Решение № 1790 от 09.12.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1790 гр. Плевен, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20224430104321 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Депозирана искова молба от Н. В. Е., чрез адв. В. П., против ***, с която се твърди, че ищецът е служител на ответника, като за процесния период 10.08.2019г.-11.07.2020г, е работил на длъжност „***, група ***, към настоящия момент заема същата длъжност във *** ***. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на смени – дневна и нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време.

Твърди, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в ***, е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди се, че за процесния период са издавани графици и протоколи за дежурствата и за отчитане на положения труд, при работа на смени. Посочва, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в 1 процесния период, е действала Наредба №8121з-776/29,07,2016г. /обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016г., в сила от 02,08,2016г./ и Наредба №8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 на МВР, като и в двете наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди, че такъв алгоритъм е бил предвиден в чл. 31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., която е отменена с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Твърди, че в Наредба №8121з-776/29,07,2016г. /обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016г., в сила от 02,08,2016г./ липсва изрична разпоредба за преобразуването на часовете положен нощен труд, която да съответства на нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. Счита, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служителите на *** часове нощен труд в дневен. Сочи, че Наредба №8121з-776/29,07,201г, е отменана с Решение №16766/10.12.2019г. от ВАС и е издадена нова Наредба №8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., в която обаче също липсва изрична разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни. Сочи, че в случая при непълнота следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ. Твърди се, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че за процесния период, ищецът е положил нощен труд в размер на 800,00 часа, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на 914,40 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 114,40 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8,00 лева, следователно за посочения труд му се дължи сумата от 915,20 лева.

В заключение моли съда, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, да осъди ответника да му заплати сумата от сумата от 915,20лв.съставляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 10.08.2019-11.07.2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, е на основание чл.86 от ЗЗД- сумата от 100лв.- лихва за забава, за периода 01.10.2019г. /датата на първата изискуемост /до датата на исковата молба-10.08.2022г. Претендират 2 се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, отв. *** –Плевен, чрез юрк. Г. ***, депозира писмен отговор, с който не се оспорва твърдението, че за процесния период, ищецът е работи на длъжност „***, *** - *** и е изпълнявал служебните си задължения, на смени, по график. Посочва се, че отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, като съгласно чл. 187, ал. 1 от З МВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно, ал. 3 от същата разпоредба, за работещите на 8, 12 или 24- часови смени, работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като в този интервал от време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд, за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща е 50% увеличение, върху основното месечно възнаграждение. Посочва че в чл. 187, ал.7 от ЗМВР, е въведена забрана извънредният труд да надвишава часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а съгласно, ал. 9 на чл. 187 З МВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Посочва се, че е била приема приета Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, действала и в периода от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Посочва се, че нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. е неприложима в случая, тъй като не е действала в процесния период. Посочва се, че следващата приета Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., не е предвижда такъв текст при уреждането на отчитането на нощния труд. Посочва се, че приложимата за част от процесния период е Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и отм. ДВ. бр.4 от 14.01.2020г., която също не предвижда такъв ред за преизчисляване на 3 нощния труд. Твърди се, че в чл. 26 от същата е посочено още, че при сумирано отчитане на работното време, общият брои на отработените часове по график, се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем и че получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. Посочва се, че аналогични са текстовете и на последващата Наредба №8121з-36/07.01.2020 г. (обн. ДВ. бр. 3 от 10.01.2020г. изм. ДВ, бр. 41/08.05.2020г., отм. ДВ, бр.93/30.10.2020г.), действала през процесния период. Твърди се, че не е налице празнота в уредбата, както и че нормата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр. 9/26.01.2007г. е неприложима. Посочва се, че на основание чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00ч. и 06,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. налице е конкретно препращане към специалната закрила по КТ, измежду която не е правилото за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1.143. Твърди се, че тази специална закрила, предвидена в КТ, е в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО, като възпроизвежда буквално текстове от същата. Твърди се, че не е налице приравняване на положението на работниците по КТ и служителите по ЗМВР, относно полагането, отчитането и заплащането на нощния и извънредния труд. Твърди се, че в подкрепа на изложеното, е и Решение от 24.02.2022г. по дело С262/20 по описа на СЕС, съгласно което се допуска определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работници от частния сектор, да не се прилага за работници от публичния сектор, включително полицаи и пожарникари.

Посочва се, че съгласно същото решение „чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива 2003/88, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приеме национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по- кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи, в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.“. Оспорва се твърдението за положен 4 извънреден труд от ищеца.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С определение №4343/26.10.2022г, съдът е постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че за процесния период 10.08.2019г. -11.07.2020г, ищецът е работил на длъжност „***, ***- *** ***, и е изпълнявал служебните си задължения, на смени, по график, при сумарно изчисляване на работното време.

По делото, с протоколно определение от 18.11.2022г., по реда на чл. 214 от ГПК, е прието изменение на претенциите, като искът с правно основание чл. 178 ал.1, т.3, вр. чл. 179, ал.1 от ЗМВР, е приет за разглеждане за сумата от 71,99лв.., и искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД- за сумата от 16,62лв., без изменение на процесните периоди.

По делото, от страна на ответника са представени и приети, в заверени копия, съответните месечни графици и платежни бележки, за изплатени на ищеца, , трудови възнаграждения, за процесния период, в които съдът констатира, че е начислен и заплатен нощен труд.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: след съответна проверка на представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и графици на дежурства, ВЛ е установило, че ищецът е полагал труд на 12 часови смени, в т.ч. и нощни часове, дадени от ВЛ в табличен вид. ВЛ е посочило общия брой часове нощен труд за периода 10.08.2019-11.07.2020г, съобразно платежните ведомости- 60 часа. ВЛ е установило, че за процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд. ВЛ е изчислило, че часовата ставка на ищеца, на база основните работни заплати за периода, е 8,69лв, в т.ч. 50 % за извънреден труд. ВЛ е дало в табличен вид преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, преизчислени с коефициент 1,143, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. ВЛ е изчислило, че нощният труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 68,58 часа, като за разликата от 8,58часа, се изчислява брутно възнаграждение за извънреден труд от 71,99лв. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача- с увеличение 50% за извънреден труд. ВЛ изрично е посочило, че след 11.07.220г, не се налага преизчисляване, тъй като коефициентът е 1. ВЛ е изчислило лихва за забава върху изчислената 5 главница за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ, в размер на 16,62лв.

По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от З МВР Съгласно разпоредбата на чл.176 от З МВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от З МВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи“.