Разпореждане № 3587 от 04.08.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК

Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XV-ти състав в проведеното на 04.08.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1976 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Калин К. Василев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап.3, със законни представители Христо Маринов Маринов и Петр Валента, подадено от пълномощника юрисконсулт Б. Д. Т., против длъжника М. Д. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *** настоящ адрес: с. *** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 200,00 /двеста/ лева представляващи главница дължима по Договор за потребителски кредит №*** г., сключен между М. Д. С. и „Сити Кеш“ ООД; 23,64 /двадесет и три лева и шестдесет и четири стотинки / лева представляващи договорна лихва за периода от 24.02.2020 г. до 24.08.2020 г.;

70,69 /седемдесет лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, представляващи законна лихва за забава за периода от 24.08.2020 г. до 27.06.2025 г.; 184,90 /двеста двадесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ лева - представляващи неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД; 81,36 /осемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки / лева представляващи неустойка по чл. 6.2. от Договор за петребителски кредит; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 25,00 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, Договор за потребителски кредит, ведно с приложимите Общи условия, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/, вносна бележка за внесена държавна такса и други.

Районен съд - гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя частично не противоречи на закона и добрите нрави. С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, то съдът намира следното:

Досежно сумата в размер на 81,36 лева, представляваща неустойка по чл.6.2. от Договора, клаузата на която се основава е нищожна. Срокът, в който потребителят следва да изпълни задължението си да представи обезпечение, е прекалено кратък. Последният е недобросъвестно определен от кредитора по начин, по който очевидно не позволява на длъжника да изпълни многобройните изисквания за представяне на обезпечения. Размерът на неустойката е необосновано висок, по-голям от главницата по договора. Освен това клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 1

ЗЗД, тъй като е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което същата е нищожна. И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение за неустойка по чл. 6.2 от договора. Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 1 335,03 лева (която освен това е прекомерна по см. на т. 5 на чл. 143 от ЗЗП) ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на закона и добрите нрави.

Досежно сумата от 184,90 лева, представляваща такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, съдът счита също за недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика имат настоящите. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.

Поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираните суми също са недължими като резултат от уговарянето им в неравноправни клаузи, поради което са нищожни.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 25,00 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 13,13 лв. – държавна такса и 26,25 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която М. Д. С., с ЕГН

**********, с постоянен адрес: с. *** настоящ адрес: с.*** ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, сумите както следва: 200,00 /двеста/ лева представляващи главница дължима по Договор за потребителски кредит №*** г., сключен между М. Д. С. и „Сити Кеш“ ООД; 23,64 /двадесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/ лева представляващи договорна лихва за периода от 24.02.2020 г. до 24.08.2020 г.; 70,69 /седемдесет лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, представляващи законна лихва за забава за периода от 24.08.2020 г. до 27.06.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 13,13 лева държавна такса и 26,25 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, 2 ап. 3 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 184,90 /двеста двадесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ лева - представляващи неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД; 81,36 /осемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки / лева представляващи неустойка по чл. 6.2. от Договор за петребителски кредит.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл.415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение, в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Калин К. Василев )

3