Решение № 1317 от 09.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1317 гр. Плевен, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430101619 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „***“ *** с ЕИК ***, („Дружеството“) със седалище и адрес на управление: гр. София, район ***, ж.к. „*** ***, бул. „***" № ***, представлявано от *** Г.Т., чрез процесуалния си представител *** М. К., против Н. Е. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Плевен, ж.к. „***“ № ***, в която се твърди следното : въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Н. Е. П. е образувано ЧГД 7226/2023, Г.О., V състав по описа на Районен съд - Плевен. В рамките на едномесечния срок по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Предявява се иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане срещу ответника, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, който се обосновава със следното : на 08.03.2023 г. Н. Е. П., в качеството му на заемател, сключил с „***" *** в качеството на заемодател, Договор за паричен заем № ***(Договора). По силата на същия „***" АД е предал в собственост на ответника сумата от 300.00 лв., а последният се задължил да я върне при 1 посочените в Договора условия, а именно - на 12 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 26,27 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл.2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 15,24.

Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 315,24 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 15.03.2031 г., а последната - на 31.05.2023 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена.

Н. Е. П. не е изпълнявал надлежно задължението си за своевременно заплащане на цялата дължима главница и начислена върху нея възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи. Към датата на подаване на настоящата настоящата искова молба заплатената част от главницата възлиза на 96,95 лв., а погасената лихва е в размер на 8,31 лв.

Незаплатените суми респективно са в размери както следва - неплатена главница - 203,05лв. и неплатена възнаградителна лихва - 7,11 лв., видно от Таблица 1. Поради това за „***" АД е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на дължимостта на така посочените суми.

На 10.04.2023г. Н. Е. П., действащ чрез процесуалния си представител адв. Д. М., е предявил иск срещу дружеството за прогласяване на недействителност на процесния договор. Делото е образувано в Районен съд – Пловдив/ допусната е явно ОФГ-Плевен, с оглед представеното с исковата молба съдебно решение на РС-Плевен/ под номер на гражданско дело 1956/2023 г„ Г.О., XIII състав. С Решение №1056/17.07.2023г., съдът е уважил предявения установителен иск от ищеца и прогласил за недействителен процесния договор.

Усвоената главница от страна на заемателя подлежи на възстановяване при всички положения, в противен случай същия би се обогатил неоснователно за сметка на заемодателя. С разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, законодателят е предвидил специална разпоредба за реституиране нададеното по недействителен договор. Нормата на чл. 23 от ЗПК е проявление на водещия в облигационното право принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване и на практика урежда извъндоговорно основание за връщане на главницата. Проявление е на общата норма на чл. 34 2 от ЗЗД, че когато един договор бъде обявен за недействителен, всеки е длъжен да върне на другата страна, това което реално е получил по него.

В конкретния случай ответникът дължи в полза на дружеството възстановяване на сумата в размер на 194,92лв., представляваща чистата главница, след отнасяне на платената лихва - 203,05 - 8,13 лв. = 194,92 по Договор за паричен заем № ***.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника - Н. Е. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. *** № ***, че към него съществува изискуемо парично вземане от ищеца - „***"*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ***, ж.к. „*** ***, бул. „***" № ***, представлявано от *** Г.Т., ш сумата в размер на 194,92лв. представляваща главница по договор за паричен заем № ***/ 08.03.2023г.

Претендират се разноски.

Представените писмено доказателства следва да се приемат.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез адв.Д.М., с който искът се признава само частично. Твърди се, че с посоченото от ищеца съдебно решение е прогласена нищожност на договора за поръчителство, поради което за ответника не възниква задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител. Такова обаче е заплатено и тази сума следва да се отнесе като погасяване на главницата по договора за паричен заем.

В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, депозирано е писмено становище.

В о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява; депозирано е писмено становище чрез пълномощника.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявеният иск е допустим, а по същество – частично основателен и доказан.

От приложеното ч.гр.д. №7226/2023год. по описа на ПлРС се установява, че вземането, предмет на това заповедно производство и на настоящото е едно и също.

3

С оглед постъпилото писмено становище от пълномощника на ответната страна, разгледано във вр. с приетото заключение на ВЛ, искът се признава до размера 160лв., като са наведени доводи. В тази връзка, по делото не се спори, че с договор от 08.03.2023год. ищецът, в качеството на заемодател, е предосатвил на ответника, заемател, сумата от 300лв., при условията, посдробно посочени от ищеца. Не е спорно, а това се установява и от приетото като доказателство влязло в сила решение /заверен препис/, постановено по гр.д. № 1956/2023год. по описа на ПлРС, че със същото съдът е признал на основание чл.124 от ГПК за установено в отношенията между страните Н. Е. П. и „***" *** с ЕИК: ***, че клаузата на чл.4 от договор за паричен заем № *** е нищожна. Със същото решение съдът е признал на основание чл.124 от ГПК за установено в отношенията между същите страни, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №*** е нищожен.

С оглед постановеното по-горе съдебно решение, ответникът дължи по така сключените договори само сумата, която му е предоставена като главница и съответно всички извършени от него плащания по двата договор, посочени по-горе, следва да се отнесат към същата. По делото е прието, като неоспорено, заключение на ВЛ В.В. и като съобрази същото съдът приема, че предявеният от ищеца иск се явява основателен и доказана за сумата от 160лв., като същата следва да се присъди в полза на ищеца, ведно със законната лихва. За разликата до претендираните 194,92лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение разноските по делото: ищецът е направил в исковото поризовдство разноски в общ размер 375лв./ включващо държавна такса 25лв., хонорар на ВЛ – 250лв. и ***ско възнаграждение в минимален размер 100лв./ На пълномощника на ответника следва да се поредели възнаграждение на осонвание чл.38 ал.2 от ЗА в размер 300лв. Делото не е с фактическа и правна сложност, в проведените о.с.з. не са се явявали представители на страните. При този изход на делото и с оглред частичното уважаване на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер 307,82лв. за исковото производство и разноски за заповедното производство – общо 75лв. На адв.Д.М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част на иска – 53,75лв.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Н. Е.

П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Плевен, ж.к. „***“ № ***, ДЪЛЖИ на „***“ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район ***, ж.к.„*** ***, бул.„***" № ***, представлявано от *** Г.Т., сумата от 160лв., представляваща главница по договор за паричен заем № ***/ 08.03.2023г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълненине – 17.11.2023год., за която сума е издадена заповед на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7226/2023год. по описа на ПлРС, като за разликата до претендираните 194,92лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н. Е. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Плевен, ж.к. „***“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ***, ж.к.„*** ***, бул.„***" №***, представлявано от *** Г.Т., разноски по делото за исковото производство в общ размер 307,82лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 7226/2023год. на ПлРС – общо 75лв.

ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА „***“ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ***, ж.к.„*** ***, бул.„***" № ***, представлявано от *** Г.Т., ДА ЗАПЛАТИ на *** „Д. М.“, вписано в регистър Булстат №***, представлявано от адв.Д. М. М., адвокатско възнаграждение в размер на 53,75лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5