Определение № 124 от 18.03.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 75/2025
- Вид
- Определение № 124
- Подписан
- 18.03.2025
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Илияна Тодорова Балтова
Цитирани разпоредби
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 557, ал.1, т.2, б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл. 558 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 124 гр. Бургас, 18.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно гражданско дело № 20252000500075 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 278 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
С Решение № 924 от 04.11.2024 г. по гр. дело №
20242100100501/2024 г. на ОС – Бургас са отхвърлени предявените от Гаранционен фонд със седалище гр. София искове с правно основание чл.
558 вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ против ответниците К. Й. Й. с ЕГН ********** и С. Й. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул.
„Славянска“ № 6, офис 10 - адв. А. Б. в качеството им на наследници на Ст. Д.
Й.а с ЕГН **********, починала на ********* г. в гр. Бургас, за възстановяване на суми от по 44237,89 лева, представляващи част от заплатените от ищеца (в изпълнение на влезли в сила съдебни решения) обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от В. Евг.
Анд. от гр. Ямбол в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на ********* г. в гр. Бургас, причинено от наследодателката на ответниците при управление лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ******** без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от завеждането на делото на 10.04.2024 г. до окончателно изплащане.
Ответниците са били представлявани безплатно от адвокат А. Б. от АК – София, в чиято в полза е било присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 9273,67 лева с ДДС.
Ищецът Гаранционен фонд - гр. София е поискал изменение на 1 решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК чрез намаляване на посоченото адвокатско възнаграждение до размера от 1080 лева (по 540 лева за защитата на всеки ответник), но молбата му е била отхвърлена с Определение № 3169 от 17.12.2024 г.
Ищецът е останал недоволен от определението и е подал против него въззивна частна жалба. Развил е доводи, че присъденото в полза на процесуалния представител на ответниците възнаграждение е прекомерно, независимо че е било определено по правилата на Наредба № 1 от 09.07.2024 г. на ВАС за възнагражденията за адвокатска работа.
В жалбата е цитирана практика на СЕС и на ВКС, според която наредбата няма обвързващ характер. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА следвало да бъде определено в много по-нисък размер предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и естеството на свършената от адвоката работа.
Жалбата е оспорена с нарочен писмен отговор, подаден от процесуалния представител на ответниците.
Бургаският апелативен съд намира частната жалба за допустима – тя е подадена в срок от легитимирана страна и е насочена против акт, подлежащ на съдебен контрол при условията на пълен въззив съгласно разясненията по Тълкувателно решение № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Цитираното гр. дело № 20242100100501/2024 г. на ОС – Бургас е образувано по предявени от Гаранционния фонд регресни претенции по чл.
558 вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ против ответниците К. Й. Й. и С. Й. Д. като наследници на Ст. Д. Й.а, починала на ********* г., за възстановяване на суми от по 44237,89 лева, представляващи част от стойността на заплатените от фонда в изпълнение на влезли в сила решения по гр.дело № 84441/2017г. на СРС гр.дело № 14810/2017г. на СГС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от В. Евг. Анд. от гр. Ямбол в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на ********* г. в гр. Бургас на ГП 1-6, в района на км +488, причинено от наследодателката на ответниците при управление лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ********* без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от завеждането на делото на 10.04.2024 г.
Претенциите са отхвърлени като погасени по давност, а също и поради ограничената отговорност на ответниците до стойността на приетото 2 по опис имущество, оставено от наследодателката им – причинител на увреждането.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Ответниците са били представлявани безплатно от адвокат А. Б. от АК – София по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, видно от приложените договори за правна защита (л. 57 и 58 от делото на ОС).
В исковото производство са били приети писмени доказателства във връзка водените срещу Гаранционния фонд дела за обезщетения за вреди, по които ответниците са участвали като трети лица - помагачи. Поради обвързаността на страните от мотивите на влезлите в сила решения, не се е наложило да се събират други доказателства - относно механизма на увреждането, вината на делинквента и каузалния принос на пострадалия.
Не са допуснати гласни доказателства и експертизи.
Исканията на представителя на ответниците за конституиране на подпомагащи страни по реда на чл. 219 от ГПК са били отхвърлени с определение от 14.05.2024 г. То е било атакувано без успех по приложеното ч. гр. дело № 303/2024 г. на АС – Бургас.
Ефективната защита на ответниците е сведена до предявяване на възражение за изтекла погасителна давност и ангажиране на доказателства, че те са приели по опис наследството, оставено от извършителката на увреждането.
При тези обстоятелства настоящият състав намира, че присъденото в полза на адвоката на ответниците възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА от 9273,67 лева с ДДС е прекомерно, независимо че то е било определено по правилата по Наредба № 1 от 09.07.2024 г. на ВАС за възнагражденията за адвокатска работа.
Няма съмнение, че и след произнасянето на СЕС с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 (по преюдициално запитване по тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕФС) цитираната наредба продължава да бъде критерий за пазарната стойност на адвокатските услуги. Тя обаче няма обвързващ характер.
Вярно е, че в проведеното на 25.10.2024 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е въвел предварително възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА като сам се е позовал на цитираната наредба.
3
Тъй като обаче размерът на възнаграждението е определен със съдебното решение, ищцовата страна е можела надлежно до упражни правото си на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК едва с молбата си по чл. 248 от ГПК (в същия смисъл е и Определение № 5078 от 7.11.2024 г. по гр. д. № 3386/2023 г. на ВКС, III гр. отд.).
В случая молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските е подадена своевременно. Изложените в нея аргументи са частично основателни.
При определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА е необходимо да се имат предвид всички изложени по-горе обстоятелства – цената на исковете (касаещи имуществени и неимуществени вреди), фактическата и правна сложност на делото, развило се след приключили съдебни спорове, по които страните са участвали, както и конкретните действия на адвоката на ответниците, предприети за защита на техните сходни интереси.
Изложеното обосновава размер на възнаграждението от 5000 лева без ДДС (по 2500 лева за защита на всеки ответник) или общо 6000 лева с ДДС. По-нататъшно намаляване би означавало неоправдано подценяване на труда на адвоката.
Ищецът не може да очаква съразмерност между разноските на двете страни, доколкото е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което се определя по други правила.
Ето защо обжалваното определение по чл. 248 от ГПК следва да се отмени в частта, с която е постановен отказ присъденото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА да бъде намалено от 9273,67 лева на 6000 лева с ДДС. В останалата част този акт трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3169 от 17.12.2024 г. по гр. дело № 20242100100501/2024 г. на ОС – Бургас В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата на ищеца Гаранционен фонд със седалище гр. София за изменение на Решение № 924 от 04.11.2024 г. по същото дело чрез намаляване на присъденото в полза на адв. А. Б. като процесуален представител на ответниците К. Й. Й. и С. Й. Д. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА от 4
9273,67 лева с ДДС на 6000 лева с ДДС.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 924 от 04.11.2024 г. по гр. дело № 20242100100501/2024 г. на ОС – Бургас като намалява от 9273,67 лева с ДДС на 6000 лева с ДДС възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА, което ищецът Гаранционен фонд е осъден да заплати на адв. А. Б. като процесуален представител на ответниците К. Й. Й. и С. Й. Д..
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3169 от 17.12.2024 г. по гр. дело № 20242100100501/2024 г. на ОС – Бургас В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5