Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 173 от 08.11.2021, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно наказателно дело 611/2021
Вид
Определение № 173
Подписан
08.11.2021
В сила
04.11.2021
Състав
СТРАТИМИР ГОШЕВ ДИМИТРОВ, КРАСИМИР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ, БОРЯНА ПЕТРОВА БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. ХАСКОВО, 04.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20215600600611 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. чл. 341 и сл. НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от РП Хасково, ТО Харманли против определение на РС Харманли от 24.06.2021г., постановено в разпоредително заседание по н.ох.д.№ 41/2021г., с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на досъдебната фаза на етап изготвяне на обвинителен акт. Твърди се незаконосъобразност на съдебния акт и се изразява несъгласие с извода на съда за необходимост от обосноваване на иначе описаните в обстоятелствената част действия на всеки един от подсъдимите, като „непристойни и груби“. Иска се отмяна на протестирания акт.

Писмени възражения от ответниците по частния протест не са постъпили.

Хасковски окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния протест, материалите по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на внесен обвинителен акт, с който са предявени обвинения против З.П., Д.П., П.П. и А.И. за извършени от тях, в съучастие, като съизвършители престъпления по чл. 131, т. 12 вр. чл.

130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за последните трима , а за първия - З.П. деянието е квалифицирано като опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, респ. по чл. 325, ал. 5 вр. ал. 1 от н.з. Съгласно въведеното фактическо обвинение на инкриминираните дата, месец, година и населено място подс. П. П. псувал св. У., блъснал към нея пепелник, наплюл я, след което започнал да бие св. М. М., към която побой се присъединили и останалите подсъдими. Няколко минути по-късно, след като дошлите на 1 място полицаи си тръгнали, подсъдимите се върнали в игралната зала – отправяли към У. нецензурни думи и хвърляли по нея различни предмети. Подс. А.И. хвърлила към свидетелката купа с вода, като я ритнала в крака, а след това подсъдимите излезли навън и повредили лек автомобил, собственост на майката на св. У. При повторното пристигане на място св. Г. бил посрещнат от подс. З. и П.П.и които му нанесли удари с юмруци, довели до падане на пострадалия на земята, в който момент към първите двама се присъединили и двете подсъдими, като всички заедно ритали Г. При тези факти прокурорът е предявил против всеки един от четиримата подсъдими, посочените по-горе обвинения за извършени в съвкупност престъпления, като в диспозитива на обвинителния му акт са изброени действия, неописани в обстоятелствената част, но отнесени към конкретния деец, т.е. към обвинението на всеки един от подсъдимите за хулиганство са изложени действия за които в обстоятелствената част обвинението твърди, че са били извършени от друг.

С обжалваното определение състава на РС Харманли с оглед становището на защитата за допуснати на досъдебната фаза на производството нарушения е приел, че такива са налице и се заключават в следното: прокурорът не обосновал как и защо описаните в обвинителния акт действия на подсъдимите се окачествяват като непристойни и изразяват грубо нарушение на обществения ред; на всеки един от подсъдимите било предявено едно и също обвинение, без в обстоятелствена му част да са били посочени, като извършени от всеки един от тях изброените в диспозитива деяния и представителят на обвинението не индивидуализирал в достатъчна степен мястото на извършване на деянията, доколкото в гр.

Х. имало четири игрални зали. Съдът не е взел отношение по направеното от защитника на З., Д. и П.П.и възражение касаещо обвинението за причинената по хулиганско подбуди на изпълняващият задълженията си на охранител св. Г. телесна повреда и изразяващо се в следното: описание на няколко телесни повреди в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, и твърдението на прокурора за причинена една лека телесна повреда, което довело според защитата ограничаване правото на защита, предвид неяснотата против какво обвинение подсъдимите да се защитават – причинени няколко или една телесна повреда.

Протестът е подаден в срок, а разгледан по същество е неоснователен. ОС е на мнение, че на етап изготвяне на обвинителен акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване процесуалните правила на подсъдимите, дължащ се на възприетият от наблюдаващия делото прокурор подход при написването му.

Отдавна в съдебната практика е утвърдено разбирането, че за извършените в съучастие престъпления е необходимо в обстоятелствената част на обвинителния акт да са описани прецизно, точно и ясно действията на всеки един от съизвършителите, последователността на деянията, обусловили квалификацията по чл. 20, ал. 2 НК(общността на умисъла), без в диспозитива на обвинителния акт за всеки един от извършителите да се посочват действията, осъществени от друг/други съучастници. В конкретният случай това не само е довело до излишна и ненужна тромавост на диспозитива, но и до противоречия между двете части на обвинителния акт, поради което законосъобразно възражението на защитата е прието като 2 основателно.

Не е прав РС да изисква допълнителна конкретизация в аспект – в и пред коя от четирите игрални зали е станал инцидента, защото в обвинителния акт мястото на извършване на твърдяните престъпления е достатъчно ясно и точно посочено.

Неоснователно на следващо място се изиска от прокурора да обосновава своето виждане, защо описаните в обвинителния му акт, извършени от всеки един от подсъдимите действия, представляват непристойни прояви и изразяват явно неуважение към обществото.

Наблюдаващият делото прокурор коректно е изложил действията на част на подсъдимите, които според него се квалифицират като хулиганство, а дали тези прояви осъществяват състав на престъпление, съдът следва да реши с крайния си съдебен акт.

Възражението на защитата, касаещо обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.

130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, изразяващо се в описани и в обстоятелствената, и в диспозитивната част на обвинителния акт няколко увреждания, квалифицирани от прокурора като причинена на пострадалия една телесна повреда, настоящият състав на ОС приема за неоснователно. Изброените, макар и ненужно в диспозива на обвинителния акт множество увреждания са квалифицирани като лека телесна повреда на чл. 130, ал. 2 НК и обстоятелствеността на прокурора не само не ограничава правото на защита, а напротив способства за осъществяването му в пълен обем. Ясно е, че най-тежкото увреждане предопределя вида и характера на телесната повреда.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 260169 от 24.06.2021г., с което съдебното производство по н.о.х.д.№ 41/2021г. е било прекратено и делото върнато на РП Хасково, ТО – Харманли.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3