, а производството по отнемане на незаконно придобито имущество се образува при установено значително несъответствие в имуществото на проверявания, то се реализира независимо от наказателното производство и не е обвързано от наличието на присъда. Правнорелевантният факт в това производство е установяване липсата на законни източници на доходи за придобиване на конкретно имущество и не предполага допълнително установяване на причинно - следствена връзка между придобиването и извършената от лицето престъпна дейност. Необходимостта от намесата в имуществата сфера на дадено лице се оправдава от целта на закона - да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането му с него. Гражданската конфискация се прилага в сферата, където механизмите на наказателния процес не могат да се приложат. Целите на ЗОНПИ се сочат и в Решение № 13 по конст.д. № 6/2012г., в което се приема, че по същество законът цели преодоляване на последиците от неоправданото забогатяване за сметка на други лица или обществото. Сочи се, че наличието на значително несъответствие в размера регламентиран от закона е нарушение и на Конституцията на Република България, като се придобива имущество в нарушение на закона и се стига до значително обогатяване на проверяваното лице във вреда на гражданите. Цитирани са мотивите на КС по Решение № 13 - за незаконно придобито имущество се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Твърди се, че те не противоречат на чл.1 от протокол № 1 към КЗПЧОС и въведения режим на гражданска конфискация се прилага в унисон с практиката на ЕСПЧ относно прилагането на чл.1 от Протокол № 1 от КЗПЧОС. Обосновава се приложението на ЗОНПИ в съответствие с установената практика на ЕСПЧ.

Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло, уважаване на предявения иск за отнемане на имуществото и присъждане на разноски и за двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответниците Й. Н. Б. и Л. М.

Н., чрез процесуален представител адв. Р. М. - **АК. Жалбата се оспорва като неоснователна, решението се поддържа изцяло като правилно и законосъобразно. Твърденията в жалбата се оспорват като неоснователни и несъстоятелни. Поддържа се извода на първоинстанционния съд, че всяка намеса в мирното използване на притежанията съгласно §1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС следва да преследва легитимна цел, че в настоящия случай не е налице връзка между деянието и средствата, които са вложени в придобитото имущество от проверяваното лице. Сам жалбоподателят в с.з. на 20.03.2024г. е направи изявление, че имуществото, предмет на исковата претенция е придобито от ответника Б. чрез извършване на престъпна дейност. Поддържат се изводите на съда - не е обоснована и доказана причинна връзка между престъпна дейност и придобитото имущество, вследствие на реализирани доходи от престъплението, за което Б. е оправдан. Липсва пропорционалност на мярката конфискация - престъпната дейност не е установена по надлежен ред и ответникът е оправдан по повдигнатото обвинение. Като неправилни и манипулативни са окачествени твърденията във въззивната жалба досежно нарушения от страна на първоинстанционния съд. Извършено е позоваване на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС - че не представляват имущество по смисъла 3 на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не подлежи на отнемане в полза на държавата, паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването му в друго имущество. В процесния случай липсва значително несъответствие между имуществото и нетния доход, а отнемане може да се извършва само в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля размера от 150 000 лв. Извършено е позоваване на приетата допълнителна СИЕ на 20.03.2024 год., която заключава, че е налице несъответствие но в размер на 136 286,08 лв. - под релевантния размер от 150 000 лв. Сочи се, че при това положение е безпредметно да се изследва имуществото на ответниците и да се прави преценка за наличие или не на значително несъответствие, тъй като дори такова да се установи, при това в значително над релевантния размер от 150 000 лв., то отнемане не може да се постанови. Отнемането на имущество, когато не е извършено престъпление представлява непропорционална намеса в правото на мирно ползване на притежанията. В тази насока е извършено позоваване и на практика на съдилищата в страната. Поради това се иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на съдебните разноски.

Постъпила е и частна жалба от КОНПИ, против определение № 260051/30.08.2024 год. по гр.д.№2434/2020 год. по описа на Окръжен съдБургас, с което е оставено без уважение искането на Комисията за изменение на решение № 260007 от 08.07.2024 год. постановено по гр.д.№ 2434/2020 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта за разноските. Оспорено е присъждането на възнаграждение на адв.М. при условията на чл.38 ал.2 от ЗА - за оказана безплатна правна помощ на ответниците Б. и Н. Твърди се, че ответниците не са материално затруднени, а след като адвокатът сам е избрал да им предостави безплатна правна помощ, не следва да се присъждане възнаграждение в негова полза. Твърди се, че като не е споделил тези възражения на Комисията, окръжният съд е постановил неправилно определение. Направено е искане за неговата отмяна и за изменение на решението в частта за разноските съгласно молбата по чл.248 от ГПК подадена от Комисията, като се вземе предвид, че не са налице основания за приложение на чл.38 ал.2 от ЗА за оказване на безплатна правна помощ на ответниците - не са налице данни за материално затруднени лица, както и за евентуално близки отношения с ответниците от страна на адвоката, а е налице заобикаляне на закона от ответниците.