Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 35 от 23.03.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 1/2026
Вид
Решение № 35
Подписан
23.03.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Валери Владимиров Събев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2, изр. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Несебър, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20262150200001 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Б.М.г.“ ЕООД, срещу наказателно постановление № 864640-F859296 от 01.12.2025г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. Жалбоподателят моли НП да бъде отменено.

Административнонаказващият орган – началник отдел оперативни дейности Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Развива съображения в подкрепа на становището си. Моли НП да бъде потвърдено и претендира за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

На 11.11.2025г., около 13:23 часа, от служители в НАП, сред които св. К. – старши инспектор по приходите, била извършена проверка на търговски обект – кафе бар „Биг мама“, находящ се в гр. ***, стопанисван от „Б.М.г.“ ЕООД. При проверката се отпечатал (след легитимацията на проверяващите) фискален бон – копие с № 0010995 от 05.01.2025г., в който фигурирала отразена продажба на американо, капучино, фреш, вода и кроасан, на обща стойност от 44 лв., отразен в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат със ставка на ДДС 9 %, вместо в група Б – за стоки и услуги, които се облагат с 20 % ДДС. За констатациите бил изготвен протокол за извършена проверка от 11.11.2025г., в който проверяващите вписали, че при извършена контролна покупка в обекта е издаден фискален бон.

Констатирали, че издадените фискални касови бонове съдържат всички реквизити по чл. 26 от 1

Наредбата, изпълнени са изискванията на ЗВЕРБ, не са установени разлики между касовата и фискалната наличност. При тези констатации св. К. съставил на „„Б.М.г.“ ЕООД АУАН № F859296 от 11.11.2025г. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН № F859296 от 11.11.2025г., протокол за извършена проверка от 11.11.2025г., ведно с приложените към него доказателства, заповед № З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП, а така също и от показанията на актосъставителя К.. Страните нямат възражения по установената фактическа обстановка, като възраженията на жалбоподателя са от правна страна.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

На първо място съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на заповед № З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП).

Съдът намира, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като АУАН и НП отговарят на изискванията чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Формално е налице и състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като (както се посочи от фактическа страна) е установено, че във фискален бон – копие с № 0010995 от 05.01.2025г. продажби са включени в група Г, вместо в група Б. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18, лицата по чл. 3 са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност и груба „Г“ – за ставка от 9 %. Т.е. допуснато е нарушение на посочената разпоредба от Наредбата, което принципно е наказуемо по реда на чл. 185, ал. 2, изр.

2 вр. ал. 1 от ЗДДС.

Въпреки това настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице маловажност на случая по смисъла на този текст. На първо място разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ЗАНН предоставя изрична възможност за прилагане правилата на маловажен случай и във връзка с неизпълнение на задължения на юридически лица. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая макар да се касае за засягане на важни обществени отношения, уредени в Наредба № Н-18, касаещи отчетността в търговските обекти, не се установяват вредни последици. Това е така, тъй като на първо място става дума за инцидентна продажба по конкретен фискален бон от 05.01.2025г. (при проверката не са установени други фискални бонове с неправилно отразена данъчна група). Наказващият орган не е ангажирал доказателства, които да удостоверяват, че ДДС за процесните продажби не е внесен. От 2 проверяващите е констатирано, че в обекта се издават фискални бонове, които съдържат всички реквизити по чл. 26 от Наредбата, изпълнени са изискванията на ЗВЕРБ, не са установени разлики между касовата и фискалната наличност. Всички тези обстоятелства отличават настоящия случай като такъв с много по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредбата. Както се установява – касае се за инцидента грешка по отношение само на един фискален бон, като няма данни за други нарушения на данъчното законодателство от страна на жалбоподателя. Налага се извод, че фактите по случая са в насока за инцидента проява, дължаща се на инцидентна грешка, която не е довела до никакви щети за фиска. В такива случаи (както се приема в сходни хипотези в практиката на Административен съд Бургас - Решение № 1627 от 20.02.2026 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2342/2025 г.) институтът на маловажния случай следва да се приложи поради особеностите на хипотезата.

Всичко изложено до тук е достатъчно, за да мотивира съда да приеме, че НП следва да бъде отменено, а на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН жалбоподателят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, дори същото да представлява „маловажен случай“, ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като от жалбоподателя не се претендират, а на наказващия орган не се дължат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 864640-F859296 от 01.12.2025г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Б.М.г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к.

***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДУПРЕЖДАВА „Б.М.г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид като посоченото в наказателно постановление № 864640-F859296 от 01.12.2025г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, дори същото да представлява „маловажен случай“, ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3