Решение № 4675 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4675 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ковачев

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20231100510064 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Райкомерс конструкшън“ ЕАД, ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. С., срещу решение № 11772 от 05.07.2023 г. по гр. дело № 10418/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 77-ми състав, в частта, в която „Райкомерс конструкшън“ ЕАД, ЕИК 131458468, е осъдено да заплати на Н. А. Н., ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1, КТ сумата от 49000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 17.11.2022 г., призната за такава с разпореждане № 32279/15.12.2022 г. на ТП на НОИ гр. София, заедно със законната лихва, считано от деня на увреждането, 17.11.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. В приетата от СРС медицинска експертиза за пръв път в процеса била въведена диагноза на ищеца „синдром на късото тънко черво“. Тя не се потвърждавала от представените по делото епикриза и амбулаторни листове. Вещото лице по СМЕ било назначено в противоречие с разпоредбите на Глава двадесет и първа от ЗСВ. Експертът нямал нужната компетентност като отговорите му били противоречиви и неверни. Анамнезата на ищеца, с оглед неговата заинтересованост, не можела да бъде основание за уважаване на претенцията.

Районният съд не бил допуснал извършване на медицински изследвания на 1 ищеца, които да послужат за проверка на твърдяните увреждания.

Показанията на свидетеля С.О.К. били компрометирани, тъй като по делото било доказано, че те били неверни. СРС не бил обсъдил представените от ищеца писмени доказателства – трудов договор, длъжностна характеристика, книги за инструктаж, служебна бележка, инструкции за безопасност и здраве и за безопасност при монтаж. Съдът бил нарушил разпоредбата на чл. 201, ал.

2, т. 1 КТ, тъй като забавата на ищеца да излезе от изкопа било проява на груба небрежност. Размерът на присъденото обезщетение бил необосновано висок и не отговарял на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД. Нарушена била разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ, защото съдът бил приел, че неимуществените вреди нямали връзка с общественото осигуряване.

Обезщетението за тях следвало да се намали с изплатеното на ищеца такова за временна нетрудоспособност от НОИ. Искането към въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски.

В съдебно заседание пред СГС, въззивникът чрез юрк. А. поддържа изложеното в жалбата. Представена е писмена защита по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК, в която са изложени съображения и е цитирана съдебна практика за намаляване на размера на присъденото обезщетение до сумата от 15000-20000 лева. Акцентирано е върху заявеното в жалбата възражение по чл. 200, ал. 2, т.

1 КТ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Н. А. Н., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Х., е подал отговор на въззивната жалба. Счита, че тя била неоснователна, а решението на СРС било правилно. Вещото лице по СМЕ притежавал необходимите професионални качества и бил вписан в списъка на вещи лица към Софийски окръжен съд.

Използваният от него термин „синдром на късото тънко черво“ не бил нова диагноза, а състояние, настъпило вследствие на претърпяното от ищеца оперативно лечение. Нямало основание показанията на разпитания свидетел да не бъдат кредитирани. Ответникът носел доказателствената тежест, за да се установи твърдяната от него груба небрежност при изпълнение на работата от ищеца, като доказателства в тази насока не били събрани. Определеното от съда обезщетение било в справедлив размер. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва 2 да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основания чл. 200, ал. 1 КТ, съгласно който, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Фактическият състав на този иск включва наличие на трудов договор, в срока на който ищецът е претърпял злополука, която по надлежния ред е призната за трудова, установяване на неблагоприятни последици за ищеца и причинно-следствена връзка между тях и претърпяното увреждане на здравето.

В конкретиката на делото, ищецът твърди, че на 17.11.2022 г. в гр. София, в изпълнение на трудовите си задължения към ответника, е претърпял трудова злополука, в резултат на която е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от настъпилото травматично увреждане.

В съдебно заседание пред СРС от 13.05.2023 г., с доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, са отделени като безспорни обстоятелствата, че към 17.11.2022 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, че процесната злополука е призната за трудова с разпореждане № 32279 от 05.12.2022 г. на ТП на НОИ гр. София, както и че ищецът, вследствие на злополуката, е претърпял телесно увреждане.

По делото е представен трудов договор от 11.07.2016 г., сключен за неопределено време между „Райкомерс конструкшън“ ЕАД и Н. Н., като ищецът бил назначен от ответника на длъжност „работник“, с код по НКПД 93120003.

Представено е разпореждане № 32279 от 05.12.2022 г., издадено от ТП на НОИ гр. София, от което се установява, че декларираната на 01.12.2022 г. от работодателя злополука с ищеца, настъпила на 17.11.2022 г., е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила на 29.12.2022 г., съгласно писмо от НОИ до ищеца от 19.01.2023 г. В обстоятелствената му част е прието, че злополуката е станала по време и по повод извършвана работа – реконструкция на стоманен довеждащ водопровод с Φ900 и омазване със смазка на муфата на вече положена тръба, при която, вследствие на удар в гърба от нова спускана тръба в изкопа, ищецът получава травма на тънко черво, без открита рана на корема.

Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Редът за установяване на трудовата злополука е 3 уреден в Глава пета от КСО и приетата на основание чл. 57, ал. 3 КСО Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО е индивидуален административен акт, който същевременно е и официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Този документ има обвързваща съда доказателствена сила и чрез него се установява фактът на претърпяна от ищеца трудова злополука, която се е случила съгласно приетите в разпореждането време, място и начин.

По делото е приобщена епикриза, издадена от Клиниката по хирургия към УМБАЛ „Света Анна“ АД. От нея се установява, че на 17.11.2022 г. ищецът е приет по спешност с данни за хеморагичен шок и торакоабдоминална травма. Извършена била операция по витални показатели като при отваряне на коремната кухина били евакуирани около 3 литра кръв. Били констатирани разкъсвания на мезентериума на тънкото черво, поради което били премахнати около 80 сантиметра от него.

Прието е писмо от ТП на НОИ гр. София, изх. № 1023-21-1174#1, към което се са приложени четири болнични листове: № Е20223755156 от 28.11.2022 г., издаден от УМБАЛ „Света Анна“ АД, № Е20222600020 от 30.12.2022 г., издаден от „ДКЦ 1 – Лом“ ЕООД, № Е20230138087 от 31.01.2023 г., издаден от „ДКЦ 1 – Лом“ ЕООД и № Е20230138252 от 27.02.2023 г., издаден от „ДКЦ 1 – Лом“ ЕООД. Тези документи установяват, че за периода от 17.11.2022 г. до 18.03.2023 г. ищецът е бил в непрекъсната временна неработоспособност като за периода от 17.11.2022 г. до 28.11.2022 г. режимът е бил болничен, а за периода от 29.11.2022 г. до 18.03.2022 г. режимът е бил домашно-амбулаторен.

По делото е извършена съдебно медицинска експертиза. Съгласно заключението, при инцидента от 17.11.2022 г. ищецът е получил коремна травма, представляваща разкъсване на тънкочревен опорак с умъртвяване на този чревен участък, разкъсване на външната обвивка на сигмоидното черво, излив на 3 литра кръв в коремната кухина, ретроперитонеален кръвоизлив и кръвозагубен шок. Проведено било животоспасяващо оперативно лечение в областта на разкъсванията като били резецирани 80 см от тънкото му черво.

Отстраняването на такава част от органа водел до т. нар. „синдром на късото тънко черво“. Той бил свързан с постоянни храносмилателни нарушения поради значително намаляване на абсорбционната повърхност на червата, водел до малабсорбция на хранителни вещества (нарушено всмукване) и малдигестия (хранителна непоносимост) като били възможни и мотолитетни нарушения.

Първоначалният възстановителен период бил в рамките до 30 дни, като в зависимост от здравословното състояние, този период можел да се увеличи до 90 дни. При този вид коремна травма била налице значителна слабост в ранния следоперативен период, значителна в първите 10-14 дни, постепенно намаляваща в рамките на пълния възстановителен период от 30 дни и била 4 свързана с темпа на захранване на болния и на лечението на кръвозагубната анемия.

Ищецът бил изпитвал значителни коремни болки, както от травмата, така и от последващото оперативно лечение, особено в ранния следоперативен период. Прогнозата за пълно възстановяване била песимистична като при този вид коремни травми обикновено оставали епизодични болкови кризи до края на живота, но с по-малка сила, както и редица храносмилателни смущения.

Пострадалият следвало да спазва доживотен хигиенно-диетичен режим, изразяващ се в работа с по-малко физическо напрежение и вдигане на тежести, и специфични хранителна диета (щадяща, с изключване на алкохол, подправки, люто) и борба с мотолитетни нарушения (киселини, задръжка на храна, диария, запек).

От личен преглед на ищеца, експертът е установил белег от срединна лапаратомия и двустранни белези от налагани тръбни дренове по фланговете на корема.

В съдебно заседание, проведено на 27.06.2023 г., вещото лице потвърждава заключението си. Допълва, че въпреки скъсената дължина на червото, то имало възможност да изпълнява своята функция. Било обаче невъзможно тя да бъде възстановена в естествения си вид поради анатомична липса на част от него, т. е била намалена абсорбционната повърхност на червото. Всички пациенти с такова увреждане имали малабсорбция и малдигестия, степента на които зависела от конкретната анатомична и функционална способност на отделния пациент. Малабсорбция означавало намалена способност за всмукване на хранителни вещества. Малдигестия бил един от термините, свързани с промяна на способността човекът да се храни с чревното си хранене, т. е да поема толкова хранителни вещества, колкото били необходими.